shareit

Наистина ли Оливър Кромуел забрани Коледа

| от |

Когато 1645 година накуцва към изморения си край, разкъсаната от война Англия потръпва под дебело снежно покривало. Няколко месеца по-рано парламентарната „Нов модел армия“, водена от сър Томас Феърфакс и Оливър Кромуел, разбива силите на Чарлз I в битката при Несеби. Въпреки че това поражение нанася смъртен удар на краля, роялистите все още отказват да се предадат и кървавата гражданска война, която разделя страната през 1642 г., продължава да бушува.

Под постоянен натиск от армиите на двете страни да им доставят пари, дрехи и храна, малко англичани и англичанки очакват особено весела Коледа. Но, за тези, които живеят в обширните територии, контролирани от враговете на краля, тази година изобщо не трябва да има Коледа – защото традиционните тържества са премахнати по заповед на двете камари на Парламента, заседаващи в Уестминстър.

От затруднената военновременна столица на Чарлз в Оксфорд, кралският сатирик Джон Тейлър – в 60-те си години, но въпреки това един от най-неуморимите литературни шампиони на краля – издава вик на мъка при това нападение на почитаните от времето обичаи на Англия. Всички „безобидни спортове“, с които хората отдавна празнуват Рождество Христово, „сега са изчезнали и излезли от употреба… сякаш никога не са съществували“, оплаква се Тейлър в своя текст „Оплакването на Коледа“.

Но защо парламентаристите забраняват Коледа?

И така, защо парламентаристите решават да обявят война и на Коледа – и как отвръщат хората като Тейлър, които бяха решени да защитят традиционните тържества?

Атаката po Коледа има дълбоки корени. Много преди да започне Гражданската война, много ревностни протестанти, или „пуритани“, са обезпокоени както от буйния характер на тържествата, които се провеждат по Коледа, така и от предполагаемото свързване на тези тържества със старата католическа вяра. В началото на 17 век повечето английски пуритани са готови да толерират Коледа. След бунта на презвитерианските шотландци срещу Карл I през 1637 г., обаче, това се променя.

Кърк (Националната църква на Шотландия), който сам по себе си е силно протестантски, премахва Коледа още през 60-те години на 16 век и въпреки че Джеймс I успява да възстанови празника в северното си кралство през 1617 г., той отново е забранен там след поражението на сина му от шотландците през 1640 г.

От този момент нататък отношението към Коледа сред английските пуритани започва да се втвърдява. И тъй като политическото напрежение между Карл I и неговите опоненти в парламента се повишава през 1641 г., шепа пуритански екстремисти се надяват да изоставят празника.

Gerard van Honthorst - Adoration of the Shepherds (1622)

След избухването на гражданската война между краля и парламента през 1642 г. Джон Тейлър става един от първите, които намекват в текстовете си за решението на радикалите да зарежат Коледата. В сатирична брошура, публикувана през януари 1643 г. – брошура, която очевидно е предназначена да се хареса на широка аудитория – Тейлър предоставя на читателите си текст, който според него е проповядван от благочестив дърводелец на група пуритани в Уотфорд „на 25 декември миналата година, което беше Коледа“.

В това измислено обръщение „лекторът “ уверява аудиторията си, че не бива „да ме мислят за толкова суеверен, че да премахнат всяка съвест от… този ден, защото Църквата го е определила“ да бъде свят празник. „Не, не дай Боже, да бъда толкова осквернен“, продължава „лекторът“, „по-скоро това е отвращение към тяхната слепота, което ме води тук днес, за да ви просветля… [и] давам ви да разберете, че самото име на Коледа е идолопоклонническо и нечисто, и така, наистина, са цели 12 дни [на Коледа], в които нечестивите правят ежедневни… жертви за бунт и чувственост“.

Тук Тейлър намеква на своите читатели, че благочестивите парламентаристи представляват потенциална заплаха за самата Коледа. Осем месеца по-късно тази заплаха става реалност.

Brooklyn Museum - The Pharisees Question Jesus (Les pharisiens questionnent Jésus) - James Tissot

Една от клаузите на „Тържествената лига и завет“, която парламентът подписwа с шотландците през септември 1643 г., заявява, че в замяна на шотландска военна помощ срещу краля, депутатите ще гарантират, че ще се извърши по-нататъшна „реформа“ на Английската църква. Както отбелязва Роналд Хътън, тази клауза насърчава религиозните радикали да се възползват от инициативата и да атакуват онези аспекти от традиционния църковен календар, които те не харесват.

Три месеца по-късно редица пуритански търговци в Лондон отварят магазините си на 25 декември, за да покажат, че за тях този ден не се различава от всеки друг, докато няколко лондонски служители държат вратите на църквите си здраво заключени. Междувременно много народни представители се появяват в парламента и така ясно изразяват своето пренебрежение към коледния празник.

През следващата година, освен това – когато Коледа съвпадна с един от месечните пости, в който поддръжниците на парламента трябва да се молят  – депутатите заповядват, не само да се спазва постният ден на традиционния празник, но също така постът да се спазва „с по-тържественото унижение, защото той може да припомни нашите грехове и греховете на нашите предци, които са обърнали този празник за паметта на Христос, в крайна забрава за него, като се дава свобода на плътски и чувствени наслади“.

През януари 1645 г. последният гвоздей в ковчега на Коледа е забит, когато парламентът издава новата си Директория за обществено поклонение на Бога – радикална алтернатива на установената Книга за общата молитва, която изобщо не споменава Коледа. По този начин е павиран пътят за „анти-Коледа“ от 1645 г. – ден, в който, по думите на Тейлър, човек може да премине през кварталите на града и „да не забележи никакъв знак, че денят е свят“.

 
 
Коментарите са изключени