На мюсюлманите е било забранено на влизат в Америка още през 16 век
На Коледа през 1522 г. 20 поробени африканци мюсюлмани нападнат своите християнски господари с мачете на остров Испаньола, управляван тогава от сина на Христофор Колумб. Нападателите, осъдени на труд на карибска захарна плантация, убиват няколко испанци и освобождават дузина поробени индианци в първото робско въстание в Новия свят, за което знаем.
Въстанието бързо е потушено, но то кара новокоронованият на Испания Карл V да не допуска до Америка „роби, заподозрени в ислямизъм“. Той отдава бунта на тяхната радикална идеология, а не на суровите условия на живот.
По времето на въстанието в Испания, испанските власти вече са забранили влизането на всеки неверник, независимо дали е мюсюлманин, евреин или протестант, до колониите им в Новия свят, които по това време включват земята на днешните САЩ. Те подлагат всеки потенциален емигрант със съмнителен произход на интензивно проучване. Човек трябва да докаже не само, че е християнин, но и че няма мюсюлманска или еврейска кръв сред предците си. Изключения се предоставят единствено от краля. Католическа Европа е в ожесточена борба с Османската империя и мюсюлманите са еднакво съдени като потенциални рискове за сигурността. След въстанието забраната вече важи дори за поробените в Новия свят, пише историкът Силвиан Диуф в проучване на африканската диаспора.
„Указът имаше малък ефект“, добавя историкът Тоби Грийн в “ Inquisition: The Reign of Fear“. С подкупи и подправени документи евреите все пак могат да влязат в Новия свят и да се наслаждават на по-големите му възможности. Търговците на роби също до голяма степен игнорират указа, защото мюсюлманите от Западна Африка често са по-грамотни и умели в търговията и следователно по-ценни от своите немюсюлмански колеги. Османските и северноафриканските пленници от средиземноморския регион, обикновено наричани съответно турци и маври, са необходими за гребци на карибски галери или за изпълнение на първостепенни задължения за техните испански господари в градовете и на плантациите.
В стратегическото пристанище Картаген, в сегашната Колумбия, приблизително половината от робското население в града е пренесено там незаконно, а голяма част от него са мюсюлмани. През 1586 г. английският частник сър Франсис Дрейк обсажда и превзема града, като инструктира хората си да се отнасят с уважение към французите, турците и африканците. Испански източник ни казва „особено маврите, дезертьори, както и чернокожите в града“. Вероятно им е била обещана свободата, въпреки че Дрейк е известен търговец на роби. По-късно испански затворник казва, че 300 индийци – предимно жени – както и 200 африканци, турци и маври, които са били слуги или роби, се качват на английските флотски кораби.
По пътя към английската колония на остров Роанок, Дрейк и неговият флот нападат малкото испанско селище Св. Августин на атлантическото крайбрежие на Флорида и взимат голям брой ценни предмети, както и такива от ежедневието като врати и брави. С пиратските роби и откраднатите стоки на борда, Дрейк възнамерява да подкрепи Роанок, разположен на брега на Северна Каролина и да направи първите английски усилия за уреждане на Новия свят.
Той се опитва да помогне на приятеля си, сър Уолтър Рели, който бе уредил Роанок предходната година с повече от 100 мъже с цел да създаде база за частен бизнес и извличане на богатството, което направи Испания най-богатата и най-могъща нация на Земята. Сред тях е и немски металург на име Йоахим Ганс, първият човек, роден от евреи, за когото знаем, стъпил на американска земя. Тогава на евреите е забранено да живеят или дори да посещават Англия – забраната продължава от 1290 до 1657 г. – но Рели се нуждае от научна експертиза, която не може да се направи от никой от англичаните по това време. Той урежда за Ганс днешния еквивалент на виза, така че завършеният учен да може да пътува до Роанок и да докладва за всички ценни метали, открити там. Ганс построява работилница и провежда обширни експерименти.
Малко след като флотът на Дрейк пристигна край бреговете на Каролина обаче, мощен ураган залива острова. Английските колонисти рязко решават да изоставят вече очуканата си крепост и да се върнат у дома с флота. Ако времето беше по-хубаво, крехкото селище може би щеше да се превърне в забележителна смесена общност от християни, евреи и мюсюлмани, европейци и африканци, както и индианци от Южна и Северна Америка. Флотът на Дрейк пристига благополучно в Англия, където пък Елизабет I връща 100 османски роби в Истанбул в опит да спечели благоразположението на антииспанския султан.
Съдбата на маврите, африканците и индианците обаче остава трайна загадка. Няма данни за достигането им до Англия. „Дрейк си мислеше, че ще основе процъфтяваща колония на Роанок, така че донася запас от работна ръка“, казва историкът от Нюйоркския университет Карън Куперман. Тя и други историци смятат, че много от мъжете и жените, заловени в Картаген, са пуснати на свобода след бурята.
