shareit

Морякът използва най-много псувни в своята кариера – това е престиж

| от |

В кои професии се използва най-нецензурен език? Може би трябва да гледаме към строителите, тираджиите и евентуално може да поставим спортисти, но да използваме остър език е класика, без която не може. А ако говорим за балканския синдром, всеки един силов работник знае, че ако не тръгне с великата мантра напред за работа, животът става по-лек. От гледна точка на културата, това не е най-добрата практика, но ще открием, че и професията с най-много нецензурни думи може да бъде преписана на моряците. Поне това ни посочват архивите, след като открием, че преподобния Котън Матър пише през 1699 г., че по негови наблюдения още от дните на Платон, че съществуват най-различни определения за морето, което се определя като училището на пороците.

В това отношение греховете са ориентирани към клетвите и псуването. Като често те се наричат „солени“ от посоката на определяне и представяне. Първите записи на нецензурен език започват да се появяват още в началото на XIX век и културата на моряците не само се развива в геометрична прогресия, но дори става нарицателно за човек с ниски познания на етиката. Какво кара мореплавателите да променят своя поглед и от добри християни, както посочва самия духовник, да станат първото нарицателно „псуващи като моряци“. От зората на XVII век до XIX век ще открием, че няма друга по-опасна професия от тази на моряците. Плаването на огромни кораби, които нямат нищо общо с днешните технологични зверове, превръща дори и най-спокойния човек в доста рязка личност.

Das Segelschulschiff der Bundesmarine „Gorch Fock“ verl‰sst zur 48/49 Auslandsausbildung den Kieler Hafen

Според някои историци, корабоплаването в този момент се разглежда като един особен момент за развитие и изисква от всеки моряк да работи в отбор и един екипаж е точно толкова силен, колкото и най-слабото звено. Това е началото на една особена субкултура, която няма как да бъде игнорирана. Рисковете на тази професия не са малко и изискването и подготовката на кадри е особено скромна. Опитът на всеки един човек е гаранция, че може да оцелее през следващия ден, пропускайки контузии и други главоболия. Тук определението за моряк в този период е, че или един човек е роден или не е за тази професия. Това най-вероятно ни напомня и за идеологията на нинджите – или човек се ражда като такава или просто не става. Езикът се променя, за да създава необходимото страхопочитание и да бъде ясно още в началото, че човек трябва да изпълнява заповеди, при това от самото начало.

Дори и човек да е по-възпитан и да не изпитва нужда да използва тези думи, той трябва да го прави, за да бъде част от групата, в противен случай няма да се радва на същата ефективност сред групата. Облеклото на моряка е различно, неговите навици се променят, както и историите. Всички моряшки и пиратски песни са пълни с най-различни псувни, но това не им пречи, а дори ги сплотява. Най-вероятно проклятията са били особен грях за хората на сушата, както и за обитателите на Америка през XVIII и XIX век, но моряците изобщо не се притеснявали.

Историкът Пол Жилже дори открива книга, която дава точно и ясно описание на основния проблем, нейното заглавие е „Как да псуваме като моряк: Морска култура на Америка 1750 – 1850“ и именно в този архив се крият обяснения на всички думи. Там дори Бог няма влияние, защото използването на името му за всякакви казуси, е повече от позволени. Повечето моряци идват от религиозни семейства и разбирали употребата на повечето думи, но в този грешен бизнес, те също трябва да заслужат реномето си. А псувните за лошо време, пиян капитан или лош курс, са нещо напълно нормално. На кораба всички правила се забравят и се налага новото изискване.

И културата продължава с това, че колкото по-цветен речник има капитана, толкова по-добри ще са маршрутите и толкова по-високи са шансовете за оцеляване. А ако искате да откриете златното място за поздрави на майката, тогава не забравяйте, че този вид поздравителни обръщения са правени повече от свободно и дори не са се класифицирали като обиди. В книгата „Класически речник на вулгарния език“ публикуван през 1785 г. ще открием, че дефиницията е комбинация между думите „мастия“ и „разгонено животно“, като се смята за една от най-лошите, които може да съществуват за една жена. Звучи неприятно, дори жестоко, но някога в Англия дори проститутките се обиждали на подобни обръщения. Все пак те имали някакъв много по-висок статус, отколкото днешния.

Следователно „son of a bitch“ се смята за също толкова тежка обида, но моряците нямат такива ограничения и след като са прекарали доста време именно в религиозната среда, сега за първи път имат пълната свобода да се насладят на живот без наказания. Майката е свещена, но екипажите не го приемат толкова навътре. Младите моряци са тези, които били готови да водят войни за нанасяне на обиди върху семейната чест, докато не открием, че по-старшите винаги ще притискат и запазват мира.

Според изследователя, колкото повече години минават, толкова повече удоволствие се добивало в изобретяването на нови обиди, важното е просто да ги има и да забавляват абсолютно всеки. Псуването за удоволствие става национален спорт в средата на XIX век, но след като всеки град е зависим от морския транспорт, зеленият сертификат за най-оригинални поздрави се предоставя именно на тези хора. Свободата била толкова романтична, че статусът на тази професия започнал да се издига стремглаво нагоре. Впрочем дори и природата се повлиява, защото псуващият моряк е много по-съблазнителен от всеки друг. В началото на XX век вече професията изглежда далеч по-цивилизована и едно от първите нареждания е именно забраната на псувни.

Бойните кораби се инспектират винаги и екипажът трябва да е с не по-нисък социален статус от този на джентълмен. Въпреки това няма как да избягаме от факта, че някога най-добрите в изобретяването на цветни поздрави, са именно плаващите хора.

 
 
Коментарите са изключени за Морякът използва най-много псувни в своята кариера – това е престиж

Повече информация Виж всички