shareit

Могат ли посланиците да убият безнаказано заради имунитета си

| от chronicle.bg |

Идеята за дипломатически имунитет съществува отдавна, но модерното му значение се дефинира през 1961 година на Виенска конвенция за дипломатическите отношения, която към днешна дата е ратифицирана от 191 държави, включително и България.

Поп културата ни представя хората с дипломатически имунитет като недосегаеми от закона. Но вярно ли е това и в реалния свят? В известна степен да. Разбира се, нещата не са толкова прости и като за начало ще отговорим на въпроса защо въобще е нужен този имунитет. 

С две думи, на дипломатите трябва д се осигури безопасност в случай, че някоя държава иска да добие засекретена информация от тях чрез мъчения и заплахи или по някаква причина да се заяде с друга държава като съди консула й. Без дипломатически имунитет това лесно може да стане – чрез фабрикуване на обвинения или по безброй други начини.

Затова имунитетът е необходим, за да предпазва посланиците, а често и семейството и служителите им. Те не могат да бъдат съдени, да бъдат заставяни да свидетелстват или да плащат данъци в държавата, в която работят. Случвало се е Виенска конвенция да бъде пренебрегната, но в такива случаи често държавата нарушител получава същото отношение към своя консул или граждани в съответната страна.

Ако обаче органите на реда имат солидна причина да смятат, че човек с дипломатически имунитет ще застраши общественият ред, те имат пълното право да се намесят, но без да го арестуват.

Трябва да отбележим също така, че само високопоставени лица се радват на подобна свобода. С няколко изключения, по-нископоставените имат така нареченият „функционален имунитет“, който важи само в работното им време, но в извънработно те са третирани от закона като всеки друг.

Като чуем „недосегаеми от закона“ си мислим, че навън има банда посланици, които взимат наркотици и убиват полицаи. И сме прави – имало е такива реални случаи. В повечето случаи обаче нарушенията на закона са нищожни.

Проучване на Националното бюро по икономически изследвания (САЩ) показва, че любимото правило, което дипломатите нарушават, е плащането на глоби за паркиране. Някои държави могат да отнемат книжките на посланиците, но пък те могат да продължат да карат безпроблемно, защото няма как да бъдат арестувани…

Изследването откри още, че шансън един посланик да си плати глобата е правопропорционален на рейтинга на държавата му в скалата за корупция на Transparency International. Например, дипломат от Венецуела има много по-голям шанс да не плати санкцията (както и да заслужи такава) отколкото великобританец или канадец. Ню Йорк има около $20 милиона неплатени глоби само от чуждите посланици в града като мисията на Египет е първа по задължения с $2 милиона. От тях, $700 000 са генерирани единствено от 4 автомобила. САЩ пък от своя страна дължи на Лондон около $13 милиона в неплатени пътни такси. Според изследването, отношенията между двете държави също имат значение – колкото са по-лоши, толкова шансът подобни глоби да не се компенсират нараства.

Като цяло обаче дипломатите се опитват да следват закона, защото в противен случай рискуват да загубя позицията си и да си навлекат неприятности от тяхната собствена държава.

Според Виенската конвенция всяка държава домакин може да заклейми всеки дипломат като персона нон грата и да го задължи да напусне в определен срок. Ако той откаже, държавата приема, че е свалил имунитета си и вече може да го изправи пред съда. Това, разбира се, не се извършва с лека ръка, защото лесно може да доведе до агресивна реакция от страната на консула.

Другият вариант е държавата домакин да подаде оплакване до страната на консула и тя сама да направи разследване и определи наказание. Например, през 1997 година Георги Махарадзе, посланикът на Грузия в САЩ, шофира под влияние на алкохола и в резултат убива младо момиче. Тогава Грузия отнема имунитета му и той лежи 3 години в затвор в САЩ, след което е преместен да доизлежи присъдата си у дома. През 2009 година румънският консул в Сингапур минава с автомобила си на червено, убива трима души и бяга от местопрестъплението. Румънската държава не сваля официално имунитета му, но го съди, а след това, при опит да обжалва, съдът не само не отказва обжалването, но и удвоява годините му затвор. Същото се случва и с руския посланик в Канада, който пиян блъска двама души като убива единия. И в миналото той е залавян да кара пиян, но без последствия. Този път обаче собствената му държава му дава 4 години затвор.

Престъпленията, от които имунитетът предпазва включват и неплащане на редица задължения, убийство, поробване, групово изнасилване, отвличане, тежка телесна повреда, пренасяне на наркотици, терористични заплахи и дори секс с непълнолетни. Все действия, които определени посланици са хващани да извършват. 

През 1999 година японския дипломан в Канада, Шуджи Симокоджи, пребива жена си жестоко като си признава пред полицията и дори нарича деянието „нещо нормално“. Тогава той се пуснат без последствия, но в крайна сметка японското правителство го понижава в длъжност и намалява заплатата му. Друг пример е дипломатът от Обединените Арабски Емитства, Салем Ал-Мазруи, който работи като директор на стипендиантската програма на Емирствата в САЩ. Той е арестуван за опит за склоняване към секс на 13-годишно момиче, с което се среща в интернет – при срещата им той установява, че момичето е много по-възрастен полицай под прикритие. Няколко дни по-късно Салем е уволнен, но успява да се върне в ОАЕ, докато се решава съдбата на имунитета му. Какво се случва с него по-нататък не е известно.

Дипломатическият имунитет позволява и нещо много по-малко известно – така наречената дипломатическата чанта. Идеята е да могат да се пренасят секретни документи с национално значение спокойно през гранични постове. Във Виенската конвенция приложението й се описва от член 27:

„Приемащата държава трябва да разреши и защитава безпроблемната комуникация на мисията. (…) Официалната кореспонденция на мисията е неприкосновена (…) Дипломатическата чанта не трябва да бъде отваряна или конфискувана, а самата тя и засягащите я пакети трябва да имат видима външна маркировка и да съдържат единствено дипломатически документи.“

Разбира се, мнозина са игнорирали последната част и са пренасяли най-различни неща. 

Въпреки името си, дипломатическата чанта въобще не е нужно да е чанта. Тя може да е от обикновен плик за писма до цял контейнер за транспортиране. Подобно на имунитета, с „чантите“ също може да се злоупотребява като дипломати са хващани да пренасят през граница в тях наркотици, оръжия и всякакви незаконни предмети.

В един по-фрапиращ случай от 1984 година нигерийски официални лица се уговарят с Мосад, израелския Институт за разследване и специални задачи, да използват свои агенти за отвличането на Умару Дико. Дико е бил изявен член на нигерийското правителство, което е свалено с военен преврат през 1983. От тогава той се укрива в Лондон, но новото правителство иска да го залови и съди за корупция и присвояване на милиарди долари от държавната хазна. Агентите успяват да намерят, упоят и отвлекат Дико като го вкарват в контейнер заедно с лекар, който да се грижи за здравето му по време на превоза.

Планът е напът да успее, докато не се намесва мъж на име Чарлз Мороу. Той вижда бюлетин от Скотланд Ярд, в който пише за отвличането на нигериец като Ярд изразява подозрения, че ще бъде направен опит да  бъде прекаран през граница обратно в Нигерия. По това време Мороу се намира заедно с дипломати от Нигерия, които искат да пренесат два големи контейнер обратно в страната си от лондонско летище на самолет Боинг 707 на Airways, в който обаче освен товарът и охрана, няма други пътници.

Морой казва: „Просто събрах 2 и 2. Гледам през прозореца и виждам двата контейнера, в които очевидно има място за цял човек. Имаме и нигерийски Боинг 707, което не се среща често. Те не искаха да има записи, че контейнерите са преминали границата, а освен тях самолетът имаше много малко друг товар. (…) За да се категоризира нещо като дипломатическа чанта, на него трябва ясно да пише „Дипломатическа Чанта“  и да бъде съпътствано от акредитиран куриер, който има нужните документи. Там имаше нигерийски дипломат – видях паспорта му – но контейнерите не бяха маркирани.“

Това нарушение позволява на Мороу да нареди контейнерите да бъдат отворени и в тях, разбира се, е намерен отвлеченият Дико.

„Беше гол до кръста, сърдечната му дейност се следеше и имаше тръба в гърлото. Без обувки и чорапи, окован с белезници за глезените. С него имаше и израелски анестезиолог, който очевидно беше там, за да го поддържа жив.“

Когато в последствие Великобритания арестува замесените в отвличането, Нигерия отговаря с арест на двама британски инженери, които просто се случва да са в държавата по същото време. Те получават аналогични присъди на нигерийските похитители – 14 години затвор. Заражда се и дипломатическа вражда между двете държави, която продължава 2 години. И нигерийското, и израелското правителство отричат да са замесени по какъвто и да е начин.

Случаи като този по никакъв начин не са честа практика. Дипломатите са окуражавани от собствената си страна да спазват порядките на държавата, в която отиват, или да бъдат наказани. Във Виенската конвенция пише „задължение на всички, които се възползват от дипломатическите привилегии и имунитет, е да спазват местните закони.“

Но има и гнили ябълки – както във всяка професия. Дипломатическият имунитет позволява уникална неприкосновеност и мнозина се възползват от това, но по незначителни начини. Когато нещата опрат до сериозни престъпления, които биха им стрували позицията, за която са работили изключително усърдно, а и съдебна присъда, дипломатите най-често следват буквата на закона в държавата, където са гости.

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

| от |

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Програмата на ЦРУ за промиване на съзнанието – MK-Ultra

| от |

Всяка страна извършва поне едно престъпление срещу човечеството в хода на цивилизацията. Малко са онези, които не са се възползвали от своята власт. В периода на Студената война, отделните враждуващи сили се опитват да създадат невъзможното оръжие за поразяване на врага. След като тайната за атомната бомба вече е споделена и между САЩ и СССР ще започне търсенето на нов още по-безумен начин  за  масово изтребление. И през 50-те години на миналия век се ражда идеята за създаването на психотропно оръжие за контрол на човека. Легендарната програма MK Ultra, тествана много дълго време върху мирното население на САЩ е не само неетична, но и незаконна.

И въпреки това САЩ ще продължи да води експерименти с хора около 20 години. Обект на интерес не са само скитниците в страната, които между другото започнали да изчезват бързо от улиците на градовете. ЦРУ имали за цел да използват и някои от по-интелигентните си мозъци, за да проверят дали биха успели да промият тях и да ги превърнат в марионетките, които били необходими за изпълнение на ред мисии. При евентуален успех, всеки заловен съветски шпионин ще може да бъде върнат обратно като двоен агент, при това без никой да го заподозре. Ако си спомняте холивудският филм „Манджурският кандидат“, трябва да знаете, че вдъхновението не е случайно.

Sinatra_and_Harvey_in_Manchurian_Candidate_NYWTS

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: „Stanziola, Phil, photographer.“ – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c29059.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1307083

И докато MK Ultra работи на високи обороти, при това без особени резултати върху чуждите шпиони, дава един алтернативен резултат. Хора като Тед Качински излизат на сцената, младият гений преподава в най-ранна възраст в Харвард, но също е обект на изследване на тази програма. Успява да се побърка и започва да изпраща бомби по пощата. Друга жертва може да се окаже великият математик Кевин Наш – той се разболява от шизофрения, макар и във фамилията му да няма други душевноболни. През 1973 г. започва да се разчува за експерименталната програма, но преди това директорът на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда всички документи да бъдат унищожени. В някои от декласифицираните документи се появяват показания на лекар, който можел да контролира 6 кучета с дистанционно и да ги кара да извършват определени елементарни команди.

DeclassifiedMKULTRA

Снимка: By Central Intelligence Agency – http://www.michael-robinett.com/declass/c001.htm Declassified, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20224857

Това е резултатът от 20-годишни опити в САЩ. Канада продължава проучванията още известно време, получавайки финансиране от ЦРУ. Похарчени са близо 10 милиона долара и според днешната инфлация се доближават по-скоро до 100 милиона долара. Откъде започва всичко?
Мястото е Форт Детрик. Отдалечено достатъчно от Вашингтон и близо до Мериленд – там ще се роди една от най-напредналите лаборатории за провеждане на химически и био тестове за военни цели. Днес същата продължава да работи, но се занимава с търсене на ваксини за най-различни заболявания от чума до Ебола.

Мотивацията за провеждането на такива експерименти идва от Япония. Още през 1942 г. се говори, че японската армия използва био оръжие в Китай.
На сцената излиза Айра Болдуин и трябва бързо да намери място за създаването на лаборатория. Вниманието му е насочено върху полето в Детрик и една изоставена военна база. На следващата година правителството изкупува и околните ферми, за да осигури повече пространство на учените. В края на Втората Световна война ще има драстично забавяне.

САЩ вече разполага с атомно оръжие и разработването на биологично остава на заден план. Студената война носи захлаждане в оръжейната индустрия, а и мнозина осъзнават, че атомът може да бъде само крайна мярка в надигащ се военен конфликт. И докато Айра почивал в лабораторията и очаквал нови нареждания, скандалът с главата на католическата църква в Унгария – Йозеф Миндсенти се разгаря сериозно.

Като противник на комунизма, Йозеф отрича методите на властта и бързо си навлича гнева и вниманието им. След зверски мъчения е готов да си признае всяко преписано и съчинено престъпление. Корейската война води до още повече изненади, пленени американски войници подписват декларации, критикуващи американското правителство и намесата в чужди политики. Всеки нормален човек би помислил за зверствата, които се извършват върху пленниците, но тук ЦРУ блесва с нова идея – СССР разполага с оръжие за мозъчен контрол. ЦРУ нямали представа какво се случва с войниците, но заключението е, че някъде там се крие наркотик или техника за заличаване на човешката памет, водеща до сляпо подчинение. 5-ят директор на ЦРУ Алън Дълес ще влезе смело в поста и бързо ще потърси още един химик в за създаването на оръжие за мозъчен контрол. Сидни Готлиб ще започне експериментът с хора, предписвайки им най-различни наркотици, както и други видове химикали.

Mkultra-lsd-doc

Снимка: By Dr. Sidney Gottlieb’s approval of an w:en:MKULTRA subproject on LSD. – Transwiki approved by: w:en:User:Dmcdevit, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2699307

Основната мисия на 33-годишният мъж е да успее да заличи човешкото съзнание и да го замести с друго по-изгодно за него. И ако наркотиците не помагали, електрошокът можел да изтрие съзнанието на всеки, спомените за контрол на двигателната и нервната система и да добави други странични ефекти. Практически половината работа била завършена, а сега следва добавянето на  ново съзнание в главата на жертвата.

Експеримент от този ранг изисквал сериозно количество опитни зайчета, следователно ЦРУ започва да ги доставя от затвори, лудници и някои болници – бездомниците предпочитали да се крият или да бягат от съмнителните черни бусове, които вечер обикаляли гетата. В Европа и Азия на помощ идват задържаните шпиони и военнопленници. Готлийб разполагал със специално разработена вила за такива експерименти в Кронбер, Германия. Мъчениците са много, но не е известен ефективен резултат. Както припомнихме в горните редове, ЦРУ бързо унищожава документите и така и не става ясно дали са успели да разработят подобна технология, но мъченията са сигурни, жертвите – не. Един от неприятните моменти за седем затворника от Кентъки е постоянното тъпкане с LSD за цели 77 дена. Заловен севернокореец прекарва доста време на антидепресанти, после получава стимуланти като виагра, а миксът от всичко това се доукрасява с електрошок – съдбата му остава неизвестна.

Разумът все пак карал някои от участниците в тази игра да се замислят или откажат от делата си. Такъв човек е Франк Олсън. Провежданите експерименти не само не били етични, но го карали да сънува кошмари. В един слънчев ден заявил, че желае да напусне ЦРУ и никога повече да не влиза в лаборатория. Колегите му усетили, че е готов да наруши тайната, а самият Готлийб предложил да направят същия експеримент върху него. Франк прекарва доста дни в изтезания и накрая скача от прозореца на хотелската си стая, позиционирана на десетия етаж. ЦРУ дълго време ще твърдят, че случилото се е самоубийство, а после и инцидент. След прекратяването на MK-Ultra, Сидни Готлийб продължава да твори разруха за ЦРУ. В неговият боен арсенал присъстват химични елементи, които да отключват болести като дребна шарка, туберколоза, антракс и още много други.

Готлийб разработва различни варианти за премахването и на Фидел Кастро, както и на конгоанският лидер Патрис Лумба. В началото на 70-те години идва и нареждането всичко да бъде унищожено. Готлийб се опитва да скрие част от химикалите си, но евентуално и поне по думите на ЦРУ всичко е унищожено. Самият зъл гений ще живее до 1999 г. и ще почине в собствения си дом. Медицинският му картон ще потвърди наличието на редица сърдечно съдови проблеми, но жена му така и не дава истинската причина за неговата смърт. И до днес няма информация колко наистина за загиналите по време на този експеримент. ЦРУ все още не е поискало прошка за воденето на толкова безумна програма.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени