shareit

Мъжът, които плени четирима германци с празен пистолет

| от |

Много малко се знае за живота на ефрейтор Джеймс Уелч преди участието му в Първата световна война. Знаем обаче някои основни подробности – според гроба на Уелч в крематориума в Борнмут, той е роден през на 7 юли 1889 г. в малкото английско село Стратфилд Сай. В живота му не се случва нищо значимо, докато не се присъединява към Кралския беркширски полк. След като се записва, Уелч е пратен в първия батальон на полка, където бързо достига ранга на ефрейтор.

От този момент нататък данните за Уелч прекъсват, докато не печели Викториански орден на 29 април 1917 г. във Франция, по-конкретно във френската комуна Опи.

Oppy monument aux morts

Според архивите от церемонията по връчването на Викторианския орден на Уелч, той и неговият отряд напредват по силна германска отбранителна линия в Опи по време на битката при Арас, когато поради причини, които не са документирани, Уелч се откъсва от групата и скача в близкия немски окоп, където се озовава лице в лице с изненадан немски войник.

За съжаление, Уелч разполага само един празен служебен револвер, когато скача в окопа, което е лоша новина… за немския войник, когото той жестоко пребива с голи ръце и страхотна сила. Но работата му все още не е приключила (дори не е преполовена), тъй като в същия окоп се крият още четирима напълно въоръжени германски войници, които само чакат да отмъстят за победения си другар.

Както вече споменахме, Уелч има само служебен револвер (без куршуми в него), за да се защити, което не е оптималното оръжие, с което бихме искали да се изправим срещу четирима въоръжени заклети наши врагове. Но точно това направи Уелч. Вместо веднага да стрелят по него и да го убият, в секундата, в която той тръгва към тях, четиримата германски войници хукват да се спасяват през откритото бойно поле – една ситуация, която се описва много добре от известните думи на старейшина Плиний малко преди смъртта му: „Съдбата обича смелите“.

Victoria Cross Medal without Bar

Викторианския орден

(Плиний, известният автор, натуралист, философ и командир, умира, опитвайки се да спаси хора след изригването на Везувий, който унищожава Помпей и Херкуланум. Докато се опитваше да доплава с кораба си близо до брега, горяща сгурия пада на палубата. Вместо да обърне, както предлага неговият кормчия, Плиний заяви: „Съдбата обича смелите! Плавайте натам, където са помпейците!“ Той стига успешно до брега и спасява приятелите си и други хора, които никога не са напуснали този бряг. Преди обаче да успеят да тръгнат отново (трябваше да изчакат ветровете да се променят, преди да могат да отплават), той умира и в крайна сметка е оставен на брега. Смята се, че е умрял от астматичен пристъп или от някакво сърдечно-съдово заболяване, вероятно предизвикано от силните изпарения и топлина от изригването на вулкана. Тялото му е прибрано три дни по-късно. Тогава той е на около 56 години.)

Обратно към Първата световна война. Уелч, вместо да се радва на късмета си, когато германците побягват, той хуква да ги гони, все още въоръжени с нищо друго освен с празен револвер. Те просто можеха да се обърнат във всеки един момент и да го застрелят в главата, но, разбира се, не знаеха, че пистолетът му не е зареден, така че според тях те бягат от страхотна заплаха, преди да бъдат в крайна сметка заловени от него.

За съжаление, архивът от Викторианския орден на Уелч не споменава как точно е успял да извърши задържането и на четиримата войници без инциденти. Казва се само, че след преследването, те му се предават.

След като ги пленява, Уелч прекарва следващите 5 часа в защита на позицията си като вече е успял да се снабди с картечница по някакъв неизвестен начин. Може би я открадва от някой от германските си пленници. Каквато и да е истината, Уелч успява да го използва удивително добре и не само се защитава от вражески сили единствено с картечницата в продължение на 5 часа, но на повече от един път по време на битката, той се озовава на открит земята, докато е под обстрел, за да се снабди с муниции.

След като оцелява нараняванията си и по-късно получава Викториански орден, Уелч се издига и до чин сержант преди войната да приключи. За живота му след Първата световна война, Джералд Глидън, автор на поредица от книги за носителите на Викторианския орден, пише, че Уелч работи във фабрика за кутии в Шефилд до около 1960 г. Спира работата си там за малко, за да участва във Втората световна война, по време на която се присъединява към Кралските военновъздушни сили. След 1960 г. Уелч се пенсионира и заживява в Борнмут със съпругата си Дейзи, за която се жени през 1915 година.

Той умира на 88-годишна възраст.

 
 
Коментарите са изключени