shareit

Кристофър Лангън – защо един от най-интелигентните хора на планетата вади картофи

| от |

Ако вярваме на Горан Брегович, талантът винаги ще излезе на преден план. Няма значение колко точно ще се потиска, рано или късно ще има своето поле за изява. До голяма степен е прав, а един много точен пример е Кристофър Лангън. Неговата история е впечатляваща и отново ще ни напомни думите на Оруел – „Невежеството е свобода.“. Кристофър е много далече от невежеството, впрочем той може да се смята за един от най-интелигентните хора, които са ходили по тази земя. Според някои американски журналисти, това е най-умният човек, който може да откриете някога.

Проведеният IQ тест, Кристофър е постигнал резултат между 195 и 210. В случай, че се чудите, Албърт Айнщайн разполага с коефициент между 160-190, Леонардо да Винчи разполага с коефициент между 180-190. Защо обаче не сте чували толкова много за 69-годишния Кристофър? Отговорът е, че той самият иска да избяга от светлината на прожекторите и не смята, че трябва да демонстрира своите качества. Всеки друг би мечтал да бъде на негово място, но за Кристофър тази дарба е проклятие.

Роден е през  1952 г. в Сан Франциско, Калифорния. Неговата майка Мери е дъщеря на заможен американец, но в най-ранна възраст е отрязана от семейното наследство. Неговият биологичен баща ги напуска много рано и се смята, че умира в Мексико. Майката се омъжва още 3 пъти и има по един син от всеки съпруг. Нейният втори партньор е убит, третият се самоубива, а Кристофър успява да израсне с четвъртия си баща. Описва го като провален журналист, който често предпочитал да се напива и да изчезва от дома за дълго време. Заключвал шкафовете в кухнята и не позволявал на момчетата да се хранят, но за сметка на това боят бил в основата на всяко едно забавление.

Често бащата използвал колан, за да ги наказва. Семейството било изключително бедно, а Лангън си спомня, че има само един чифт дрехи, като братята му споделяли същата съдба. Много често се налагало да се местят и в един момент дори живели в индиански резерват. Когато дошло време за записването в училище, семейството се намира в Монтана, където Лангън прекарва по-голяма част от детството си. В началните години често бяга от училище, защото го малтретират. Достатъчно бой имало и у дома, макар и неговият баща да продължава да го отрича. На 12-годишна възраст започва да вдига тежести и се мотивира да отвърне на своите насилници. Най-накрая успява да изгони и своя баща от дома.

Когато идва време за гимназията, младежът продължава да пропуска учебни предмети, но чете предимно у дома си. Успява да стигне до степен, в която да подразни своите учители, защото не дават по-качествен материал и по тази причина се насочва към висша математика, физика, философия, латински и гръцки. През 1995 г. успява да получи пълния набор от точки на SAT изпита, макар и според някои очевидци, Кристофър да е спал известно време на чина. Малко след това получава пълна стипендия за колежа Рийд и университета в Чикаго. Избира Чикаго като локация, но за жалост остава в културен шок и разбира, че е направил грешка, за да може ситуацията да стане още по-жестока, майка му пропуска времето, за да изпрати финансовата информация, която е необходима.

Стипендията е отказана и младежът заминава за Боузман, където работи като горски огнеборец и след 18 месеца се записва за университета в Монтана. Първо се сблъсква с финансови проблеми и трудности при транспортирането, след това започва да създава главоболия на учителите си, защото същите не могат да го научат на нищо и най-накрая е изгонен от университета. Започва да работи тежка и интензивна работа, за да е далече от наукгата, като в св-то му ще открием, че се е занимавал със строителство, фермерство, горски рейнджър, дори охранител в клуб. Работил е и в технологична компания, но за много кратко. За разлика от други учени като Робърт Опенхаймер, който израства в заможно семейство и получава възможност да се изучава от много по-добри преподаватели, като в последствие работи в американската армия и помага за създаването на атомната бомба.

Chris_Langan

От тази гледна точка, може би трябва да се радваме, че Кристофър не работи в тази посока. Ходещият гений така и не успява да получи някакво разбиране, малко след като го гонят от Чикаго има желание да се запише в Рийд, но колата му се чупи по пътя и изпуска следващият краен срок. Най-вероятно човечеството е изгубило повече, отколкото може да подозира, в следствие на инатливи и глупави хора. През 1999 г. Кристофър се озовава в НПО наречено Мега Фондация, където се събират хора с IQ над 164. Вече живее със своята съпруга, която работи като невропсихолог в Мисури. Там Кристофър има ферма и от време на време минава през въпросната фондация. През 2008 г. се явява в шоуто „1 vs 100″ и печели наградата от 250 000 долара. От малкото, което можем да знаем за този човек, достигаме до знанието за „Теоритичен когнитивен модел на вселената“.

Кристофър развива тази идея и смята, че както съществува връзка между нашето съзнание и реалността, такава връзка може да съществува между човека и вселената. Заявява, че неговата теория е истинска и може да се смята като съвкупност между идеите на Джон Арчибалд и Стивън Хокинг. Същият човек заявява, че с помощта на математиката може да докаже съществуването на Бог, движението на душата след смъртта и още много други. От друга страна напомня, че теологията и логиката не трябва да се срещат с религиозната догма. Защо неговата теория не се разисква и разглежда? Според Кристофър, всичко започва с 11 септември, като вярва в опита на Джордж Буш да отвлече вниманието на обществото от неговите собствени конспиративни теории. Какъв обаче е животът на толкова умен човек?

Представете си, че сте уморени и изтощени от повтарянето на един и същи материал. Кристофър често заспивал в час, като забавлявал своите съученици, от време на време просто се изключвал и записвал своите мисли в тетрадките си и учителите били доволни, докато не виждали какво точно е написано там. Кристофър нарича образователната система „Кучето на Павлов“ и смята, че е глупаво да се очаква от учениците да започнат да мислят и работят, когато светне лампата. И след като часовете не са толкова интересни, младежът се озовава в библиотеката, където никой не му пречи да добива знания и да научава всичко необходимо, изпреварвайки значително бързо цялата учебна програма и представеният график.

Днес Кристофър е дистанциран много далече от обществото, все пак не дължи нищо, особено след като на 13-14 годишна възраст се налага да вади картофи, вместо неговият интелект да се насочи в определена посока.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени