shareit

Кралската Африканска Компания и началото на търговията с роби на Великобритания

| от |

Нека започнем от Западна Африка, тъй като в крайна сметка това е земята, която е най-засегната от развитието на търговски връзки с Европа. В продължение на хиляди години някои селскостопански общности, живеещи в южните покрайнини на Сахара, допълват доходите си благодарение на находищата на един леснодостъпен метал, високо ценен от търговците, които ги посещават от другата страна на пустинята – златото. В търговията доминират берберски и арабски предприемачи. Историите за богати африкански владетели, разпространявани от транссахарските търговци, изумяват тези от Европа:

Царят се украсява като жена със злато около врата и предмишниците и носи висока шапка, украсена със злато. Той седи в куполна беседка, около която има десет коня, покрити с бродирани със злато платове. Зад него стоят десет пажа, държащи щитове и мечове, също украсени със злато.

Този изкушаващ елемент на златото кара португалците, а по-късно и други търговци, да открият преки морски връзки с хората на това, което те наричаха „Златният бряг“ от края на 15 век нататък. Те създават търговски пунктове на места като Ел Мина и Кейп Коуст Касъл.

Въздействието на новите пазари дава комплексни резултати – то привлича конкуренция и насърчава въоръжени сблъсъци, както и залавянето на роби. Тези държави винаги са били базирани на роби (макар че робите традиционно имат по-добър живот и повече права от тези, които се озовават в мюсюлманските градове или християнските плантации), но сега те откриват, че военнопленниците са ценна „търговска стока“. Някои европейци плащат за тях с оръжие, което укрепява властта на местните вождове и така подклажда още повече междудържавните войни. Владетелите също така откриват, че продажбата на хора на чужденците е доходоносен начин да се отърват от престъпници и други нежелани елементи. Това, което не се случва (до векове по-късно), е имперската експанзия в Западна Африка. Местните владетели контролират междуконтиненталната търговия, а европейските агенти нямат власт извън търговските си постове. Една от причините за това е разпространението на болести, към които посетителите са предразположени и в резултат на това Гвинейското крайбрежие е известно като „гробището на белия човек“.

Освен три робски пътувания, водени от Джон Хокинс през 60-те години на 16 век, англичаните проявяват слаб интерес към Западна Африка. Робството е възобновено от Гвинейската компания (основана през 1618 г.) след 1640 г., за да осигури евтина работна ръка за новите захарни плантации в Барбадос, но това предприятие изпитва финансови проблеми и активите му са придобити през 1657 г. от Източноиндийската компания, която има малък интерес към Златния бряг.

Aschanti Gefecht 11 july 1824 300dpi

Първата англо-холандска война

Има две пречки за търговията в тази област – пиратството и холандците. Освен големите търговски компании, Атлантическият океан е отворен и за частни търговци от различни държави. Тези капитани на кораби са характерни с това, че не признават никакви „морски правила“ – печалбата е единствената им грижа и те не се колебаят да атакуват крайбрежните депа, да участват в африканските войни и да ограбват кораби в морето, след което да ги палят.

До 1650 г. холандците доминират в търговията на Атлантическия океан и Северно море. Те разполагат с най-големия търговски флот от всички европейски сили и холандската Западноиндийска компания създава няколко търговски пункта на Златния бряг и на изток – в Робския бряг. Търговската конкуренция довежда до Първата англо-холандска война (1652-54), която се води изцяло в морето и е скъпа за живота и корабите като същевременно не разрешава нищо. Ситуацията все още е турбулентна през 1660 г., когато английската монархия е възстановена от Чарлз II. В рамките на месеци е решено търговията със Западна Африка да бъде поставена на по-сигурна основа и за целта се създава чартърна компания.

Anthonis van Dyck 058

Принц Руперхт Пфалцск

Част от стимула за тази инициатива идва от двама благородници и авантюристи по време на Гражданската война във Великобритания – принц Руперхт Пфалцски и сър Робърт Холмс. Първият е братовчед на Чарлз II, а вторият произхожда от англо-ирландско семейство. И двамата са наемници, които се справят доста добре във военните действия. По време на своята цветната си военна и морска кариера те служат като кралски капитани и се опитват да укрепят средствата на краля в изгнание чрез частни набези. По време на пътуване до Гамбия, Руперхт се увлича от историите за богатите на злато крале във вътрешността на континента и използва връзката си с Джеймс, херцога на Йорк, брат на Чарлз и бъдещ Джеймс II (на основната снимка), за да създаде компания със силата и ресурсите, необходими за прогонването на холандците и установяването на благоприятни търговски отношения с местните владетели. Холмс отива с морска експедиция, за да разчисти пътя за компанията. Когато пристигна в Гори, близо до Кабо Верде, той спокойно информира холандския губернатор, че цялото крайбрежие от там до нос Добра надежда е на краля на Англия. След това създава свои собствени постове в Гамбия и осъществява така желаните търговски връзки. Когато се връща се, видимото му богатство дава зелена светлина за множество търговци да участват в новата компания. Така през 1660 г. възниква Дружеството на Кралските Авантюристи от Англия, Търгуващи с Африка. Основните му спонсори са принц Руперхт и Джеймс, херцогът на Йорк, който скоро става губернатор.

1686-Guinea-elephant-and-castle-James-II

Монета с герба на Кралската Африканска Компания

Три години по-късно е издадена нова харта, която допълнително определя правомощията на Кралската Африканска Компания (КАК). Новият концерн става акционерно дружество – т.е. инвеститорите купуват акции и се радват на възвръщаемост въз основа на стойността на тези акции, която се установява от печалбите на всяка търговска експедиция. Няколко придворни и търговци инвестират в КАК, която притежава три основни атракции: тя има подкрепата на краля (Чарлз е основният акционер), корабите и търговските постове на компанията се ползват от защитата на кралския флот, а историите за „планините“ от гвинейско злато обещават грандиозна възвръщаемост.

Придобиването на злато е основната грижа на компанията и през 1665 г. 200 000 паунда от годишните й приходи идват от благородни метали. За разлика от това, 100 000 британски лири са получени от търговията със слонова кост, кожи, багрила и пипер. Хартата от 1663 г. обаче добавя и роби към списъка със стоки на компанията като по този начин, както и със завладяването на крепостите на Златния бряг, КАК разширява интересите си на изток до Робския бряг. За такова развитие има както търсене, така и предлагане. От една страна, владетелите на разширяващите се африкански държави имат непрекъснато предлагане на военни пленници. От друга страна, плантациите в Западна Индия и особено в Барбадос имат ненаситна нужда от работници. През 1665 г. една-четвърт от приходите на компанията (около 100 000 британски лири) идват от търговията с роби, но този дял постепенно се увеличава. До 1690 г. КАК е основният доставчик на роби за Новия свят, докато холандските търговци имат най-голям дял в търговията със злато.

Търговското съперничество с холандците е както причина, така и резултат от Втората англо-холандска война (1665-67). Въпреки нежеланието на краля, херцогът на Йорк и неговите приятели, разочаровани от холандската конкуренция, са нетърпеливи да спечелят монопол за английската компания. В края на 1663 г. в Западна Африка е изпратена морска експедиция, ръководена от не кой да е, а от сър Робърт Холмс. Той е обвинен в започване на войната и въпреки че враждебните действия така или иначе са в ход, той със сигурност налива масло в огъня. Той вилнее по крайбрежието от Гамбия до устията на Волта, потъвайки някои кораби, вземайки други като награда и превземайки търговски постове.

***

В крайна сметка през 1698 г. монополът на КАК е премахнат и е установена свобода на действие за всички английски търговци. Частниците се втурват да участват в трансатлантическата търговия и към 1708 г. те изпращат четири пъти повече роби от Компанията. Към 1730 г. Кралската Африканска Компания изцяло престава да търгува и съществува, само за да поддържа складове на западното крайбрежие за английските търговци.

Що се отнася до беззаконната търговия с роби, тя надживява КАК със 77 години.

 
 
Коментарите са изключени