shareit

Кратка история на Беларус в люлката на вълнения

| от |

Освен ако не избягвате всякаква форма на информационен канал, може да сте пропуснали по-сериозните вълнения в Беларус. В следствие на осезаемото влияние на Русия, страната винаги е била под крилото на по-хладния изток. Първите глътки на свобода пристигат през 1991 г. след разпадането на СССР. Интересен факт е, че Беларус така и не подписва декларация за независимост, не провежда референдум за избор на ново управление, единственият закон, който получава е някаква форма на суверенитет и идва след проваления преврат срещу Михаил Горбачов през 1991 г. Към това добавяме и смяна на името – от „Беларуска Съветска Социалистическа Република“ до „Република Беларус“.

Денят на независимостта в Беларус се празнува на 3 юли. Това е датата, в която Минск се освобождава от немската окупация през 1944 г. От падането на СССР до този момент, страната може да се похвали само и единствено с един президент. Александър Лукашенко успява да централизира силата в себе си, да нареди конкретни хора за всяка една позиция в парламента и дълго време да се възползва от избирателната система, с чиято помощ винаги да печели изборите. Събитията, които водят до настоящата светлина на прожекторите върху Беларус е фактът, че дори през 2020 г. с провеждането на президентските избори, станахме свидетели на дежурните 80%, с които населението се доверява на Лукашенко.

Интересен факт е, че по същото време паралелен вот изчислява само 40.5% за настоящия президент, докато Светлана Тихановская е успяла да спечели с 47.9%. Разклатената империя на един от най-дълго управляващите президенти в страната успява да привлече вниманието на целия свят, докато самият президент побърза да използва една от най-важните си карти – да потърси Русия за помощ. Проблемът на Беларус, както биха заявили самите жители там е, че никога не са разглеждани като независима страна. Мнозина казват, че това е спътник, известен с про-руските си настроения, а според някои от популярните клишета – това е народ без никаква история.

gettyimages-521716667-594x594

Маршал Николаз Чарлз в битката за Полоцк

Впрочем, ако желаете да обидите човек от Беларус, никога не забравяйте да му кажете, че няма история. Дори датата за независимост започва от средата на XX век, сякаш преди това не е съществувала. Според най-различни източници, местно население в тази зона е имало от II-III век, но като страна се формира някъде към IX век. Благодарение на близостта до водоеми и най-вече до река Двина, повечето беларуси се занимавали с търговия, която идвала директно от Балтийско море. А най-честите клиенти били някогашните градове, които в момента се намират на територията на Латвия. Според различни беларуски историци, първите проявление за сформирането на Беларус идват чрез колаборацията между славяни и балтийци. Дори Полоцк се превръща за известно време в независим център от Киев.

През 1920 г. историкът Ватслав Ластовски заявява, че страната не трябва да се нарича Беларус а Кривичи – кръстена на племето, което основава някога Полоцк. От тази точка след това се основава Литва. През XV век това и една от големите страни в Европа, покривайки територии от Латвия, Беларус, Литва, Украйна, Полша и Русия. Както много други големи кралства по това време, страната е мулти-културна и повечето се наричат „литваци“. Макар и религията да е ориентирана към гръцко-католическата църква и често да се нарича „селската вяра“, при това от модерната барокова култура, беларусите продължавали да остават верни на нея.

Преди да дойде православната църква и да се наложи, в големите градове липсвали популярните златни купули. Великото царство на Литва става история през XVIII век, когато Руската империя значително разширява своето влияние. Краткото съществуване на Беларус или Беларуска Народна Република се случва за няколко седмици през март 1918 г. Опитите за изковаване на някаква независимост са охладени бързо, а Холокостът успява да изтребе повече от 800 000 евреи, голяма част от населението напуска страната и единствената форма на свобода идва именно с Червената армия. Макар и Беларус да се води като победител във Втората Световна война, неговите основни заслуги са да забави колкото се може повече настъплението в Москва през 1941 г.

gettyimages-985011526-594x594

Посрещането на Червената Армия в Беларус

Останалото е история и не е изненада, че голяма част от управлението се поема именно от ветераните. През 1994 г. Лукашенко заявява, че ще се опита да запази най-доброто от Съветската система, социалните политики и историческата памет ще бъдат в основата, а към това добавя и поддържането на мира и стабилността. Старата номенклатура приема нов облик, но в корените си не се променя. Благодарение на него пристигат и сериозни субсидии за евтин петрол и газ, като в замяна трябва да се заплати с политическа лоялност. От 1999 г. жителите на Беларус могат спокойно да работят и живеят в двете страни – Беларус и Русия. Първите по-сериозни трусове в приятелските отношения идват с войната в Украйна. Ресурсите, които са били използвани за затвърждаването на приятелството, започват да захранват фронта.

Някой трябва да плаща растящите сметки и това вече не може да бъде страната-покровителка. Изборите през 2015 г. идват с обещанието за стабилност, а не за по-дръзки решения, които да доведат до още по-тежки трусове. През 2017 г. започват и още по-сериозни протести за болните „паразитни такси“ върху икономиката. Разделението в страната се усеща. Вече съществуват забравените региони и икономическата сила на частния бизнес в Минск. Всички те са последвани от IT експанзията, която позволява по-сериозен икономически ръст, но само в столицата. Ако това не е достатъчно, пандемията и липсата на адекватни реакции също идва като неочакван бич.

С наближаването на изборите тази година, Лукашенко вече има противници, които по един или друг начин успява да отстрани бързо от надпреварата, но пуска няколко спътника, които подозира, че няма да бъдат особен проблем за преборване. Освен това липсват политически партии, след като мнозинството продължава да изразява своето недоволство, но няма кой да се възползва от това стъпало и да „отвлече“ протестите, както най-често се случва в практиката. Изведнъж човекът, който искаше да се разглежда като баща на нацията, сега е по-скоро пастрок, при това злодей. Как ще продължи да се пише тази история е само въпрос на време, но предстои да разберем какво наистина ще се случи.

 
 
Коментарите са изключени за Кратка история на Беларус в люлката на вълнения

Повече информация Виж всички