shareit

Конспирацията за ирландските роби в новия свят

| от |

„Невежеството е свобода“ са думи на Джордж Оруел, когато става въпрос за трите основни форми на щастието. Очевидно е, че колкото по-малко знае един човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите проблеми. Изхождайки от тази идея, можем да забележим, че кошмарът на „1984“ се налага все повече на дневен ред. Читателите, запознати с творчеството на този писател, най-вероятно са попадали и на великата „Животинска ферма“, където след редица бунтове, лидерът на фермата продължи да прави същото, както и предишният господар. В интернет пространството можете да откриете все повече активисти, които ще разкажат, че някога ирландците също са били роби.

Информацията започна да се появява от най-различни постове и разказва магическата история на ирландското робство, което позволило на този народ да се озове в така наречения нов свят – САЩ.

Истината обаче винаги е била друга и изисква малко повече внимание, запознаване с историята и търсенето на истинските факти. И тук идва голямата разлика във въпросното твърдение. На първо място трябва да обърнем внимание на факта, че ирландците, които заминават в САЩ, най-често са били използвани за слуги, но не и за роби – повечето са бедни семейства, които се опитват да открият нови възможности, а и рекламата на Британска Америка изобщо не била за подценяване. Първата разлика е, че слугите получавали пари за извършената работа, можели спокойно да напуснат, когато професията не им харесвала или отношението не било особено добро, макар и повечето да били поробени именно от работната заплата.

Никой не им отнема свободата, следователно е малко трудно да ги наречем точно роби. Принудителният труд от самото начало може да се разглежда като робство и винаги е имал един и същи смисъл в цял свят, но основната разлика се крие във факта, че повечето ирландци разполагали с устна или писмена договорка (в повечето случаи – устна) за надник и извършването на определено количество работа. Още по-сериозен е броят на ирландци, които процъфтяват в бизнеса с алкохол. Като общество, именно представителите на тази страна искали да избягат колкото се може по-далече от своите английски съседи. Практически е трудно да кажем, че САЩ е имало ирландски роби.

Това означава ли, че не е имало европейци, които да не се продават като роби? Краткият отговор е – не. Всеки престъпник или военнопленник можел да бъде продаден за роб, без абсолютно никакво значение от цвета на кожата му. Имайки предвид липсата на информация и внимание в детайлите, повечето хора веднага ще използват този коз, за да потвърдят въпросната версия. Ако приемем това за истина, тогава трябва ли да кажем, че Австралия е населена от роби, след като голяма част от местното население пристига на малкия континент без право на свобода, защото едно от всички добри приложения на страната е било свързано с изграждането на по-сериозен затвор.

gettyimages-700192661-594x594

Тук се пораждат някои забавни факти като: ирландците са се превръщали в роби, когато стигнат до Америка, ирландските роби били значително по-евтини от африканските, ирландките били принуждавани да се омъжват за афро-американци и по този начин да се създадат мулати. Историята не може да бъде забравена, когато никога не е била запомнена. Някои интригуващи снимки заявяват, че докато афро-американците протестират, някога ирландските деца са се молили за оцеляване. В дебрите на социални мрежи и най-различни сайтове ще попаднем на снимка на италиански миньори, които се спускат в мина в Белгия, поставени в малки асансьори. Именно такива кадри се използват като доказателство за „една отдавна забравена история“ или просто несъществуваща. Нека обаче се замислим защо точно Ирландия трябва да бъде страната, която дава роби. Защо не е Франция, защо не е Германия? Краткото обяснение е следното:

Ирландия е страна, която дълго време се бори с британската окупация, след това идва глада, емиграцията, насилието по улиците, 30 години в сражения със Северна Ирландия, за да стигнем до сравнително крехка ситуация, предлагаща мир през 1998 г. Великобритания държи повече територии в новия свят, следователно за пореден път трябва да се превърне в злодей, макар и след като разгледаме войната за отрязаното ухо да разберем, че има и много други страни, които са опитвали да вземат колкото се може повече територии.

Според въпросната пропаганда, стартът на екстрадацията на ирландски роби е дадена от Джеймс I – крал на Шотландия и Англия. Този владетел е смятан за основния износител на роби – изпратил около 300 000 човека, според различни вълнуващи източници. Според автора Джон Марти в средата на XVII век, ирландски роби са били цялата популация на остров Монтсерат. Въпросният се слави като перлата на Карибите и някога е бил открит от Колумб. Английският генерал Кромуел изпраща все повече ирландци на острова като слуги.

Ако бяха роби, следващата част от историята значително щеше да се разминава. Именно европейските заселници с ирландски произход в последствие стават най-богатите семейства на острова. Ирландски търговски фамилии започват да създават портове и да търгуват с всички преминаващи кораби. Скоро започва да се развива захарната индустрия и именно замогналите се фамилии започват да транспортират още повече ирландци от острова, които да работят за тях. Чудите се къде се позиционират робите?

За пореден път са натоварени на кораби и докарани от Африка – единствената локация, която продава евтин труд. Следователно е малко трудно да кажем, че този остров е бил построен от ирландски роби, особено след като те в последствие стават достатъчно заможни, за да развиват търговия и дори да си купуват работна ръка. Именно те канят французите да се включат в управлението и с общи усилия да прекъснат линията на британската корона – годината е 1666.

Продължаваме историята с издаването на заповедта за депортиране на роби от  1625 г., когато ясно се отбелязва, че това е последната година от живота на въпросния владетел. Именно Джеймс I е бил цел на Гай Фокс в подземието на парламента. Подготвен с много барут за ликвидиране на владетеля, както и неговата орда от подчинени. Иронията тук е, че в историята този владетел е представян за един от противниците на потенциалната 30-годишна война, която за пореден път хвърля Европа в разруха, поради религиозни причини, този владетел винаги се е старал да поддържа мира, а не войната.

Различни източници наблюдават миграцията на ирландци в този период и забелязват, че хората, които заминават за Западната Индия са около 165 000 от 1630 – 1775 г. Около 50 000 души са заминали за Британска Северна Америка. Ако трябва да бъдем фактични и точни, ирландци наистина са продавани за роби, при това няколко пъти. Първият документиран случай е с падането на Западната Римска империя, която приключва своето съществуване през 476 г. сл. Хр. Галска Ирландия е подложена на атаки и редица хора са поробвани в Ирландско море.

Именно в този момент един от най-големите закрилници на Ирландия – Свети Патрик пада жертва. Хората, които тогава се предават за роби или са залавяни като такива, обикновено са личности, които не попадат и никога не са били раждани в определен ирландски клан на острова – те нямат благородническо потекло и съответно не могат да се похвалят с каквото и да било. През периода на викингите, между IX и XII век, северните сурови мъже използвали Дъблин за един от най-големите пазари на роби.

gettyimages-96758655-594x594

През 870 г. викингите пристигат с хора като Олаф белия и Ивар Безкостния. Когато тези двама души успяват да превземат замъка Бумбартон, следващата година започват да продават повечето обитатели на замъка на пазара за роби. Само 5 години по-късно местното население се вдига на бунт. Едва ли е изненадващо за всички да споделяме, че именно тогава робите са започнали атака на по-заможните зони. Дъблин става за втори път един от най-големите пазарни центрове в Западна Европа през целия XI век. Ако отново се върнем на датата, в която Джеймс I е започнал да екстрадира ирландци като роби, можем да забележим, че фактите за пореден път не отговарят.

Накрая достигаме до онзи специален момент, в който се сформира Атлантическия канал за роби. Неговото установяване става някъде през XVII до началото на XVIII век. Основната изненада тук обаче е, че ще открием как ирландци са участвали в създаването на канала и изобщо не са се занимавали с търговия на своите собствени съграждани. Ако трябва да гледаме още малко напред в историята, можем да добавим мнението и на историци като Лиам Хоган.

Той проследява обстойно гражданската война в САЩ и установява, че редица робовладелци в щата Луизиана са именно Ирландци. През 1850 г. не случайно робите се сдобиват с ирландски имена, които рядко биха могли да се срещнат в тази култура. Впрочем повече от 159 имена са използвани за кръщаването на робите. Според различни източници, това е интересна пропаганда, която продължава да се разпространява в най-различни ирландски медии. Започва своя старт някъде през 2005-2008 г. и десет години по-късно са премахнати от научни издания, които до този момент са поддържали тази версия. Да говорим за ирландско робство е възможно, но ясно можем да видим в кои периоди се е случвало точно това.

Заглавна снимка: By Ross, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=13482652

 
 
Коментарите са изключени