Колко див е бил Дивият Запад

Най-известната престрелка в историята на Дивия Запад – престрелката в O.K. Корал в Тумбстоун, Аризона – продължава само 30 секунди. В тази половин минута хаос около 15:00 часа на 26 октомври 1881 г., трима от банда, известна като „Каубоите“, са застреляни, когато се изправят срещу братята Ърп и техния приятел Док Холидей.

Няма съмнение, че се случва престрелка. Но действителните събития не приличат особено на това, което ни показват много филми и книги. Освен краткостта на действието, стрелците са изключително близо един до друг – на около 2 метра разстояние, когато започват да летят куршуми. Не е предварително уговорено, почти всичките 30 изстрела са изстреляни от пистолети и на всичкото отгоре – престрелката дори не се случи в О.К. Корал, а до фотостудио наблизо.

До голяма степен престрелката е незначителна, макар и смъртоносна. Тя се поражда от една тлееща вражда, включваща класическите елементи: ревност, власт, пари, недоверие и мачизъм – която в нажежената атмосфера, изпълнена с алкохол и куршуми по онова време, излиза извън контрол.

Тази година, 1881 г., е една от най-дивите в американския Запад, поне откъм престрелки. Три месеца преди Корал, на 14 юли, шериф Пат Гарет застрелва Били Хлапето, докато по-рано, през април, „Четирима мъртви след 5-секундна престрелка“, която се провежда в скандално беззаконния град Ел Пасо, Тексас.

Тумбстоун, Аризона

Дивият Запад е митологизиран още преди ерата му да приключи. Стрелбата в Корал става широко известна едва през 1931 г., когато Стюарт Лейк публикува „Биографията на Ърп“ – дълго след като Западът вече е опитомен. И все пак години наред „уестърните за 10 цента“ – евтини и популярни кратки книжлета – трансформират закоравелите и въоръжени герои в легенди.

„Биографията на Ърп“ вдъхновява класическите филми „My Darling Clementine“ и „Gunfight at the O.K. Corral“. Това не е нещо необичайно. Във всяко десетилетие от създаването си филмовата индустрия се радва на лудориите на каубои, бандити, бдителните шерифи и служещите им маршали, които сега дефинират Дивия Запад.

И така, макар и със закъснение, имената на Док Холидей, Уайът Ърп и неговите братя се присъединяват към Джеси Джеймс, Били Хлапето, Бъч Касиди и Сънданс Кид – състав от герои, които надхвърлят жанра уестърн.

Още откакто пионерите започват да изследват вътрешността на континента от английското селище в Джеймстаун във Вирджиния, подвижната западна граница е много по-опасно място, отколкото е в края на 19 век, когато са базирани много уестърни.

За това допринасят редица фактори. Безкрайният естествен терен и съпротивата, която оказва местното коренно население, правят всеки опит за пътуване сериозен риск. Има го и фактът, че новодошлите номади, преобладаващо самотни мъже, въоръжени с все по-достъпните огнестрелни оръжия, които купуват с пари от златна треска. Обикновено те яростно защитават собствеността си, заради конфликти като Гражданската война и резкия бум на беззаконие из градовете.

По този начин потенциалните заселници, които се отправят на запад с каруците си, са уязвими към всичко – от тежкото време до нападенията на индианци и бандити. Колонистите, имигрантите и златотърсачите пътуват с цялото си имущество и каквито пари и злато притежават, те са лесни цели за отчаяните, като Джак Пауърс. Ирландският крадец тероризира участък от Ел Камино Реал – дълъг път в Калифорния – и доминира в град Санта Барбара в началото на 50-те години на 19 век, докато не е изгонен от града от група граждани.

Такова правосъдие, ръководено от самото общество, е очевидно навсякъде. Много от пограничните селища приемат свой собствен кодекс на честта и организират някаква полицейска дейност, така че когато са предупредени, че наблизо има банди, те наистина вдигат отряд, за да ги прогонят. В рамките на общността наказанията са сурови, а бдителността и линчуването стават нещо обичайно.

Точно зад границата на новите американци се развива уникална култура около производството на говеда. Тогава терминът „каубой“ се смята за унизителен, тъй като е свързан с престъпност, така че честните мъже, работещи с добитък, са наричани пастири. Те водят груб живот, който лесно може да ги въвлече във вражда със своите съперници и съседи.

Някои мъже – включително Били Хлапето, който никога не е бил известен като крадец и убива повечето си жертви при самозащита, отколкото поради злоба – стават престъпници, просто като подкрепят грешната страна или се забъркват с грешните хора.