shareit

Когато радиото в САЩ цензурира публична личност заради разпространение на лъжи

| от |

Хупотетична ситуация: В речи, изпълнени с омраза и лъжи, публична личност атакува враговете си и призовава за шествия срещу Вашингтон. След това, след едно особено жестоко обръщение, частните медийни компании затварят каналите му за комуникация, предизвиквайки ужас у неговите поддръжници и призовавайки за кодекс на поведение, за да се филтрира насилствената реторика.

Звучи ли познато? Е, това се случва през 1938 г., а въпросният индивид е отец Чарлз Е. Кофлин, симпатизиращ на нацистите католически свещеник с неограничен достъп до огромната американска радио аудитория. Медийните компании, които го заглушават, са телевизионните оператори по онова време.

В тази ситуация можем да открием повече от малко сходство между позицията, която тези станции заемат тогава, и начина, по който Twitter, YouTube и Facebook заглушават неверните твърдения за измама в провеждането на изборите в САЩ и подбудите към насилие след обсадата на Капитолия в САЩ – забележимо чрез заглушаване на твърденията на Доналд Тръмп и неговите поддръжници.

Coughlin-Social-Justice-NYC-Lange

Радио проповедник

Кариерата на Кофлин в Детройт се развива с радиото и с нарастването на политическия елемент в проповеди той стига до там да нарече президента Франклин Д. Рузвелт лъжец, предател и лицемер. Неговата ожесточена реторика подхранва митинги и кампании, в които последователите му пишат писма в защита на дузина десни каузи – от промяна в банковата политика до противопоставянето на руския комунизъм. В разгара на популярността му около 30 милиона американци слушат неговите неделни проповеди.

Един ден през 1938 г. обаче една неделна проповед премина границата. На 20 ноември той говори пред слушатели по темата за неотдавнашното антисемитско нацистко насилие в Германия, известно като Кристалнахт – по време на което тълпи от нацисти изгарят 267 синагоги, унищожават 7000 еврейски предприятия и арестуваха 30 000 евреи. Кристалнахт бързо предизвиква осъдителни коментари по целия свят. Например в една редакционна статия в St. Louis Globe се казва: „Ние сме ужасени от това избухване на диващина.“

Кофлин вижда нещата по различен начин. Той обвинява евреите за собствената им така оформила се съдба и заявява в проповедта си, че нацистите всъщност дори са били милостиви. Изгорени са само няколко синагоги, лъже той, и добавя: „Германските граждани евреи не са тормозени официално при извършването на техния бизнес.“ А комунистите, а не евреите, са истинските обекти на нацистката агресия, според проповедника.

След тези очевидни лъжи радиостанция в Ню Йорк решава да се раздели с Кофлин. „Излъчването ви миналата неделя се смята, че подбужда религиозни и расови конфликти в Америка“, се казва в писмо от радио WMCA. „Когато това беше представено на вашето внимание преди предаването ви, вие се съгласихте да изтриете тези неверни изказвания, които несъмнено имат този ефект. Но вие не го направихте.“

Други радиостанции в големи градове като Чикаго и Филаделфия също отменят излъчванията на Кофлин. Невил Милър, президентът на Националната асоциация на телевизионните оператори, ги подкрепя, като каза, че радиото не може да толерира подобна злоупотреба със свободата на словото.

Кофлин на свой ред твърди, че е представен погрешно и че намерението му е само да предизвика съчувствие към християните, преследвани от комунистите. Нацистката преса набляга на това, което те виждат като американско лицемерие, заявявайки, че на американците „не е позволено да чуят истината“. Междувременно последователите на Кофлин започват да излизат по улиците и да протестират по радиостанции, в които предаванията му са прекъснати.

Франклин Д. Рузвелт предвижда този конфликт. „Да се ​​позволи на радиото да се превърне в среда за егоистична пропаганда от всякакъв характер би било срамно и неправомерно. Това е чиста злоупотребява с един велик агент на обществена служба“, каза той ден преди проповедта за Кристалнахт. „Радиоразпръскването трябва да се поддържа при равенство на свободата, което е и е основна доктрина на американската преса.“ Но Рузвелт не иска да предприема действия.

Дороти Томпсън, колумнистка на вестник, която е изгонена от Германия от нацистите няколко години по-рано, пита читателите си: „Слушали ли сте предаванията на отец Кофлин?“ Той е явна заплаха за демокрацията, казва тя, и самата Федерална комисия по далекосъобщения трябва да го свали от ефир.

RLLF membership card front side

Отстраняването на Кофлин 

Радиоимперията на Кофлин  продължава да ерозира през зимата и през последвалата пролет. С неговите последователи, които все още протестират по радиостанциите, Националната асоциация на телевизионните оператори променя кодекса си, за да служи за „справедливо и безпристрастно представяне на двете страни на спорни въпроси“. Кодексът първоначално е създаден през 1929 г., за да адресира въпроси като честни рекламни практики. Ревизиите през 1939 г. пречат на радиостанциите да продават ефирно време за презентации от еднолични говорители като
Кафлин. Естествено, Кофлин твърди, че правата му са нарушени, но и се опитва да оправдае собственото си нарушение на правата на другите хора.

До средата на 20 век тази ситуация ще стане известна като Парадокса на толерантността. Философи като Карл Попър и Джон Ролс настояват, че не трябва да се позволява на толерантността на едно обществото да бъде заплаха за собственото му оцеляване.

За американците, които не са сигурни как да се подходи към Кофлин, парадоксът е решен от настъпването на Втората световна война. През януари 1940 г. ФБР хваща 17 от последователите му, които членуват в нацистка шпионска организация, и скоро след това призивите за повече разбиране към нацистите стават категорично предателски.

След войната идеята радиослушателите да чуят двете страни на всеки спор еволюира от саморегулирането от страна на радиоразпръскващата индустрия в правителствената Доктрина за справедливост от 1949 г., която изисква от операторите (и ТВ, и радио) да позволяват отговори на лични атаки и противоречиви мнения. Той е приложен от Федералната комисия по далекосъобщения (ФКД) и е потвърден в делото Редакцията на Red Lion Broadcasting срещу ФКД през 1969 г.

След това, с дерегулационната ера през 80-те години, Доктрината за справедливост е премахната, тъй като изобилието от кабелни телевизия и радия се твърди, че „ерозира“ обосновката за регулиране. И все пак, както сега се оказва, очакваното изобилие ни даде едностранни ехо-балони на определени гледни точки и идеологии – и в радио и телевизията, и в социални медии. Те спокойно могат да работят, както и отец Кофлин, за подкопаване на толерантността и демокрацията.

 
 
Коментарите са изключени