Когато полицаите на Ню Йорк продаваха роби

| от |

През десетилетията преди Гражданската война, когато полицейските сили на Готъм се формират в професионално звено, Манхатън рутинно избухва в насилие. Никой човек не олицетворява скандалната грубост на полицията в Ню Йорк като капитан Исиа Райндърс от американските маршали. Райндърс е комарджия по корабите на река Мисисипи и се твърди, че убива човек след игра на карти и бяга в родния си щат някъде през 1837 г. Известен със своя гръмогласен глас, силна памет и мелодраматично поведение, Райндърс оказва непосредствено влияние върху Ню Йорк. Черните нюйоркчани стават основната му цел и в продължение на десетилетия той патрулира по улиците, търсейки избягали от робството на юг.

Клаузата за избягал роб в конституцията изисква северните градове като Ню Йорк да връщат самоеманципиралите се роби на южните им собственици и Ню-Йоркската полиция и служители като Райндърс са твърде склонни да се съобразят, удобно прикривайки омразата си към чернокожите зад благоговение към най-висшия законов документ. Така Райндърс и неговите колеги офицери – хора като Тобиас Будино и Даниел Д. Неш – тероризират чернокожата общност в Ню Йорк през 30-те години на 19 век чак до Гражданската война.

И, което е още по-лошо, често няма особено значение дали чернокожият е роден свободен в Ню Йорк или наистина е избягал от робството – полицията, с подкрепата на съдии като Ричард Рикер, изпраща обвиняемите на южните плантации с малко притеснение и често дори с още по-малко доказателства.

Crowe-Slaves Waiting for Sale - Richmond, Virginia

Благодарение на Райндърс, Будино и Наш, полицейското управление в Ню Йорк се превръща в агент на южните робовладелци и всеки месец – а често и всяка седмица през летните месеци – то носи новини за поредното отвличане или залавяне на предполагаем избягал. Чернокожият нюйоркчанин Джон Томас, например, е „върнат“ на поробител от Луисвил, Кентъки. За Томас се твърди, че бяга по река Охайо, след това пътува през Канада и в крайна сметка си намира работа като хамалин в хотел в Манхатън. И в края на 1860 г. Томас е арестуван като беглец от полицията в Манхатън. Докато е в затвора, той приготвя набързо бележка, изпуска я през прозореца на килията си и помоли едно минаващо момче да я даде на работодателя му, който представя бележка по Хабеас корпус акт.

За съжаление дежурният маршал е не друг, а Райндърс, който в отговор представя друг чернокож и съдията обявява бележката за изпълнена. Междувременно работодателят и приятелите на Томас научават твърде късно, че един от заместниците на Райндърс е откарал истинския Джон Томас в Ричмънд, където ще бъде транспортиран до Кентъки и изгубен в мрака на американското робство, като неизброимо много други жертви на подобни отвличания.

За щастие чернокожата общност в Ню Йорк не е без героични защитници – като Дейвид Ръгълс, неуморният активист и журналист. Той ръководи Градската общност за борба с робството срещу хора като групата полицаи – група толкова нечестива, че Ръгълс ги кръщава „Клубът за отвличания“. Заедно с активисти като Хорас Дресър, Артър Тапан, Чарлз Б. Рей и други, Ръгълс се бори безмилостно срещу офицерите и маршалите, които заплашват свободата им. Точно както съвременните протестиращи отричат ​​ролята на полицията в постигането на ред, черните и белите активисти от преди Гражданската война в Ню Йорк твърдят, че силите на реда не са нищо повече от еманация на най-лошите качества у белите жители.

Полиция остава неефективна при справяне с грабежите, насилието, проституцията, хазарта и други престъпления в град, който приближава 300 000 души през 30-те години на 19 век. Само 16 полицаи, избрани от граждани на всяко отделение, заедно с около 60 маршала, назначени от кмета, патрулират в града, а само констебъли и маршали имат право да арестуват.

Част от страха произтича от факта, че хора като Райндърс, Будино и Наш не носят униформи или значка, или каквато и да е, което да сигнализира  тяхната власт. Познатите тъмносини униформи на NYPD са въведени едва през 50-те, така че афро-американците, тормозени и арестувани от полицията, дори не могат да бъдат сигурни, че стоят пред законни власти. Също толкова проблематичен е и фактът, че нито Неш, нито Будино са на редовни заплати, на които могат да разчитат за препитанието си – парите им се определят от държавния закон, който на практика изисква от служителите да арестуват възможно най-много хора. Ситуацията почти гарантира корупция и обвързва финансовите интереси на полицията в Ню Йорк с финансовите интереси на южните собственици на роби. Така патрули като Неш и Будино имат всеки стимул да използват позицията си, за да арестуват колкото се може повече роби. Все пак от това зависи финансовото им благосъстояние.

 
 
Коментарите са изключени за Когато полицаите на Ню Йорк продаваха роби

Повече информация Виж всички