shareit

Когато Ку Клукс Клан беше масово движение

| от |

Не е нужно да сме американци, за да разберем подновения интерес към Ку Клукс Клан днес. Кланът в момента е само едно малко петно сред белите националистки организации, но в продължение на век и половина той е водещият глас на фанатизма в САЩ. По този начин неговата история, особено частта през 20-те години на миналия век, може да даде известна представа за възраждането му днес и сродните му организации. Центърът по бедност – водещият източник на информация за крайнодясното – изброява десетки организации и идеологии: Националсоциалисти, Арийското братство, Християнска идентичност, Патриотичен фронт, Общество на белите, Суверен Гражданин, Posse Comitatus и много други. Всички те покълват от една обща и дълга американска традиция.

Предупредителна рисунка на Клана, 1869 г.

Възходът на Клана

KKK възниква за първи път в южните щати непосредствено след Гражданската война (1861 – 1865). Той е тайно общество, посветено на поддържането на върховенството на белите. Което включва целенасочени действия към новоосвободените афроамериканци, с които да се гарантира те никога да нямат достъп до политически, граждански или икономически права.

До 1877 г. федералното правителство се отказва от отговорността си да гарантира правата на освободените хора, което означава, че срещу Кланът няма ефективно противопоставяне. Той по това време е терористична група в точния смисъл на този термин: използва терор и убийства (особено показни линчове), както и икономическа принуда, не само за да накаже лица, които оспорват бялата сила, но и за да тероризират цялото чернокожо население. Голяма част от успеха му се основава на всяването на страх. Това е постигнато (освен с друго) с повтаряне на неверни твърдения, обикновено за сексуалната агресия на чернокожите мъже към белите жени; тези обвинения плашат белите жени, които след това допълнително оправдават белия тероризъм на организацията.

Малкото бели хора от елита на Юга, които се противопоставяха на клана, обикновено оправдават бездействието си с аргумента, че това е частна, недържавна организация на бедни, необразовани „бели боклуци“, така че полицията и съдилищата са безсилни да я контролират. Това оправдание е фалшиво: полицията и шерифите се споразумяваха и често се присъединяваха към клана, гарантирайки, че той може да действа безнаказано. Тези, които оправдават бездействието, също твърдят, че облеклото, качулките и маските на Клана правят невъзможно идентифицирането на членовете му. Това също всъщност не е вярно: в повечето общности самоличността им е добре известна.

Втора вълнa

KKK остава предимно на юг до 20-те години на миналия век, когато експлодира в масово движение и стига до северните щати. След филма от 1915 г. „The Birth of a Nation“, който показва диви, озверели афро-американци, които възнамеряват да изнасилват бели жени, които пък са спасени от героичния ККК, той натрупва някъде между 3 и 6 милиона членове.

Но този „втори клан“ е различен звяр. Успехът му в региони, където чернокожото население все още е много малко (2,3% на североизток, 0,9% на запад) е резултат от проницателен стратегически ход: макар и да е толкова жесток, колкото своя предшественик, Кланът този път се приравнява към антиимигрантска организация и насочва демагогския си фанатизъм и към имигранти, католици и евреи. Добавянето на тези общности като нови обекти на омраза не изисква сериозна ревизия на идеологията на първия клан, тъй като още тогава много от новите имигранти тогава не са считани за „бели“. За много бели американци, които, разбира се, произхождат от по-ранни имигранти, тези новодошли – евреи, италианци, дори ирландците – не бяха точно „цветни“, но не бяха и „бели“; в преобладаващото американско разбиране за раса те с времето „побеляват“, когато се включват към пазара на труда и към политическите партии. Така белотата започва да означава автентичен американизъм, от който цветните хора са окончателно изключени.

През 20-те години на миналия век фанатизма на Клана се разпространява и вероятно е споделян от повечето бели протестанти на САЩ. Тогава той се откроява освен с интензивността, и с ширината на разпръскване на страха. Например много институции по това време – включително елитни университети – или не приемат евреи, или имат квоти за тях. Нещо повече – евгениката, която разделя хората на по-ниши и по-висши категории, се приема като солидна основа за научна и здравна политика от много академични експерти и е изтъквана в учебниците по биология през периода като така осигурява „научнo“ оправдание за фанатизма.

За разлика от първия клан или от днешните бели националисти, KKK от 20-те години на 20 век също е и силно религиозна организация. Той претендира да съживява евангелското, тъй като има 40 000 свещеници сред своите членове. Въпреки че тази цифра е почти сигурно преувеличена, сигурно е, че наистина хиляди свещеници възхваляват клана в своите проповеди. Сред духовните последователи на ККК са първият голям радиоевангелист Робърт Шулер; медийната знаменитост Ейми Семпъл Макферсън; и Боб Джоунс, основател на днешния консервативен университет Боб Джоунс.

Религиозността на Клана също може да се види и в осъждането на теорията на еволюцията и, разбира се, в подкрепа на Сухия режим. Еволюцията е „еврейска наука“, пиенето е само за католици, а алкохола доставяха само евреите. Организацията, естествено, има мнение и по въпросите на секса и пола. Нейните сензационни, но фалшиви разкази за извращенията на католиците са толкова подробни, че докато осъждат действията им, поддръжниците на ККК едновременно с това се наслаждават на чиста порнография.

Евреите са дори още по-зли в очите на Клана. Те създават Холивуд не за да печелят пари (Кланът, разбира се, повтаря вековната мантра, че евреите са алчни скъперници), а в заговор, за да подкопае морала на чисто белите жени: литература на Клан включва списък с „Еврейски филми, които подтикват към сексуален порок“ и „Отровният поток от мръсни еврейски внушения, който парализира моралното чувство на децата в Америка“. Кланът насочва внимание конкретно към Чарли Чаплин – той е обявен за „вулгарен еврейски“ комик (Чаплин не беше евреин, но по принцип отказва да го каже).

Children with Dr. Samuel Green, Ku Klux Klan Grand Dragon, July 24, 1948

Политическа стратегия

Уважението към Клана, прието от милиони, зависи отчасти от претенцията му за ненасилие. Това твърдение е като цяло, но не напълно вярно – тъй като епизодичното раздаване на справедливост от членовете му е важна част от неговото обаяние.

Но основната стратегия на KKK е електорална. Гласоподавателите от Клана избират някои 16 (по това време) американски сенатори, десетки конгресмени, 11 губернатори на щати и хиляди държавни и местни служители – това са политици, които се кандидатират открито като поддръжници на Клана, с платформи, които обещават да си върнат Америка от емигрантите. Кланът дава ярък пример за това как социалните движения могат и работят заедно с избирателната политика, като заплашват политици и кандидати със загуба на гласове.

 
 
Коментарите са изключени