shareit

Катинското клане и убийството на Полша

| от |

Преди повече от 80 години на 5 март 1940 г. се издава една от най-жестоките заповеди срещу полското население. Тя няма нищо общо с нацистите. Полша се оказва страна на границата между две сериозни сили в Европа, чиято единствена мисия е бързо разпределяне на европейски територии. НКВД има благословията да избие повече от 22 хиляди полски граждани. Сред тях присъстват и затворници от различни лагери. Унищожаването на елита на една нация е позната практика в историята и се повтаря многократно във времето.

На 23 август 1939 г. Германия и СССР решават да подпишат тайното споразумение за подялбата на Полша. Изпълнението на пакта Рибентроп-Молотов има за цел да отнеме за пореден път свободата на поляците и на 17 септември 1939 г. руските войници нахлуват през източната граница. Полша не може да реагира адекватно, след като води сражения на западния фронт срещу нацистите. Няма изход и помощ от нито един съюзник, командването издава заповед за евакуация и полските сили трябва да се изтеглят в Унгария или Румъния, препоръчва се да избягват всякакви срещи с Червената армия.

За разлика от френските войници, които обожават да хвърлят пушките и да бягат през океана, поляците преценили, че не могат да се откажат от родината си и предпочели да водят битката. Агресорът обаче е многоброен и съпротивата е безсмислена. Полша е елеминирана за отрицателно време. Арестуваните в този акт са между 240 и 250 хиляди души, в това число присъстват 10 000 офицера. Противно на очакванията, повечето военни са предадени на тайната полиция НКВД като контрареволюционни елементи. Създават се три лагера специално за офицери и други военни, а към тях скоро се добавят и граничарите. В края на ноември затворниците са около 14.5 хиляди души. Липсва пространство, а и като цяло отношението към тях е зверско – раздаването на храна и вода е събитие, което се случва рядко.

Всеки затворник е разпитван подробно за професионалната му позиция, лична собственост, връзка с други страни и познания на други езици. Въпреки месеците на изтезания и тормоз, много малко войници се пречупват, останалите геройски издържат на мъченията. В последните седмици от 1939 г. става ясно, че дори и с ускорено разследване не може да се постигне особен успех. Досиетата са предадени и следва решаване на съдбата на заловените. Заповедта за изтребването идва директно от Йосиф Сталин. На 5 март 1940 г. началникът на НКВД предлага да се издаде най-високото наказание – разстрел.

MolotovRibbentropStalin

Снимка: By National Archives & Records Administration, nara.gov, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=116442

По негово настояване присъдите трябва да се извършват без представяне на повдигнатите обвинения. През март 1940 г. идва нова заповед за разпускането на НКВД затворите. Сред потенциалните жертви са пенсионирани офицери, хора работещи за правителството, политици, прокурори, съдии, политически активисти, собственици на земя и други хора с висок статут. Изискването към тайната полиция е то да се случи бързо и ефективно.

Причината за спешната екзекуция е да се запази колкото се може по-дълго тайната. На 16 март 1940 г. започва подреждането на документите за бъдещите жертви. Същите се разпределят по важност и ранг. В лагерите започва разместване и разделение на затворници. Притесненията, че може да последва бунт и ситуацията да излезе извън контрол принуждава повечето пазачи да засилят мерките и да продължават да пазят тайната. Никой дори не е подозирал, че ще бъде изведен в горите, за да бъде разстрелян. За окончателното решение става ясно в килиите на НКВД или едва при пристигането в Катинската гора, когато пред мнозина се разкриват масовите гробове. Юзеф Чапски е един от оцелелите и си спомня за тези дни с ужас. За тях разказва следното:

„Никой не успя да разбере защо сме изпратени в лагера и по какъв критерий ни събираха. Възрастта, рангът, професията, миналото и политическите вярвания бяха смесени. Всяка следваща партида беше още едно противоречие на нашите теории. Единствената допирна точка беше желанието да сме следващите изведени от лагера, когато съобщаваха имената ни. До последно вярвахме, че ни освобождават и час след час се надявахме да бъдем в този списък. На стълбите на църквата, комендантът ни изпрати сърдечно с усмивка пълна с обещания. Отивате там, където аз с удоволствие искам да бъда, казваше той.“

Друг затворник на име Здислав Пешковски си спомня следното:

„Претърсиха ни щателно на заминаване и взеха всички остри предмети като ножове, ножички и бръсначи. Снимките на досиетата се проверяваха щателно и ни водеха към изхода по двойки. Качвахме се в затворническите камионетки, а вътре се возихме по осем души в отделение. Държаха ни като диви животни в клетка.“

Katyń,_ekshumacja_ofiar

Снимка: By unknown, Photo of Polish Red Cross delegation – Zbrodnia katyńska w świetle dokumentów / z przedm. Władysława Andersa. Wiele wydań przed 1994, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3143872

Голяма част от затворниците заминават за Западен Беларус и Украйна. Настаняват се в местните затвори, където продължават да чакат своята присъда. Там вече са подготвени и списъците за екзекуция. Важно е да се отбележи, че разстрелите се случвали предимно през нощта. Голяма част от убитите са водени в шумоизолирани килии, където като животни са убивани с куршум в главата. Съпротивляващите се завързват и също поглеждат в дулото на руския Нагант. Малко по-късно НКВД решава да използва немския Валтер 7.65. Причината за този избор е, че немското оръжие е много по-надеждно и ефективно. Разстрелите приключвали на зазоряване.

Екзекуторите обикновено се обличат в кафеви кожени дрехи, напомнящи повече за служител от касапница, отколкото на нормален човек. На никого не се четат обвинения и след като жертва се довлича в килията следва незабвен изстрел в задната част на черепа. На сутринта труповете се транспортират с камиони в общи гробове на някои от най-недостъпните места и започва заравянето. Голяма част от масовите гробове остават недостъпни с години за местните жители. За Катинското клане се знае изключително малко, в повечето случаи информацията се набавя единствено и само от ексхумациите на телата. Откритите гилзи показват, че разстрелите са се извършвали на място. Известно е, че затворниците от Катинската гора са преминавали през специална вила, която била предназначена за НКВД официрети.

Jeńcy1

Какво се е случвало там е мистерия. Цифрата убити също не може да бъде потвърдена, документите не са категорични и има разминавания. Разликата обаче е малка и според КГБ точният брой е 21 857 разстреляни и още 7305 задържани без присъда. Само 395 души са успели да избягат от масовото убийство. В ядрото на тази лудост най-вероятно изниква и въпросът за милиони долари: защо? Една от допусканите версии е, че СССР търси реванш за тежката загуба в Полско-Съветската война от 1920 г. По-разумното обяснение обаче е елиминирането на елита, който би могъл да разпалва патриотизъм и да причини значителни главоболия на новите окупатори. Заличаването им дава възможност за по-бързо и лесно прокарване на новите идеали, а такива много скоро ще има.

Съществува версия, че това е условието между Нацистка Германия и СССР в опит да сложат край на полската независимост. Някои от най-високите рангове, които умират без съд и присъда са: 12 генерала, един адмирал, 77 полковника, 197 лейтенант-полковници, 541 майора, 1 441 капитана, 6061 лейтенанта и младши лейтенанти, командири на кавалерия и офицери в запас. След това започва събирането и на останалите високи армейски чинове от градовете, които не са били мобилизирани по-рано. Когато военните били изчерпани, новите окупатори насочили вниманието си към хората високо в йерархията.

Към тях спадат университетски професори, инженери, духовници, доктори, адвокати, поети, писатели и всички останали, които биха могли да формират някакъв елит. НКВД не идва неподготвено за тази операция, кадри от най-добрите им затвори пристигат, за да продължат мъченията и гаврата с хора. Палачите също са с опит и техните екзекуции приключват само с един изстрел. На 26 октомври 1940 г. тайната полиция дори дава награда на 125 души за вярна служба и правилно изпълнение на специални задачи. Това е другото име на убийството – специална задача. Човешката природа обаче не може да бъде победена.

С награда или без такава, мнозина от участниците в тази деградация скоро се пропиват и умират като мнозина посрещат смъртта си в следващите няколко години. Малцина успяват да се издигнат в партията, а някои от палачите решават също да надникнат в дулото на пистолета. През лятото на 1941 г. Смоленск е окупиран от немската армия. Първата информация за извършените зверства идва малко след пристигането на армията, но германците не обръщат внимание. През 1942 г. полските работници от трудовите лагери започват да разбират за зверствата от местни жители, които са успели да оцелеят и да преживеят видяното.

Katyn_-_decision_of_massacre_p1

Снимка: By Lavrentiy Beria – РГАСПИ Ф. 17 оп. 166 дело 621 лист 130. Подлинник. Scan from http://katyn.ru/index.php?go=Pages&in=view&id=6This is a colour photocopy of official document residing in the Russian archive RGASPI, a b/w copy of which had been legally transferred into the property of Polish Government, and first published in Poland in 1992., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2815542

Мнозина започват да претърсват горите самостоятелно. В едно от посочените места откриват множество полски военни униформи. Поставят голям кръст и съобщават на немските власти за откритието си. Новата власт за пореден път отказала каквото и да било съдействие. Едва през февруари 1943 г. немската тайна полиция започва разследване и разравяне на масови гробове. На 11 април 1943 г. се съобщава официално и за откритието в Катинската гора.

Забавянето на информацията има още една причина. Вместо да съобщят веднага, властите чакат победата в Сталинград и след това докладват какво е извършила Червената армия. Идеята е била, че най-накрая войната ще стане частна битка между двама диктатора. Хитлер нарежда този случай да се превърне в световна пропаганда. Ексхумацията се извършва с помощта на журналисти и делегация на Полския Червен Кръст, както и международен комитет от патолози. След 6 дена Гьобелс съобщава:

„Целият проблем е, че този случай ще се превърне в голяма политическа афера, която все още рефлектира върху настоящата обстановка. Тези 10-12 хиляди полски офицера са изгубили живота си, най-вероятно насилствено. Тяхната съдба трябва да бъде използвана от страните на Европа с надеждата, че очите най-накрая ще погледнат опасността, която се крие в болшевизма.“

Разкритието мотовира и полските власти да започнат разследване, защото те самите не могат да открият своя военен персонал. Въпросът е задаван многократно на Кремъл, но отговор така и не пристига. След разкритията се търси и официално обяснение. Москва отвръща, че това е фалшиво обвинение, което прикрива изцяло нацистките дейности. Под натиска на Сталин, външното министерство на Великобритания настоява тези обвинения да бъдат оттеглени и случаят да се разглежда единствено и само като клане извършено от нацистите.

Цензурират се всички радио станции, прекъсва се разпространяването на информация и като цяло за жертвите вече не се говори. Полша за пореден път остава забулена от тайна и други интереси. Малко след разпадането на дипломатическите отношения, офицери от НКВД и НКГБ отиват в Смоленск, за да започнат фалшифициране на доказателства. През януари 1944 г. специална комисия водена от Николай Бурденко обявява, че Катинското клане е извършено от германци – лъжата тръгва на дълъг път.

Katyn_massacre_1

Снимка: By Unknown author – "Zbrodnia katyńska w świetle dokumentów / z przedm. Władysława Andersa", Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3260890

Въпросът се повдига на Нюрнбергския конгрес, но липсата на доказателства не може да препише немското участие. След войната започва работата и на съветската пропаганда, чиято основна функция е да продължава да повтаря лъжата, докато не се превърне в истина. А истината ще дойде години по-късно, при това с участието на няколко руски историка, които най-накрая искат да обърнат внимание на бялото петно в историята. Наталия Лебедева, Владимир Волков, Юри Зория и Валентина Парсаданова започват изследване на архива на НКВД и накрая попадат на документи, които отговарят много точно на списъка с ексхумации на немските власти.

На 13 април 1990 г. руската информационна агенция ТАСС официално публикува доказателство, с което хвърля вината върху водещите фигури на НКВД, които са дали старт за изпълнение на задачата. В същия ден Полша получава няколко хиляди копия на списъците със затворници. На 14 октомври 1992 г. Борис Елцин пристига в Полша и носи със себе си прословуитя пакет номер 1, в който присъстват писмата и документите за окончателно решение. Истината най-накрая се казва.

Въпреки това и до днес страната отказва да предостави подробна информация за локацията на убитите, официалните документи твърдят, че архивът не се пази. Извършеното деяние не може да се смята за геноцид, особено след като се случва по време на война, следователно би трябвало да се класифицира като военно престъпление, но дори и такова обвинение липсва. Съдбата на мнозина изчезнали в този период продължава да кара близките им да търсят отговор, но дори и днес не е с особен успех.

Заглавна снимка: By National Archives & Records Administration, nara.gov, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=116442

 
 
Коментарите са изключени