Канибализмът в Ленинград – една забранена история от архивите

Канибализмът е едно от много познатите занимания в Русия. Малко след Гражданската война, страната е ударена от следващата жестока гриза – гладът. В следствие на него, случаите на канибализъм зачестват, но това не пречи на властите да крият сериозно всички възможни престъпления. Малцина са и хората, които могат да изнесат информацията и да разказват какво се случва. Щетите никак не са малко, можем да си спомним, че някога дори майката на Андрей Чикатило го съветвала да не излиза от дома, защото може да бъде отвлечен от съседите. Впрочем и до днес се подозира, че именно те са убили брат му.

Щом светът може да бъде толкова зловещо място, не можем да очакваме друга съдба за Андрей, който ще се превърне в един от най-познатите серийни убийци на СССР. През Втората Световна война можем да забележим същата практика в Ленинград. Дълги години след войната се отрича практиката на канибализъм, но хората, които преживяват този въоръжен глобален конфликт разказват една друга история. Гладът, студът и липсата на всякаква надежда ще бъдат в основата за извършването на този специален акт.

В края на 90-те години започват да се показват и дневници на оцелелите, а историите вътре могат спокойно да се конкурират с някои от най-големите филми на ужасите. Александра Дьен и синът ѝ Владимир разказват какво е представлявал живота по време на окупацията в Ленинград. Отначало започнали да горят кухненските шкафове, след това продължили с кухненската маса и имали топлина за около 22 дена. Когато и този ресурс се изчерпва, майката прибягва до семейната библиотека. Първо изгаря немските класики, след това идва редът и на Шекспир, горят се книги като тези на Пушкин, а малко по-късно проверяват и колко може да топли речта на Толстой.

Снимка: By RIA Novosti archive, image #888 / Vsevolod Tarasevich / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15579725

Мизерията се крие зад всеки ъгъл, а трите години на окупация принуждават абсолютно всеки човек да помисли на какво е способен да оцелее. Бомбардировките са всеки ден, агресията достига нови висоти, но към това трябва да добавим и употребата на едно по-жестоко средство – гладът. По изчисления на немските учени, за няколко седмици популацията ще започне да се самоунищожава и практически не са били много далече от истината. Останали без храна, жителите започнали да практикуват канибализъм. Впрочем това е единствената грешка на нацистите, те никога не подозирали, че хората ще бъдат готови на това зверство, но няма да се предадат.

Три милиона души попадат в мъртвата хватка на немската армия и от тях около 1 милион души ще умрат. По изчисления можем да бъдем категорични, че жертвите в Ленинград са около 10 пъти повече, отколкото при хвърлянето на атомната бомба над Хирошима. Числото е равно и на смъртта на всички американски войници. Защо обаче никой не знае какво се случва там, дори след толкова много години?

Политиката на Сталин забранява да се разказва истината, която може да урони престижа на новата империя. Никой няма право да разказва тайната. Впрочем едва след като Харисън Салисбъри прекарва около 25 години в изследване на съветския архив и правене на редица интервюта, той пише книгата „900 дни“, където разказва истинската цена на победата. Книгата му се появява на руския пазар, при това 6 месеца, след като е починал.

Снимка: By RIA Novosti archive, image #216 / Boris Kudoyarov / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18133951

През 1992 г. се отваря комунистическият архив, който да докаже, че наистина Харисън е бил прав. По време на 3-те години, повече хора са били готови да убиват, за да вземат купоните за храна или просто да се възползват от човешкото месо. Ужасът от всичко това принуждава родителите да държат децата си затворени, защото по тъмно не са малко случаите на изчезнали деца. Според архивите, полицията в града е била мобилизирана, за да се бори с този нов вид престъпност. Според архивите, повече от 260 човека са осъдени и затворени, след като са заловени да практикуват канибализъм. На фона на стотици хиляди жертви, заловените не могат да влязат дори в линията на 1 процент.

Най-интересното според някои учени е фактът, че канибализмът се проявява именно в Ленинград, но той далеч не е единственият град в подобно тежко състояние. Според анализите, контролираните зони не позволяват на този вид престъпление да се прояви. Според архивите, дневните дажби били 125 грама хляб, приблизително и толкова сапун. Жителите били принуждавани да ядат абсолютно всичко от семената на птички, до самите птички и да ловят плъхове и всякакви други същества. Според някои историци, хората били принуждавани да свалят тапетите и да консумират лепилото, което някога било набравено от картофи. Същото важало и за лепилото на книгите.

Варели кожени колани и куфарчета, за да направят ядливо желе. Някои хора копаели дълго под завода със захар, за да стигнат до някаква погребани под отломките запаси. Менюто на средностатистическия жител от Ленинград се комбинирало от 22 вида различни ястия, които дори животно не би консумирало, но ако цената е оцеляване, не можем да говорим за вкус. Някои учени започнали да извличат витамин C от боровите иглички, докато други се опитвали да намерят тютюнев прах във фабриките, като лазели предимно във вентилацията, защото именно той съдържал толкова необходимия витамин B.

Онези, които умират от глад, могат да се запишат в армията и съответно да получават три пъти на ден хляб. Въпросът е колко точно време ще може да се консумира храната. По време на сраженията, немските войници забиват филии хляб и ги нанизват на байонетите си, хвърлят ги между окопите и очакват някой подпамен да излезе от своето укритие. Практически ловели хора на трохи хляб и съответно всеки, който се подмами, бива отстрелян, при това много бързо.

Заглавна снимка: By Pages of a diary written by Tanya (in the public domain because Tanya did not work during the War), photocopy and page order don’t produce a new copyright. Photo of Tanya (in the upper right corner) is also in the public domain (see the appropriate picture) – from world-war.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=111392