shareit

Камило Галанте – недосегаемият хероинов бос на САЩ

| от |

Много преди епохата на Пабло Ескобар, бизнесът с наркотици в САЩ се разработва от италианските имигранти. През XX век именно те създават всички канали за трафик. Хероинът, както пише Марио Пузо в своята книга „Кръстникът“, е отрова, с която малцина искат да се занимават в зората на престъпния свят в САЩ. Мнозина предпочита да заложат на хазарта и бардаците, но в последствие натискът става толкова голям, че мафията има избор да се откаже напълно от всичко извоювано и да позволи на конкурентите да се разпрострат или просто да поеме отговорност. Оказва се, че последната се пада на Камило Кармин Галанте – син на сицилиански имигрант.

Камило се ражда на 21 февруари 1910 г. в Източен Харлем. Не блести с особен интелект, но пък това никога не е било пречка за издигането му в престъпния свят. Още на 10-годишна възраст започва да се проявява своите криминални влечения и с това печели място в поправително училище. Работи на много места, за да оцелява: в цветарски магазин, тираджийска компания и дори на рибния пазар. Във всяка една професия, младежът успява да намери слабост, превръщайки я в добър фронт за трафик на всякакви стоки, включително и пренос на алкохол.

В досието му ще бъдат записани и престъпления като нападение, обир, изнудване, хазарт и дори убийство. На 20-годишна възраст намушква фатално полицай, докато се опитва да извърши обир. Не се повдига обвинение, защото липсват доказателства. Галанте продължава своите занимания и на Бъдни вечер се опитва да открадне камион. Полицията се озовава на произшествието и започва престрелка. Размяната на изстрели води до раняването на 6-годишно момиче, а експертизата ще покаже, че изстрелът е бил произведен именно от револвера на Галанте. Този път има достатъчно доказателства, които гарантират килия в затвора Синг Синг. Пребиваването му не остава незабелязано.

gettyimages-3248811-594x594

Камило Галанте

Италианецът е изключително буен и жесток, участва във всяка затворническа свада и с това привлича вниманието на психолозите. Макар и да се очаква да бъде разумен и зрял човек, психолозите записват в картона му, че има менталното съзнание на 14-годишен младеж и коефициент на интелигентност от едва 90 точки. Камило Галанте не можел да осъзнава настоящите събития, не разбирал концепцията за празници и липсвали сериозни познания за околния свят. Диагностициран е с психопатия, липса на емоция, както и невъзможност за създаване на трезва преценка.

Покрай всичко това, лекарите добавят и ранни симптоми на гонорея. Колкото и буен да бъде, Камило получава своята свобода под формата на гаранция. Въпреки буйния характер и любовта към насилие, властите взимат предвид състоянието му и преценяват, че не е особено хуманно да държат човек с толкова много психологични проблеми. Надеждата била, че лудият човек ще потърси помощ и до някаква степен я намира. Криминалната фамилия Бонано забелязала потенциала му. Камило се озовава в редицата на поръчковите убийци и до края на живота си ще остане лоялен на фамилията, която отваря обятията си за него. През 1943 г. се издига до нивото на звезда.

По същото време Вито Дженовезе (водеща фигура в мафията) се връща в Италия, за да пропусне обвинението в убийство и да заздрави връзките си с Бенито Мусолини. Като жест на добра воля, Дженовезе поръчва убийството на Карло Треска – редактор в анахристки вестник и един от основните критици на Мусолини в Ню Йорк. На 11 януари 1943 г. Галанте получава поръчката. До този момент Карло Треска се оказва трън в очите на организираната престъпност. За краткото време, в което публикува тежки слова срещу организираната престъпност е спечелил много повече от слава – спечелил е смъртната си присъда.

gettyimages-3248750-594x594

Джо Баноно

Когато убийството е извършено, полицията за пореден път не може да направи нищо. Единствената връзка между Галанте и Треска е фактът, че близо до мястото на екзекуцията има изоставена кола, в която е забелязан да шофира. С това убийство се потвърждава зловещата слава на Галанте като хладнокръвен и изключително жесток убиец. През 1945 г. се жени за Хелън Марули. Прекарват известно време заедно и след това се разделят, но Камило никога не дава развод. Той до последно вярва, че е добър католик и продължава да има брак, както и любовница в продължение на 20 години.

През 1953 г. съдбата се усмивха и убиецът започва да се изкачва все по-високо в ранговете на мафията, като съответно получава прякора „Пурата“, макар и все още да не е признат в чин, той вече е смятан за водеща фигура в престъпната фамилия. В негови ръце е поверен трафикът на хероин. Поради факта, че говори няколко италиански диалекта, перфектен испански и френски – впечатляващо постижение за човек с толкова нисък коефициент на интелигентност – Галанте започва да доставя хероин от Монреал.

gettyimages-97290684-594x594

Хероинът пристигал директно от Франция, а мафиотът имал за цел да продължи да го разпространява в САЩ. За изграждане на стабилни връзки с новите си партньори, мафиотът прекарва три години в Канада, за да изпипа абсолютно всичко. В същия период е заподозрян за няколко убийства на доставчици, които очевидно не успявали да изпълнят своята квота в количеството хероин. Престоят му не остава незабелязан от властите и много скоро Галанте е депортиран обратно в САЩ. Така или иначе е успял да свърши своята работа и от собствения си дом дава зелена светлина на тоновете отрова, които тепърва ще залеят страната.

През 1957 г. Джоузеф Бонано и Камило Галанте канят всички босове на специална среща, включвайки в сметките дори Лъки Лучано. Срещата се провежда в Палермо, Сицилия. Целта е всички да стиснат ръце и да започнат да използват своите мрежи за трафик. Сицилианската мафия трябва да доставя наркотикът по вече изграденият канал от Галанте, докато Бонано трябва да го продава в САЩ. Работата е отговорна и изисква проверени хора, затова Галанте се връща в родния си град и открива сицилианците, с които някога е израснал.

Всички имат различни професии, тънат в мизерия и без никакви условия приемат офертата на стария приятел. Сицилианците се наричали „ципове“ и отговаряли за най-различни престъпни дейности. Някои се превръщали в охранители, други станали убийци, а най-страховитите оформили специална група за събиране на плащания. Доверието към съгражданите било толкова голямо, че Камило предпочитал да вярва на тях, отколкото на американските си колеги. Именно най-близките ще го предадат.

gettyimages-515572016-594x594

За периода от 1958 г. до 1960 г. ще се повдигнат три обвинения за трафик на наркотици. Първото насрочено дело започва някъде през 1960 г. и приключва много бързо, след като един от членовете на журито пада и чупи гърба си. И до днес никой не може да разбере какво е правил в изоставена сграда. Второто дело се случва през 1962 г. и Галанте е осъден на 20 години затвор. Макар и пред съда да твърди, че ще се реабилитира, неговото основно желание е отмъщение.

Докато хероиновият трафикант стои зад решетките Джо Бонано трябва да се пенсионира. През 1974 г. Камило е пуснат под гаранция и се оказва единственият законен ръководител на престъпната фамилия. Всички противници на идеята са бързо избити с помощта на класически преврат и щом пушекът се вдига, лудото момче от Харлем се оказва единственият лидер. Трафикът отново е възобновен, а босът вече се подготвя за жестока война с противниците си.

Първите врагове са фамилията Гамбино, която открай време се опитва да влезе на пазара с хероин. На ден успява да печели милиони долари, но това не стигало. За да демонстрира силата си, той се разхожда в Малката Италия като истински аристократ и оставя улицата да говори за него. А това, което тя казва е, че наскоро осем от най-големите му противници са убити по особено жесток начин. Това послание сякаш охлажда страстите за навлизането в толкова порочната хероинова империя.

Славата на Галанте се носи по всички краища на страната. Мнозина го представят като чистото и съвършено зло на мафията. Дори полицията трябва да признае, че този човек е библейско наказание за провосъдието. Останалите фамили се страхуват, комисията на мафията, която действа като абсолютен регулатор и наблюдател на мира, започва да чува най-различни слухове, включително и този, че Галанте носи короната на престъпния свят. Смелите изказвания продължават в New York Times, където галанте говори за себе си особено ласкаво:

„Никой няма да ме убие – не смеят. Ако искате, може да ме наричате шеф на шефовете, няма проблем. Между нас да си остане, аз отглеждам домати.“

gettyimages-97265684-594x594

Това изказване доказва за пореден път, че босът трябва да напусне този свят. Комисията поръчва убийството като дори и най-верният партньор в лицето на Джо Бонано е съгласен.

На 12 юли 1979 г. Галанте посещава италианския ресторант „Джо и Мери“ в Бруклин. Сяда да вечеря с Джузепе Турано. Макар и всички да знаят, че в себе си винаги носел оръжие, Галанте този път изглеждал невъоръжен. Към тях се присъединява и Леонардо Капола, водейки още двама от циповете Балдасаре Амато и Цезар Бонвентре. В 2 часа и 45 минути след полунощ, трима души със ски маски влизат в заведението. За секунди Галанте усеща силата на ловна пушка в гърдите си, сачмите разпарят гърдите му и нараняват лявото му око.

Турано и Капола получават изстрели в главата и също умират на място. Амато и Бонвентре не са докоснати и по тази причина се смятат за съучастници в покушението. На следващият ден New York Post пуска първа страница със снимка на убития мафиот, убит с цигара в уста. Над снимката с големи букви е изписана думата „Алчност“.

gettyimages-97298262-594x594

 
 
Коментарите са изключени