shareit

Как всъщност приключва пандемията от бубонна чума

| от |

Никоя пандемия в историята на света не е била толкова смъртоносна като Черната чума. От Средновековието чак до 50-те години на 18 век Бубонната чума съсипва Европа и Близкия изток като убива 30 милиона души само през първото си десетилетие. Опустошението е толкова голямо, че ренесансовият поет Петрарх, който наблюдава тежкото положение от Флоренция, написва: „О, щастлив мой потомък, който няма да изпита никога такова безобразно горко и ще гледа на нашите разкази като на басня“. Но чумата в крайна сметка утихва някъде около 1352 или 1353 г. като се появява отново на отделни места на всеки 10-20 години до 18 век.

И така, как приключи Черната чума? И наистина ли изчезва или може да се завърне?

Blackdeath2

Експертите твърдят, че наименованието „Черна чума“ е неправилен превод на латинския израз „atra mors“, която може да означава „ужасна“ или „черна“.

Първоначално се смята, че средно една трета от населението на засегнатите райони е унищожено от чумата през най-пагубния й период между 1346 и 1353 г., но други експерти смятат, че реалните числа са по-близо до или дори над половината от населението на целия континент Европа.

Жертвите от чума страдат от мъчителна болка. Симптомите им започват с треска и циреи, след това лимфните възли на жертвата набъбват, докато тялото й се бори с инфекцията, а кожата й става замъглена. След като започне да повръща кръв, болният обикновено умира в рамките на три дни.

Италианският историк Аглоло Ди Тура описа грозните последствия от Черната чума в родния си град Тоскана:

На много места в Сиена бяха изкопани големи ями, в които изхвърлиха множество мъртви… Някои от тях бяха толкова пълни, че земята отгоре не спираше кучетата да измъкнат и изядат много от телата.

Самият Ди Тура погребва петте си деца заради чумата.

Първоначално изследователите смятали, че тя започва някъде в Китай, но повечето изследвания показват, че тя вероятно тръгва от степния регион на Източна Европа и Централна Азия.

Първото разпространение на болестта започва, според историка Оле Бенедиктоу, през есента на 1346 г., когато татар-монголите нападат град Кафа (сега Феодосия) в Крим. По време на обсадата монголите катапултира в Кафа чумави трупове като така успяват да заразят целия град – включително стотиците италиански търговци, дошли по работа.

През пролетта италианците се връщат обратно вкъщи, пренасяйки със себе си плъхове, които имат бълхи, заразени с болестта. До началото на юли 1347 г. Черна чума избухна и в цяла Европа. Тя бързо се разпространява в Африка и Близкия изток поради задгранична търговия и нарастващото население на градовете.

Проследяването на произхода и хода на чумата е сравнително възможно за изследователите. Но да се определи как приключва е изцяло друго нещо.

Европа вижда най-лошото от Черната чума в период от близо 10 години, преди болестта да започне да отшумява. Но тя все още се връща на всяко десетилетие и така до 18 век. Никога обаче не успява да стане отново толкова смъртоносна, колкото през 14 век.

Голямата чума в Лондон през 1665 г. често се счита за последното голямо огнище на болестта, макар че има сведения за гнезда в Западна Европа и по-късно, през 1721 г. Също така Черната чума продължава да заразява Русия и Османската империя и през 19 век

До ден днешен никой не знае точно защо или как най-накрая приключи Черната смърт, но експертите имат няколко убедителни теории.

The Triumph of Death by Pieter Bruegel the Elder

Някои експерти твърдят, че най-достоверната причина за изчезването на чумата е просто модернизацията.

Хората по-рано смятат, че чумата е наказание от боговете за греховете им, който извод често довежда до неефективни методи за лечение, коренящи се в мистика. По-набожните, които не искат да застават срещу „Божията воля“, дори стоят безделни, докато болестта помита домовете им.

Но с напредъка на медицинската наука и по-доброто разбиране на бактериалните заболявания се появяват нови лечения. Всъщност чумата мотивира значителен тласък в развитието на медицината и общественото здравеопазване. Учените от онова време започват да правят дисекции, изследват кръвообращението и различни санитарни възможности, за да намерят начини за борба с разпространението на чумата (както и болестите като цяло).

Dubrovnik-L04-1

Гледка над град Дубровник

Дума „карантина“ е въведена по време на избухването на Черната чума във Венеция в началото на 15 век. В исторически план обаче политиката е осъществена за пръв път от Рагуза (днес Дубровник в Хърватия) през 1377 г., когато градът затваря границите си за 30 дни.

Други експерти предполагат, че чумата утихва поради генетична еволюция в човешките тела и самите бактерии.

Egyptian plague of boils in the Toggenburg Bible (black and white)

Черната смърт, илюстрация от Тогенбургската библия, Швейцария

Реалността обаче е, че има още много да се научи за Черната чума и как тя в крайна сметка отшумява. Черната не е първата голяма чума, покосила света, нито ще бъде последната. През 6 век в Източната Римска империя избухва една, която по-късно става известна като Първата пандемия от чума.

Черната чума, която последва няколко века по-късно, е известна като Втора пандемия от чума. След това още една – този път засяга централна и източна Азия между 1855 и 1959 г. и е известна като Трета пандемия от чума. Тя убива 12 милиона души.

Yersinia pestis 2

Бактерията-причинител на чумата, видяна под микроскоп

Известни са три различни вида чуми: бубонна, пневмонична и септична. Черната смърт е пример за бубонна чума и за нея се знае, че засяга хората поне 4000 години. Жертвите на бубонна чума правят подути лимфни възли или бубони, които оставят петна по тялото почернели поради вътрешното кръвоизливи и се причиняват от бактерията Yersinia pestis, която може да се намери при диви гризачи – предимно плъхове – които са били заразени от бълхи.

Днес Черната смърт може да се лекува просто с антибиотици. Това е добре, защото дори през 2020 г. в части от света все още се наблюдават чуми, най-често бубонна. Приблизително седем случая на чума се съобщават всяка година в САЩ като досега заболяването се е появявало само в западната част на страната. Извън САЩ Африка е засегната най-силно от чумата в съвременните времена. През 2017 и 2018 г. Мадагаскар преживява опустошително огнище на пневмонична чума – форма, която бързо се разпространява между хората. Настъпват хиляди инфекции и стотици смъртни случаи. В други части на света, като Централна Азия и части от Южна Америка, също все още са наблюдават огнища ежегодно, но те са незначителни.

Смъртните случаи от чума днес със сигурност не са сравними с близо 100 милиона трупа през вековете, но все пак липсата на разбиране за това упорито заболяване е причина за безпокойство.

 
 
Коментарите са изключени за Как всъщност приключва пандемията от бубонна чума

Повече информация Виж всички