shareit

Как Великобритания изгони семейство Романови

| от |

Британското кралско семейство е поставено в неудобно положение от молбите на Романови за помощ, след като руското кралското семейство изпада в изгнание. Какво се смята за политически приемливо от страна на Великобритания в такава ситуация и какво – за неприемливо?

По това време не се е смятало за опция да се предложи убежище на царя или на други мъжки членове на руското кралско семейство. Британското правителство трябваше да поддържа Русия като свой съюзник във войната и не иска да разстрои временното руско правителство, което държавата вече е признала за законно начело на Русия. Петроградският съвет и други екстремисти бяха против който и да е от членове на кралското семейство да пътуват в чужбина, тъй като това може да им даде достъп до средства за организиране на контрареволюция.

В началото на 1919 г., по искане на майка си кралица Александра, която е сестра на императрицата Дагмар Датска Мария Фьодоровна, Джордж V спасява членове на императорското семейство, които са били безпомощни в Крим. Единствените членове на семейството обаче, на които им беше позволено да дойдат в Англия, бяха императрицата, нейната дъщеря Ксения и някои от синовете на Ксения (но само защото, както каза британското правителство, момчетата „не притежават никакви звания или титли“). На тях им беше позволено да дойдат в Англия (посрещнати с доста сдържани и тихи приветствия) с мотивацията, че са на „семейно посещение“.

В края на 1918 г. великият херцог Дмитрий Павлович, братовчед на царя, успява да влезе в Англия с британска дипломатическа мисия от Техеран. Той не беше много добре посрещнат, както и сестра му Мари, която скоро се присъедини към него (и двамата след това заминаха доста бързо за Париж). Отношението на крал Джордж V и британското правителство не само към царя, а и към всичките велики херцози, е изненадващо негативно. Те определено не са желани в Великобритания. Когато великият херцог Дмитрий пристига в края на 1918 г., той е помолен от Министерството на външните работи да напусне страната. Той отказа да тръгне, освен ако кралят не го призове. По-късно, на неудобна среща в Бъкингамския дворец, крал Джордж му казва: „Ти си тук случайно“.

Само Велика херцогиня Ксения и някои от нейните синове останаха в Англия за по-продължително време. Императрицата Дагмар заминава за родната си Дания през лятото на 1919 година.

Frogmore Cottage

Къщичката във Фрогмор

Ксения беше любимата братовчедка на Джордж V и той й даде къщичката във Фрогмор през 1925 г. Докато живее там, тя често се качва до замъка Уиндзор, за да види краля и кралицата, а крал Джордж й помагаше при различни проблеми.

След като кралят умира през януари 1936 г., наследникът му, Едуард VIII, казва, че иска Фрогмор като убежище за кралското семейство и в крайна сметка Ксения трябва да напусне. Предложен й е Уайлдърс Хаус в Хамптън Корт и тя се премества там през март 1937 г. и остава там до смъртта си през 1960г. Повечето от останалите Романови в изгнание се заселват в чужбина – те наистина никак не бяха желани във Великобритания.

RUS-2016-Aerial-SPB-Peter and Paul Fortress 02

Петропавловска крепост

Въпреки че не може да направи нищо, за да помогне на царя, датският крал Кристиан X (братовчед на Николай) и неговият посланик Харалд Скавениус направиха най-много, за да помогнат на членовете на семейство Романови. Те постоянно лобираха за освобождаването на Императрицата Дагмар и нейното семейство, както и за по-добри условия за тях. Те също се опитаха да договорят освобождаването на четиримата велики херцози, държани в Петропавловска крепост през 1918 г. За съжаление, точно когато се обсъждаше откупа им, датското правителство привиква обратно Харалд Скавени под натиска на Франция. Четиримата херцози са разстреляни през януари 1919г.

Мария Единбургска, британска принцеса и кралица на Румъния (друга от царските братовчеди), се опита да изведе роднините си от Русия в края на 1918 г. Въпреки че императрицата Дагмар отказа предложението й за помощ, кралица Мари успя да помогне на няколко членове на семейството.

През есента на 1918 г. испанският крал Алфонсо XIII се опита да договори убежище за императрица Александра и дъщерите й, за които по онова време се смяташе, че са все още живи и държани от болшевиките. Той беше готов да ги приеме в Испания, но тогава става ясно, че те са умрели заедно с царя.

Мария Фьодоровна води един от най-драматичните животи за човек на руския трон. Заради широкото разпространение на славянофилството в Руската империя император Александър II не избира годеница на най-големия си син, Николай Александрович, от Германия, каквато е традицията в руското императорско семейство, а през 1864 г. Николай отива в Дания и се сгодява за принцеса Дагмар, която след това се връща с годеника си в Русия. На 22 април 1865 обаче великият княз умира внезапно от туберкулоза. Неговото последно желание е Мария да се омъжи за по-малкия му брат, бъдещият император Александър III. На 13 март 1881 г. император Александър II е убит при бомбен атентат и на престола се възкачва съпругът на Мария Фьодоровна Александър III.

По време на заупокойната служба за шест години от смъртта на Александър II, група млади студенти планират убийството на новия императора. Те приготвят библии с динамит, които да хвърлят по него, но тайната полиция успява да разкрие заговора и да ги залови. В резултат петима студенти са обесени като един от тях е Александър Улянов – братът на Владимир Ленин.

След целият проблем преследването на семейство Романови и спасението му, Мария Фьодоровна не намира покой дори и след смъртта си. Тя умира в Дания през 1928 г. и е погребана в Катедралата в Роскиле с членове на датското кралско семейство .

През 1999 г. в книгата си „Little Mother of Russia“ Корин Хол пише, че нейното желание е да бъде погребана до съпруга си Александър III в Санкт Петербург, „когато обстоятелствата го позволяват“.

След публикуването на книгата с Хол се свързва княз Никола Романов, по онова време ръководител на Сдружение на семейство Романови. Той я попита откъде е взела тази информацията, на което отговорът е от епитропа на църквата в катедралата Роскиле, на чийто баща, също епитроп, императрицата лично съобщава това. Принц Никола се свързва след това с кралицата на Дания Маргрете II, която от своя страна се обръща към президента Путин, за да уреди повторното погребение.

През септември 2006 г. останките на императрица Мария Фьодоровна са преместени от катедралата Роскиле и отнесени в Петропавловска крепост в Санкт Петербург. Корин Хол заедно със съпругът си са поканени от датския кралски двор да присъстват на службата в катедралата Роскиле, а от руското правителство – на погребалната служба в Крепостта.

 
 
Коментарите са изключени