shareit

Как се изнасят бижутата на Романови след революцията

| от |

По време на Октомврийската революция в Русия, болшевиките тръгват смело напред, вярвайки, че руският цар е единственият проблем и ограничава тяхната свобода и ресурси. Желанието за власт и охолство в определени хора, по-късно ще промени завинаги хода на човешката история, но нека не забравяме, че покрай този период се раждат много интересни и особено вълнуващи мистерии. Една от всички тях е търсенето на царските бижута, които продължават да са особено желани от различни колекционери по света. Те, както се досещаме, изчезват преди повече от век, но ако някой ги притежава, най-вероятно може да стане бърз милионер. Според легендата, нежната част от руското царско семейство обичали да шият диаманти по своите корсети и дрехи.

Това обаче става ясно след екзекуцията, когато жените се събличат и лешоядите започват да грабят каквото може да се открие. Дъщерите са окичени с изключително красиви диаманти и други скъпоценни камъни, всички те изчезват, като всеки екзекутор се стреми да отмъкне повече ценности от своя колега. Картината със сигурност не е особено красива, но някои от по-ниските рангове успяват да се измъкнат от страната, като със себе си взимат и любимите ценности, които по цялата линия служат за подкупи. Дали е било етично или не, това няма да коментираме, но когато най-накрая се прави проверка на касата, установените липси са на бижута, скъпоценни камъни и семейно злато.

Една късметлийка е княгиня Мария Павловна – роднина на граф Владимир Александрович – чичото на Николай II. Официално ще се установи, че докато се евакуира, не носи абсолютно никакви ценности по себе си – те привличат внимание. Едва след като е на безопасно разстояние, някой от приятелите ѝ казват, че още никой не е обрал дома ѝ и Албърт Стопфорд – британски дипломат и по думите на някои историци, разузнавач – помага за изпращането на част от тях. След февруарската революция, графинята бяга със своите деца, но оставя всичката информация, с която разполага на Албърт, както и информация къде са бижутата. Британецът знае за тайна врата в нейния дом, която ще го отведе до покоите ѝ във Владимировия дворец в Санкт Петербург.

Албърт влиза в двореца, преструвайки се на работник, но съществува и версия, че е бил с рокля, за да се прикрие. Увива всички скъпоценности в стар вестник и след това изчезва. След това пътува до Кисловодск, където ги предава лично. Княгинята взима малка част и моли Албърт да депозира всички останали в банка във Великобритания, детайлите за тази сметка ще бъдат известни само на двамата. И така през зимата на 1917 г., използвайки своя дипломатически иминутет, британецът успява да пренесе около 244 безценни бижута в своята поща.

През 1920 г. Мария Павловна успяв да напусне Новорисиск на италиански кораб и да пътува към Венеция, с евентуалното желание да се установи във Франция. За съжаление не успява да стигне до Франция и умира малко по-късно. Нейните деца успяват да наследят съкровищата на княгинята, като в следващите години ще продават много от колекциите, за да обърнат ценностите във финанси.

Владимировата тиара днес е собственост на кралица Елизабет II, докато перлените обеци са собственост на половинката на принц Майкъл от Кент. Историята не свършва с това. Впрочем цели 90 години никой няма да успее да открие по-голямата част от бижутата. Става ясно, че Мария, с помощта на някои свои приятели, включително и професорът по изобразително изкуство Ричард Бергхолц, успява да пренесе още една част от скъпата колекция. Албърт отново е крайният доставчик, но легендата разказва, че княгинята е запазила някои от скъпоценностите, други е предала на шведската мисия в Санкт Петербург.

Тя никога не казва на семейството си какво е успяла да вземе със себе си, като мотивите не са известни – най-вероятно не е имала доверие на близките си и точно това ги поставя в изключително несгодна позиция. Това, което взима за лична употреба, са около 60 бижута, сред които присъства и луксозна кутия за цигари на Фаберже, златни ръкавели със специално подбрани скъпоценни камъни и още няколко други елементи, са открити като притежание в касата на Шведското министерство на външните работи през 2009 г.

Те са били предадени на мисията в калъфка от възглавница, наследниците никога не са знаели за тях и веднага след като ги получават, организират търг, като някои от бижутата се появяват отново в определени интервали. Освен по този начин, някои от съкровищата се изнасят с официалното разрешение на болшевиките, като идеята е, че средствата ще бъдат използвани за финансирането на партията и нейните официални нужди.

Ето защо и през следващите 5-6 години на митницата се залавят агенти с куфари, пълни с бижута. Американският журналист, Джон Рийд е погребан в Кремъл – впрочем той е един от любимците на Сталин по това време, споделя как руската революция се развива и дори документира събитията в своята книга „Десет дни, които шокираха света“. Владимир Ленин също записва историята в своя дневник. Според неговата версия Рийд е бил агент на Кремъл и в някакъв момент дори е изпълнявал ролята на двоен агент. В някакъв момент писателят ще заяви, че винаги е бил почитател на болшевиките. През март 1920 г. той също е заловен на митницата във финландския град Турку с диаманти, скрити в токовете на обувките му. Настоява многократно, че ги е закупил със свои собствени пари, но е арестуван. Лежи в затвора до юни и по-късно е освободен.

Айно Кусинен, съпругата на финландския комунист Ото, разказва една интересна история от нейните собствени мемоари. Агент Салме Пекала е заминавал за Великобритания на мисия от Коминтерна. Тя получава пари за пътуването си от Ото, който точно се връща от Петроград, в ръцете ѝ дава четири жълти диаманта, които някога са стоели на кръста на една от царските особи, всички са във формата на малки пръстчета. През 2009 г. Британското разузнаване отваря архиви показва любопитни факти около съкровището на Романов. Файлвоите на МИ5 показват, че диаманти и перли, които са били конфискувани от болшевиките, са скрити в кухи купички на шоколадов крем и са изнесени във Великобритания. Средствата от тях са предоставяни за създаването на комунистически революционен вестник. Франсис Мейнел пренася всичко и след това дори дава интервю.

В хотел в Стокхолм, Франсин е бил няколко пъти претърсван и след като чуждите агенти не откриват съкровищата, той отива до магазина и купува кутия с шоколадови кремчета. Започва да ги пълни със скъпоценни камъни и след това ги запича отново, за да е сигурен, че никой няма да се досети къде точно са сладките. При следващите претърсвания оставя кутийката на масата си и просто отива на разходка. Връщайки се, осъзнава, че тестът му е минал без никакви проблеми и противника е търсел навсякъде другаде, но не и там. До днес е трудно да се открият всички следи на скъпоценностите, някои вече разпродадени при частни колекционери, други най-вероятно ще изчезнат завинаги, но нека не забравяме, че стойността им към този момент е изключително висока и продължава да се повишава като исторически артефакт.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Как се изнасят бижутата на Романови след революцията

Повече информация Виж всички