Как се е ставало екзекутор?

| от chronicle.bg |

Малко професии в историята са толкова заклеймени, колкото тази на средновековния екзекутор. Въпреки имиджа й на коравосърдечно и кръвожадно занимание, екзекуторите гледали на позицията си с благоговение и вярност. Освен за да минимализират болката на горките си жертви, по-прични, които ще разгледаме по-късно професионализмът им винаги трябвало да бъде на ниво. В противен случай те ще се разделят със собствения си живот.

Но какво всъщност означава да си екзекутор и как получаваш тази длъжност?

Преди да започнем, редно е да се уточни, че задълженията на палача, както и начина му на живот, са били най-различни според района, в който практикува. Например, осъдените на смърт в Османската империя през 18 век са могли да избегнат брадвата, ако предизвикат палача на състезание по бягане и го победят. По това време екзекуторите са работили и като бодигардове и градинари.

В средновековна Европа повечето от тях всъщност са били бивши престъпници, защото работата е толкова отблъскваща за населението, че е било трудно да се намерят кандидати. Затова или някой бил заставян да убива хората, или работата била предлагана на човек, който вече е осъден на смърт.

2018-02-French-Revolution

В скандинавските страни едното или и двете уши на екзекуторите били отрязвани, за да се разпознават по-лесно от обществото. Друг (или допълнителен) начин да се бележат тези хора, е като буквално били жигосвани с определен знак. Както пише Хюго Матесен в „Boddel og Galgefugl“: „През 1470 година крадец се изправя пред бесилките в шведския град Арбога в очакване на смъртта си. Публиката обаче показва милост и когато той предлага да стане местния екзекутор, тя се съгласява. Той е помилван и след това тялото му е жигосано със знаци, означаващи, че е крадец и екзекутор.“

В Германия от друга страна, както отбелязва Джоел Харингтън в дискусия за книгата си „The Faithful Executioner: Life and Death, Honor and Shame in the Turbulent Sixteenth Century“: „Въпреки че е имало и екзекутори на заплата в Германия през 17, преди това често отговорността за отрязването на главата на престъпника се падала на най-възрастния член на семейството му.“

Според широката общественост по това време работата на екзекутора гарантира място в ада – дори при условие, че на места като Франция, например, екзекуторите са били освободени от тежестта на греховете си с официален декрет от църквата. Хората обаче нямали проблем с това длъжността да се изпълнява от вече осъден, защото така животът му също ще бъде обречен макар и в по-метафоричен смисъл. Екзекуторите често били пращани да живеят в домове извън града или населеното място, в което практикували. Също така им е било отказвано гражданство (като така правата им били значително по-малко), а също така имали забрана да се кандидатират на политически позиции, както и да посещават някои църкви, барове, бани и т.н. В някои места в Европа действали специални закони, което описват какво могат и какво не могат да правят екзекуторите. В баварския град Меминген през 1528 се забранява на хората да вечерят с екзекутор.

Така, въпреки че те били важна част от поддържането на цивилизовано общество, парадоксално били низвергнати от същото това цивилизовано общество.

Децата и съпругата на екзекутора били третирани по аналогичен начин, а за самия него не оставали много възможности за социализация освен със семейството му и с други екзекутори. Това означавало, че децата също нямали досег с много други деца освен с тези на други екзекутори, което по естествен начин водело до предаването на професията от баща на син. Така се създали екзекуторски династии, които продължавали с векове.

main-qimg-3027fa745998f978a6d35d02101f6211-c

Случвало се е и да няма достатъчно хора за убиване, за да свърже палача двата края. Тогава се налагало да избира от алтернативите, които – отново, заради спецификата на позицията – не били много. Работа с трупове на животни или хора, чистене на помийни ями, събиране на данъци от болни хора и проститутки – занимания в този стил. С едно изключение…

Често екзекуторите били наемани и като доктори и хирурзи, защото освен да убиват хората, те били наемани и да ги измъчват, за което, разбира се, се изисквали конкретни и прецизни анатомични познания. Това в комбинация с факта, че били тясно съсловие, което обменяло познания, ги правело естествения избор при търсене на разбиращ от човешки тела човек.

Един особено популярен немски екзекутор от 17 век, Франц Шмид, твърдял, че според дневника му през почти 50-годишната си кариера е излекувал около 15 000 човек, а за същото време е убил едва 394 и измъчвал още толкова. Шмид бил въведен в занаята от баща си, който се занимавал със същото. Професионализма и всеотдайността към лечителската му работа била толкова голяма, че към края на живота си Франц успява да се срещне с император Фердинанд II. От него той иска да възвърне честта на семейството му и да изчисти името му като прекрати службата му на екзекутор. Повлиян от думите и работата на 70-годишния Шмид, Фердинанд II не само му дава гражданство за Нюремберг, но и изчиства името на семейството му като така неговите наследниците могат да започнат наново. 

Донякъде отдадеността на Франц Шмид към работата била силно стимулирана и от закон, според който всеки екзекутор, който не успее да отсече главата на осъдения с до 3 удъра, също ще бъде убит. Но и по места без такива закони екзекуторите често били убивани от близки на осъдения или от цялата тълпа наблюдатели, ако тя остане недоволна от екзекуцията.

1407778331559_wps_33_FILE_PHOTO_August_13th_20

По-умните и добри палачи успявали да преживяват доста добре. Заради неприязънта към работата им те имали малко конкуренция и могли да припечелват и от практика в съседните населени места. Трябва да се има предвид, че таксата за обезглавяване никак не е ниска – в Германия през 1276 година тя е била около 5 шилинга или надницата на един способен търговец за 25 дни; в Англия през 15 век тя била към 10 шилинга или 16 пъти повече, отколкото един търговец изкарвал на ден. Те също така често взимали подкупи от осъдения или близките му, за да му донесат тайно алкохол или да уредят удобства преди и по време на екзекуцията. Освен това, каквото осъденият притежавал в себе си, често оставало за държавния убиец след като отреже главата му. Те често били и хората, наемани да се отървават от трупове на животни, а в някои градове по закон дори всички животински тела автоматично ставали собственост на местният екзекутор, което им давало изключителен достъп до ценни кожи, кости и още. Общо взето вълнуваща професия.

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“

 
 

Тези симпатични гадинки скорпионите

| от chronicle.bg |

Скорпионите са забележителни животинки. От тях има около 2000 различни вида на шест от седемте континента (без Антарктика) като някои са се адаптирали да издържат на изключително агресивни условия. Някои видове могат да прекарат под вода до 2 дни, а други да издържат на температури до 47 градуса.

Скорпионите могат да забавят значително метаболизма си и въпреки че много от животните, които хибернират, правят това, малко от тях могат и да го забързват при нужда. Те също така могат и да изяждат огромни количества храна – има случаи, в които поглъщат до 1/3 от собственото си тегло на едно сядане. Това в комбинация със забавянето в обмяната на веществата им позволява да останат без храна до 12 месеца. Повечето видове се хранят между 5 и 50 пъти годишно.

Думата „скорпион“ произлиза през 1200 година пр. н. е. или от френската дума „skorpiō „, или от италианската „scorpione“. И двете думи обаче идват от гръцката „skorpíos“. Най-старите скорпионски вкаменелости са на около 430 милиона години – някои от тях показват, че първоначално те са имали хриле вместо дробовете, с които разполагат днес.

Всичките 25 вида скорпиони, които са смъртоносни за човека, са от семейство Buthidae, което е и най-голямото с общо над 800 вида. Те произвеждат невротоксин, който причинява конвулсии и нарушава сърдечния ритъм като по-късно настъпва смърт, която може да се избегне с приемане на противоотрова.

Скорпионите светят на ултравиолетова светлина, защото външният им скелет е направен от кръстосани протеинови вериги. Колкото по-голям става един скорпион, толкова по-силно свети. Химикалът, от който е направен екзоскелетът им – хитин – се използва като лекарство, както и като съставна част на други лекарства, а също и за подздравяване на хартия.

Scorpion (Hadruus arizonensis) under a black light. Image shot 2004. Exact date unknown.

Отровата на скорпионите от своя страна може да се използва за болкоуспокояващо. Към много от сегашните препарати като морфин и викодин се развива зависимост и учените търсят алтернативи. Ако успеят да разберат как токсините в отровата си взаимодействат с нервната система, те биха могли да създадат безопасен медикамент, който прекъсва сигналите на болка към мозъка.

Centruroides3-M

Малките гадинки имат между 6 и 12 очи, но въпреки това не могат да виждат много ясно. Централните им очи обаче са едни от най-чувствителните на светлина в животинския свят. Така те много добре могат да се ориентират през нощта по сенките, които стават от светлината на звездите.

Заради огромното разнообразие на места, които обитават скорпионите, краката им са най-различни. Видът Psammophilic, който се разхожда из пясъците, има четинести „плавници“, за да не затъва. Hadogenes Troglodytes имат извити нокти, за да се захващат по-добре за скалите, дори когато са надолу с главата.

Отново според вида, скорпионите могат да имат между 2 и 100 деца. Средното количество от всички видове обаче е 8. Когато се родят, малките се качват върху майка си, докато не си сменят външния слой на обвивката. След като това стане, заживяват самостоятелно. Малкият им размер обаче не трябва да ни заблуждава – младите могат да произвеждат същото количество отрова като възрастните.

4VGgp

 
 

Как, за бога, се появява овчарският скок?

| от chronicle.bg |

Въпреки че проучването е малко трудно, изглежда че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от древни времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година пр. Хр.

Първоначално, разбира се, дългият кол помагал много удобно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и затова често се използвал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете държави мочурищата и естуарите са нещо типично, така че хората бързо свикнали да си помогата с някоя тояга при разходките си навън.

Étienne-Jules_Marey_-_Movements_in_Pole_Vaulting_-_Google_Art_Project

Но скоковете по овчарски не били полезни само на местата с повече природа. Гондолиерите във Венеция използвали този метод, за да се прехвърлят от гондолата на тротоара. 

През годините овчарският скок прераства от практичен начин за преодоляване на препятствия в спорт. През 1843 година се появява за първи път идеята надпреварите да се провеждат за височина вместо за дистанция в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният овчарски скок. До 1850 година състезания по спорта в този формат вече се провеждат редовно в Германия, а до средата на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която наблюдаваме днес.

maxresdefault

Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, но през 50-те години вече се използвали модерни материали като фибростъкло – така те станали по-здрави без да се добавя тежест, което позволило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).

Съвсем скоро, през 80-те, се появява още една значителна промяна в спорта. Дейв Волц, който със своите 83 килограма e едър за скачач, успява да хване напречния лост, докато е във въздуха, и да го стабилизира на място, за да не падне. По този начин през 1982 година той подобри рекорда за САЩ два пъти до 5,75 метра.

Заради контузия в левия си глезен обаче не участва на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крак на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.

Не всички са развълнувани от методите му и някои негови колеги дори заявяват, че е развалил спорта, дори на фона на това, че изначално техниката е трудна и малцина успяват да овладеят.

В крайна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се забранява: „Опитът ще се счита за неуспешен, ако по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце.“

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.