shareit

Как нюйоркчани заобиколиха забраната за алкохол като изобретиха най-гадния сандвич в света

| от |

В един от любимите на мнозина епизоди на „Симпсънс“, развяващият бира Хоумър се влюбва в… сандвич. От този момент нататък той прекарва дните си в гризане на „отвратителните, гнойни останки от 3-метровата гадост“, както пише журналистът Нейтън Рабин, „дълго след като благоприличието, самоуважението и инстинктът му за самосъхранението изглежда са се предали в това да го разубедят“. Сандвичът може да е още един пример за това как анимационния сериал използва дребни детайли от американската история за комичен ефект. Или може би сценаристът му, Дейвид М. Стърн, е чел „The Iceman Cometh“ на Юджийн О’Нийл, в който драматургът описва „стара изсъхнала руина от покрит с прах хляб и мумифицирана шунка или сирене отгоре му“.

Джон Рейнс

Сандвичът, който О’Нийл описва, е толкова исторически значим, че си има име – сандвичът на Рейнс, кръстен на сенатора на щата Ню Йорк Джон Рейнс, автор на закон от 1896 г., който значително повишава цената на лицензите за алкохол, повишава възрастта за пиене от 16 на 18 години и забранява сервирането на алкохолни напитки в неделя, с изключение на големите хотели, които обаче трябва да сервират безплатна храна с напитките. Законът е насочен към работещите хора и техния един почивен ден и също така удря тежко собствениците на барове. „В крайна сметка“ – пише Irish Examiner- „хората работят предимно шест дни в седмицата, като неделята е единственият им цял ден, в който могат да пият; неделя е съответно и най-печелившият ден за салоните“.

Разрешението за хотелите е създадено, за да могат заможните клиенти на луксозните хотели да пият в неделя. Но собствениците на салони се хващат за вратичката и превръщат баровете си в къщи за нощувки с покривки и „предполагаеми спални“ от адаптирани набързо тавански помещения и мазета. „Тогава най-свободната възможна дефиниция на „ядене“ става сандвичът Рейнс.“ Този сандвич може да бъде направен от всичко, дори от тухла между две филии хляб – защото рядко въобще се яде. Понякога се сервира на госта заедно с бирата или уискито, след което се взема от масата му и се дава на друг клиент. Един-единствен сандвич Рейнс може да издържи цял ден или дори цялата седмица.

Някои заведения се опитват да се измъкнат, като сервират само бисквити и плесенясало сирене (ирландската кръчма в Ню Йорк McSorley’s сервира тогава бисквити, сирене и лук – ястие, за което днес те зареждат). Но съдилищата изискваха поне един сандвич, който да бъде сервиран, и градът съблюдава закона с религиозна отдаденост. Това е така до голяма степен благодарение на младия Теодор Рузвелт. Както Дарел Хартман пише в Atlas Obscura, републиканците от Ню Йорк в Олбани „представят избирателен район, състоящ се предимно от хора от селата, които ходят редовно на църква“ и се притесняват от градските пороци. Но Рейнс има съюзник в града в лицето на Рузвелт, тогава „37-годишен пожарникар, който държи силно на реда като председател на новоорганизираната полицейска комисия в града“.

Рузвелт държи под око Лоуър Ийст сайд чрез патрула Франк Ратгебер, изпращайки го в салони, облечен в цивилни дрехи, за да разследва. „Ратгебер казва, че вижда много сандвичи, но само едно легло„, пише авторът Ричард Закс в „Island of Vice“. Сандвичите бяха мухлясали и се взимат от масата неизядени. „Никога не е питан дали иска втори сандвич“ с последващите напитки, „или дори дали ще яде първия“. Въпреки реформите, сенчестият бизнес със сандвича на Рейнс позволява на собствениците на салони да заобикалят закона, докато той не е в крайна сметка отменен през 1924 г. Както отбелязва Хартман, зад предполагаемите добри намерения на движението на въздържателите се крие жарка културна война:

Тези, които подкрепят забраната за сервиране на алкохол в неделя, като цяло средната класа и протестантите, я виждат като крайъгълен камък в социалното подобрение. За онези против, включително прилива в града на немски и ирландски имигранти, забраната е акт на репресия – особено злобен, защото ограничава начина, по който обикновеният работник може да се забавлява в един свободен ден. Забраната не е популярна, меко казано, и сред евреите в града, които вече бяха спазили въздържание в съботата, предния ден.

Законът на Рейнс е колкото за налагане на религиозни правила и културно асимилиране на имигрантите, толкова и за опит за борба с престъпността, бедността и насилието в града. Тези, чиито вярвания не им пречат да се забавляват в неделя, не виждат причина да приемат закона по-сериозно, отколкото биха приели мухлясалия сандвич на една седмица или тухла между две филии мухлясал хляб.

 
 
Коментарите са изключени за Как нюйоркчани заобиколиха забраната за алкохол като изобретиха най-гадния сандвич в света

Повече информация Виж всички