shareit

Как нацистите откраднаха Коледа

| от |

През 1921 г. в бирария в Мюнхен новоназначеният лидер на нацистката партия Адолф Хитлер изнася коледно слово пред развълнувана тълпа. Според агенти под прикритие на полицията, 4000 привърженици избухват във възторг, когато Хитлер осъжда „страхливите евреи за изпращането на Освободителя на света на кръста“ и се заклева „да не почива, докато евреите… не бъдат разбити на земята“. По-късно тълпата изпява празнични песни и националистически химни около коледно дърво. Присъстващите хора, предимно от работническата класа, получават благотворителни подаръци.

За германците през 20-те и 30-те години тази комбинация от познатото честване на празниците, националистическа пропаганда и антисемитизъм едва ли е необичайна. Докато нацистката партия се разраства и разширява – и в крайна сметка превзема властта през 1933 г. – щатните пропагандисти работят за „нацизирането“ на Коледа. Предефинирайки познатите традиции и създавайки нови символи и ритуали, те се надяват да лансират основните положения на националсоциализма чрез популярния празник. Предвид държавния контрол върху обществения живот, не е изненадващо, че нацистките служители успяват да пропагандират и популяризират своята версия на Коледа чрез различни радиопредавания и новинарски статии.

Но при всеки тоталитарен режим може да има голямо несъответствие между обществения и частния живот, между ритуалите на градския площад и тези в дома. 

1935 WHW Türplakette

Докато някои германци се противопоставят на тежко политизираното присвояване на любимия празник на Германия, мнозина всъщност приемат празника на нацистите, който акцентира върху мястото на семейството в „расовата държава“, без евреи и други външни лица.

Една от най-забележителните особености в домашното отбелязване на празника в нацисткия период е преопределянето на Коледа като нео-езическо, скандинавско тържество. Вместо да се съсредоточава върху религиозния произход на празника, нацистката версия отбелязва наследство на арийската раса – етикетът, който нацистите дават на „расово приемливи“ членове на германската държава.

Според нацистките интелектуалци, съкровените празнични традиции се основават на ритуали на зимното слънцестоене, практикувани от „германските“ племена преди идването на християнството. Запалването на свещи на коледната елха, например, напомня езическия стремеж към „възвръщане на светлината“ след най-краткия ден в годината.

Учените обръщат внимание на манипулативната функция на тези и други измислени от нацистите традиции. Но това не е причина да се предполага, че не са популярни. От 60-те години на 19 век германските историци, теолози и писатели твърдят, че спазването на германските празници е остатък от предхристиянски езически ритуали и популярни народни суеверия. Тъй като тези идеи и традиции имат дълга история, нацистките пропагандисти успяха лесно да представят Коледа като празник на езическия немски национализъм. Огромния държавен апарат, съсредоточен в Нацисткото министерство на пропагандата и просвещението, гарантира, че новия облик на празника ще доминира в общественото пространство.

Но два аспекта на нацистката версия на Коледа са сравнително нови.

Първо, тъй като нацистките идеолози разглеждат организираната религия като враг на тоталитарната държава, пропагандистите се стремят да премахнат напълно християнските аспекти на празника. Официалните празненства може и да споменават върховно същество, но те много по-ярко изтъкват слънцестоенето и ритуалите за светлина, които, казват те, са в ядрото на езическия произход на празника.

Bundesarchiv Bild 183-J28377, Volkssturm feiert Weihnachten

Второ, както подсказва речта на Хитлер от 1921 г., нацисткото отбелязване е съсредоточено около расова чистота и антисемитизъм. Преди нацистите да вземат властта през 1933 г., безпардонни и открити атаки срещу германски евреи предначертават пътя на празничната пропаганда.

Яростният антисемитизъм малко или много изчезва след 1933 г., тъй като режимът се стреми да стабилизира контрола си над населението, което е уморено от политически раздори, въпреки че нацистките празненства все още изключват онези, които са смятани от режима за негодни. Безброй медийни изображения на руси, синеоки немски семейства, заедно около коледното дърво, помагат за нормализиране на идеологиите за расова чистота.

Откритият антисемитизъм все пак се появява по време на Рождество Христово. Бойкотират се универсални магазини, държани от евреи, а предната корица на един коледен каталог от 1935 г. за поръчки по пощата, на която има светлокоса майка, която увива коледни подаръци, включва и стикер, който уверява клиентите, че „универсалният магазин е превзет от ариец!“

Според теоретиците на националсоциализма жените, особено майките, са от решаващо значение за укрепването на връзките между личния живот и „новия дух“ на германската расова държава. Ежедневните дейности по празника – опаковане на подаръци, декориране на дома, готвене на „германски“ празнични храни и организирането на семейни тържества – са свързани с култ към „скандинавски“ национализъм. Пропагандистите обявяват, че като „жрица“ и „покровителка на дома и огнището“, германската майка може да използва Коледа, за да „върне духа на германския дом към живот“. Празничните издания на женските списания, нацифицираните коледни книги и нацистките коледни песни преплитат общоприетите семейни обичаи с идеологията на режима.

Одинското слънчево колело

Този вид идеологическа манипулация приeма и ежедневни форми. Майките и децата са насърчавани да правят домашни украси, оформени като „Одинското слънчево колело“ и да пекат празнични бисквитки, оформени като примка (символ на плодородието). Семейното пеене на песни олицетворява връзката между личното и официалното празнуване. Пропагандистите, разбира се, неуморно промотират множество нацифицирани коледни песни, които заменят християнските теми с расовите идеологии на режима.

Ние никога няма да разберем колко точно германски семейства са пели „Erhabene Nacht“ или са пекли коледни бисквитки, оформени като слънчевото колело, но разполагаме с архиви. Например, „отчетите за дейността“ на Националсоциалистическа женска лига (NSF) показват, че променянето на Коледа създава известни разногласия сред членовете. Досиетата на NSF отбелязват, че пламва напрежение, когато пропагандистите натискат твърде силно, за да отстранят религиозното спазване, което води до „много подозрения и недоволство“.

Религиозните традиции често се сблъскват с идеологически цели на партията: допустимо ли е „твърдите националсоциалисти“ да празнуват Коледа с християнски песни и тържества? Как вярващите нацисти могат да празнуват празника по нацистки начин, когато в магазините се продават предимно традиционните празнични стоки и рядко се пускат нацистки коледни книги?

Междувременно германските духовници открито се противопоставят на нацистките опити да премахнат Христос от Коледа. В Дюселдорф те използват Коледа, за да окуражат жените да се присъединят към съответните си женски клубове. Католическото духовенство заплашва, че ще отлъчи жените, които се присъединиха към NSF. На други места вярващи бойкотират коледни партита и благотворителни кампании на NSF.

И все пак такова несъгласие никога не успява да предизвика основните положения на нацисткия празник.

Доклади за общественото мнение, съставени от нацистката тайна полиция, често засягат и популярността на нацистките коледни тържества. По време на Втората световна война, когато настъпващото поражение все повече дискредитира нацисткия празник, тайната полиция съобщава, че оплакванията срещу официалните политики избледняват в цялостното „коледно настроение“.

Въпреки конфликтите около християнството, много германци приемат нацификацията на Коледа. Завръщането към цветните и приятни езически „германски“ традиции обещава да съживи семейното тържество. Не на последно място, спазването на нацисткия празник символизира расова чистота и национална принадлежност – „арийците“ могат да отпразнуват немската Коледа, евреите не могат.

По този начин нацификацията на семейното тържество разкрива парадоксалния живот в Третия райх. Очевидно баналното, всекидневно решение да изпеем определена коледна песен или да изпечем празнична бисквитка, се превръща в акт на политическо дисидентство или израз на подкрепа към националсоциализма.

 
 
Коментарите са изключени