shareit

Как кризите с бензина от 70-те години променят съдбата на САЩ

| от |

Когато кибератаката принуди системата от тръбопроводи да спре мрежата си миналия петък, настъпи паника сред бензиностанциите в югоизточната част на САЩ. Предвиждайки недостиг, шофьорите се редят на опашки, за да пълнят резервоарите и туби така ценната течност. В сряда Комисията за безопасност на потребителските продукти в САЩ публикува в туитър тревожното съобщение „Не пълнете найлоновите торбички с бензин“.

FLAG POLICY DURING THE 1973 oil crisis

Събитията от последната седмица отекват редица подобни кризи, обхванали САЩ през 70-те години, когато недостигът на гориво довежда до скокове в търсенето, които само влошават ситуацията.

„Гледали сме този филм и преди“, пише за CNN историкът Мег Джейкъбс, автор на „Паника на колонката: Енергийната криза и трансформацията на американската политика през 70-те години“. „Ако сте над една определена възраст, със сигурност си спомняте как сте седели на задната седалка на комбито на вашето семейство (без предпазни колани) часове наред в края през 70-те години, за да си купите галон бензин.“

Според библиотеката „Банкрофт“ в Калифорнийския университет, Бъркли, първата от бензиновите кризи през 70-те години започва през октомври 1973 г., когато Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) повишава цената на суровия петрол със 70%. Този ход, заедно с ембарго върху САЩ, е част от отговора на арабските страни на началото на Войната от Йом Кипур (едноседмичен конфликт, който противопостави Египет и Сирия срещу Израел), но също така отразява нарастващото напрежение между ОПЕК и американските петролни компании.

През трите месеца след началото на ембаргото, разказва History.com, местните и национални лидери призоваха хората да намалят консумацията на енергия като дори предлагат да не се закачат коледни лампички.

Bridge Crossing

Египетски военни камиони минават по мост през Суецкия канал

Петролната криза засегна всичко – от отоплението на жилища до бизнес разходите, които съответно бяха прехвърлени на потребителите в редица индустрии. Но въздействието е най-очевидно върху пътищата. Както Грег Майр пише за NPR през 2012 г., опашките за бензиностанциите запълват цели улици. Някои станции слагат знамена – зелено, ако имат бензин, червено, ако нямат, и жълто, ако дават бензин нормирано. Някои фирми ограничават колко може да купи всеки клиент. Други използват нечетно-четно нормиране: ако последната цифра на регистрационния номер на автомобила е нечетна, собственикът може да се сипе само в нечетни дни.

„Идеята, че американците ще останат без бензин, беше както нова, така и напълно ужасяваща“, казва Джейкъбс пред Рийс Теболт на Washington Post. „Ситуацията се появява толкова внезапно.“

Към февруари 1974 г., според Майк Клингаман от Балтимор Сън, шофьорите в Мериленд образуват опашки, дълги по 8 километра. Някои станции продават незаконно само на редовни клиенти, докато други позволяват на медицинските сестри и лекарите да минат преди опашката. Избухват боеве и някои собственици на станции започват да носят пистолети за самозащита. Един мъж, Джон Уокен от Кокисвил, разказва, че е прекарал цяла сутрин в шофиране из града, търсейки бензин, но успява да купи само 2 долара – достатъчно, за да попълни половината резервоар, който е изгорил през четирите часа шофиране.

„Превръщат ни в животни“, каза Уонкен. „Върнаха ни в пещерите.“

Mass demonstration in Iran, date unknown

Иранската революция

Според Държавния департамент на САЩ очевидният напредък в преговорите между Израел и Сирия убеждава ОПЕК да отмени ембаргото през март 1974 г. Но както отбелязва Лукас Дауни за Investopedia, Иранската революция предизвиква нов петролен шок 5 години по-късно, през 1979 г. Опашките, паническото купуване и нормирането се връщат. Според Джейкъбс жителите на Левиттаун, Пенсилвания, се разбунтуват и започват да хвърлят камъни и бирени бутилки по полицията, запалват две коли и скандират „Още бензин! Още бензин!“

„Страхът на американците превръща малкото прекъсване на доставките на бензин в голяма криза“, обяснява Джейкъбс. „Всъщност големите петролни компании успяват да се ориентират към дистрибуцията по начини, които трябваше да минимизират въздействието през 70-те години. Но паническото масово изкупуване на горивото усложнява ситуацията.“

Петролните кризи от 70-те довеждат до дълбоки промени в нацията. Любовта към огромните коли, която гори през 50-те и 60-те години, се охлажда: През декември 1973 г., например, на корица на списание Time пише: „Голямата кола: Краят на една аферата“. (Преди това Джейкъбс казва за Post, „Всички бяха напълно зависими и влюбени в автомобилите си като символ на американския триумф и свобода.“) През 1974 г. президентът Ричард Никсън подписва първото национално ограничение на скоростта, ограничавайки пътуването по междущатските пътища до 55 мили в час (около 90 км/ч). И през 1975 г. федералното правителство създава стратегическия петролен резерв и определя първите си стандарти за икономия на гориво за автомобилната индустрия.

Както Майкъл Л. Рос, политолог от Института по околна среда и устойчивост в Калифорнийския университет, пише за Guardian през 2015 г., средната икономия на гориво за американските автомобили се увеличава с 81% между 1975 и 1988 г. Политически инициативи увеличават финансирането за енергийни изследвания; федералните агенции, включително НАСА, започват да експериментират с вятърна и слънчева енергия и да изследват нови технологии, за да направят автомобилите по-икономични.

Скоро след началото на мандата му през 1977 г. президентът Джими Картър казва на нацията, че освен предотвратяването на войната, енергийната криза „е най-голямото предизвикателство, пред което ще се сблъска страната ни през целия ни живот“.

Политиците през 70-те години не са прекалено фокусирани върху изменението на климата. Вместо това те погрешно вярват, че светът скоро ще изчерпа петрола. Но както посочва Рос, ходовете, предприети в отговор на енергийната криза, оказват влияние върху климата на Земята. Въглеродните емисии в САЩ нарастват средно с 4,1% всяка година през десетилетието преди 1973 г. Оттогава те нарастват само с 0,2% годишно, въпреки че населението на страната продължава да расте.

„1973 г. става историческата пикова година на емисиите на глава от населението на САЩ: Оттогава тези нива спадат“, пише Рос. „В резултат на това реакцията на петролните шокове от 70-те години дава на планетата животоспасяващ старт в борбата за избягване на катастрофални климатични промени“.

Остава да видим дали настоящият недостиг на гориво ще насърчи страната да продължи да се отдалечава от изкопаемите горива.

 
 
Коментарите са изключени