shareit

Как една среща постави началото на края на Италианската мафия в САЩ

| от |

Ако вярваме на Георги Стоев и неговото мнение за мафията, проблемът на златните 90 години е обвързан с факта, че никой не успява или не намира начин да подаде ръка, за да има най-накрая някакво разделение между всички отговорности. Липсата на такова желание води до един доста кървав период, но според самият Стоев, това е било решението на всички проблеми и никой не искал да говори за дипломация. Ако все още се чудите кой точно, някога това беше авторът на редица книги относно подземния свят и разкриваше тайни с надеждата, че така най-накрая ще може да избяга или поне да може да стане защитен свидетел, но надеждите приключиха.

Пишем за него по още една причина, в миналото подобни опити по записите на Марио Пузо и неговия любим „Кръстник“ са били провеждани, но има един много особен проблем – не завършват толкова добре. Мафията е една особено интересна история и ако някога сте гледали риалити формата „Стани богат“ е възможно да сте се срещали и със значението на думата „Мафия“. Идеята е, че по времето на създаването ѝ, Италия е под влиянието на Франция и в общи линии това е организация, която заявява, че желае смъртта на Франция.

В последствие поставените основи започват да работят в друга посока и ако смятате, че това е бандата на Робин Худ, която взима от богатите и дава на бедните – грешите. След като говорим за сбирки, нека се запознаем с легендарната среща от 1957 г. Срещата в Апалачин, Ню Йорк се очаква разпределение на силите и влиянието, вместо тези преговори, на мястото се оказва полицията. Дълги години „Лъки“ Лучано се намира в изгнание в Италия и битката се води за неговата територията.

Основните лица за битката са Франк Кастело и Албърт Анастасия. Те за жалост не успяват да видят успехите си – лакомията им коства живота, но винаги има още по-силен наследник. Кръвопролитията са неизбежни, но дори и те идват с цена – при евентуална улична разправа, властите отново ще се активират, а никой не иска това. Следователно фамилията на Дженовезе решава да се обърне към така наречената комисия – независим елемент в организираната престъпност, който може да позволи среща между всички страни и да гарантира мирната среда за преговори.

Правилото в този случай е, че всеки член ще дойде с охрана, но не и с оръжие, комисията предоставя защита на всички безопасно завръщане. В деня на срещата са призовани повече от 100 от най-големите лица в организираната престъпност. Срещата трябва да гарантира на фамилия Дженовезе едно лидерско покръстване, но според експертите, именно тя се смята за дългото падение и краят на организираната престъпност.

Историята на Вито Дженовезе започва малко по-рано през далечната 1913 г. Той пристига от Неапол с много надежди за по-добър живот. САЩ е бойно поле и думите на литературния герой Вито Корлеоне са повече от верни – с добра дума  и пистолет се постига малко повече. Дженовезе наистина работи за издигане в мафиотските рангове, като дори е взет под крилото на Джузепе Масерия – менторът на Лучано и владетел на италианското  присъствие в Харлем.

През следващите няколко десетилетия ще спечели две неща – огромно досие с непотвърдени случаи, както и сериозно влияние. Началото стартира с кражби, рекет и около 5 обвинения за убийство. Верни на практиката, че в Сицилия и околностите има една група хора – свидетели, не са особено тачени. При всяко дело за убийство, свидетелите с показания срещу Вито изчезват от сцената – всеки път. При убийството на Фердинанд Бочия, Вито е принуден да избяга в Италия, като прекарва следващите 10 години именно там, но същевременно се радва много на доброто отношение на Бенито Мусолини.

Именно тогава се говори за поставянето на основата на хероиновата линия, която по-късно ще носи името „Френската връзка“. Докато Мусолини заявява как мафията е елиминирана през 1927 г. ФБР са на съвсем различно мнение. Те откриват, че голяма част от лидерите на организацията вече са част от Фашистката партия. Карлос Гамбино, Джо Профачи и още много други са посрещнати радушно. Какво е общото с Франция? Между 60-те и 70-те години на миналия век става ясно, че Франция е основният канал за хероин в САЩ, като пристигналият наркотик е близо 80%. Марсилия се е превърнала в лаборатория, а всичко започва с присъствието на сициалианците, американската Коза Ностра, интересни кадри във Франция и забележите – Турция. Морфинът и други интересни елементи идват от страни като Сирия, Ливан и Йордания.

И след като днес темата е още по-вълнуваща и погледите са към Афганистан, обърнете внимание на един доклад от 1984 г. Тогава вече се говори за добре познатата и известна Сицилианска връзка, а именно тя е успяла да затвърди канал за притежание и трафик на хероин от Югоизточна Азия и най-вече Афганистан и Пакистан. По това време, двете страни са отговорни за вноса на близо 51% от хероина в САЩ. Контролът на сицилианската мафия започва от Афганистан, преминава през Италия, където се обработва и заминава към САЩ, като пътува по въздух. Методиката е с пренос на пакети от 2-3 килограма, които в последствие да се разреждат. Единствените главоболия идват по време на Съветско-афганистанската война, тогава количествата падат до 30%.

Едва ли някой би забравил предложението на Соломон Паси да се засаждат рози, вместо опиум в Афганистан, но дори и този план не е чак толкова успешен – количествата хероин никога не са намалявали и може би в следващите години ще се повишат драстично. Нека не форсираме събитията, защото тази мрежа тепърва ще се разгръща. През 1946 г. Вито се връща в Ню Йорк, успява да спре властите на време, предотвратявайки своето екстрадиране и продължава да прави това, което винаги е правил -рекет и изнудвания за подсилването на редиците. Неговият враг Албърт вече контролира доковете на Бруклин и получава завидни количества наркотици, а те се харчат повече от добре. Дженовеве все пак поискал една брятска дялба, но мафията не работила по този начин. Мирът е отказан и следва една бърза и кървава баня, но след нея и преговори, именно тези в една хижа в Ню Йорк.

Кастело също губи своите сили през 50-те години и няма нито мускули, нито доверени хора. Докато Албърт работи и трупа средства, Вито печели партньори и плете примката на своя някогашен партньор. На 25 октомври 1957 г. двама от хората на Вито ще изпратят Албърт Анастасия в отвъдното, докато мафиотът отива да се подстриже и избръсне в Манхатън. Вито има контрола над фамилията на Лучано, приобщава я в своите редици, като наследява доста сериозни и класни бойци, а след това е готов да свика събрание и да вземе короната. Вместо да хвърля ръкавицата, той говори за мир, но такъв става с една сериозна благословия. На около 250 километра от Ню Йорк в една малка хижа се събират всички кадри, като идеята е, че мирът ще бъде възстановен.

Поне такава е надеждата. Изпратени са покани до лица от Ню Йорк, Калифорния, Флорида и Куба. За местните жители в околността е доста странно, че цяла флота от чисто нови кадилаци минава през малките градски улици. Една кола би минала незабелязано, но не и редица такива. Детективът от Ню Йорк – Ед Кросуел вижда една дузина нови и излъскани автомобили, които водят към далечната хижа и вече подозира, че нещо се случва. Като човек с доста опит, Кросуел вече знаел, че мафиотите винаги избирали по-далечни точки за преговори.

През 40-те години именно убийците на Вито са задържани от този човек. Детективът имал доста сериозни наблюдения и вече подозирал случващото се. Ключът за тази загадка не дошъл от информатор, а от грандоманията на босовете. Повечето коли идват с най-различни регистрации, които задават сериозни  въпроси. Да не говорим, че повечето капаци били позлатени. Собственикът на къщата за срещи – Джо Барбара, по-рано през седмицата е поръчал около 150 килограма месо, като продавачът е уведомил властите кога количеството е взето от месарницата.

Кросуел повикал подкрепление и блокирал четирите пътища до въпросната хижа, след това зачакал срещата да приключи. Джозефин Барбара забелязва полицията в храстите и само минава, за да сподели, че е време да си ходят. Някои използват автомобилите си, други се крият в горите, а една част от босовете са започнали  да предлагат злато, диаманти и всякакви други ценности, за да бъдат освободени.

След голямото задържане, местните жители признавали, че в гората още можели да открият банкноти от 100 долара. Задържаните са дузини, а разпитаните още повече. Вито заявява, че е бил на гости на своя приятел Барбара,  който бил болен, останалите 60 задържани са заловени в гората, малките градове, черните пътища, хора се крият в мазетата и гардеробите на хижата, само и само да се размината с присъда. От 62-ма арестувани, 20 са обвинени за конспирация и опит да се спре правосъдието.

Детективът обаче знае и каква е истината, влиятелните личности няма да имат проблеми да се справят със съда и ще призоват още една орда от лъскави кадилаци, пълни с най-различни адвокати, но пък знае, че поне ще може да покаже някакви зъби на мафията. Една година по-късно, съдът няма за какво да се хване, но страхът е повече от достатъчен. Коронацията на Вито се е превърнала в трагедия, обществото е видяло хората, които са застанали на съдебната скамейка, говори се вече от всеки вестник за тъмните занимания на подземния свят.

За първи път има критики към Джей Едгар Хувър, който дори не е подозирал какво се случва под носа на ФБР, а се налага един детектив от ниските рангове да създаде сензацията на деня. Най-накрая самият Робърт Кенеди разбиира за случая и като служещ в сената, дава клетва, че следи организираната престъпност. Самата среща се превръща в основа за неговата кампания, като той самият продължава да говори за конспирации, мафия и организирана престъпност, която бърка в джоба на обикновения американец. През 1963 г. неговият брат ще бъде убит и Робърт ще е сигурен, че това е отмъщението на мафията. След тази толкова впечатляваща издънка, Вито не може да владее още много.

Осъден е и никой не страда за неговата присъда от 15 години. След един месец го следва и неговото протеже Джоузеф Валачи, който управлява само един месец. През 1963 г. именно той ще говори срещу своето началство, като дори ще бъде белязан за убиване в затвора. Вито умира в затвора на 14 февруари 1969 г. Преди срещата в прокълнатата хижа, мафията се смята за баба Яга и всички се страхуват от нея, след това никой не може да ги вземе толкова сериозно. Славните дни приключват и лъскавият живот остава в миналото. Днес повечето членове искат да останат невидими и да оперират в мрака, а не толкова видимо, както преди.

Снимки: Getty Images, Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Как една среща постави началото на края на Италианската мафия в САЩ

Повече информация Виж всички