Как Джими Картър почти загуби изборите заради интервю в Playboy

През лятото на 1976 г., Картър сяда за поредица от широкообхватни интервюта за едно списание, които формират може би най-богатият документ за начина на мислене на кандидат-президент в историята на американските избори. Джими е необичайно открит за себе си и откровен в признаването на грешките на Америка. Той изказва съмненията, които има в себе си, и страховете си, но също и липсата на страх по отношение на възможността да бъде убит. Причината, според него, е християнската му вяра. Това довежда до продължителна дискусия за религията, която завършва с обяснение на християнската концепция за греха и изкуплението и с мнението на Картър, че Бог му е простил, въпреки че е извършил „похотта в своето сърце“. И понеже интервюто се появява в ноемврийския брой на еротичното списание Playboy, дискусията на Картър за секса става изключително популярна.

Това интервюто измества цялата динамика на изборите: „Преди четири месеца повечето хора, които познавах, бяха за Картър“, каза един от приятелите на Джими, баптистът от юга и телевизионен проповедник Джери Фауел, пред Washington Post няколко седмици по-късно. „Днес това е напълно обратното.“

Това обръщане не се случва от само себе си.

Група евангелисти – Фондацията за християнска свобода – вече са убедени, че Картър никога не е бил един от тях поради връзката си с беззаконията на либерализма. Тя, основана от водещи консервативни християни, пишат до 120 000 свещеници като към писмата си включват и малка книжка, със заглавие „Петте задължения на християнския гражданин“ и наръчник как да се избират „истинските християни“ в правителството. Ръководството предлага на кандидатите да се задава въпросът „Какво мислите за Нелсън Рокфелер или Роналд Рейгън като кандидати за президентската позция?“ При изказано предпочитание към двойката, политикът излиза от сметките.

Междувременно кампанията Картър е заета да достига до избиратели от феминистки през членове на синдикатите до еколози – и читатели на Playboy, разбира се. Тя приема евангелистите за даденост.

Статуя на Уоли Крисуел

На 22 септември, в деня след като интервюто в Playboy излиза, Джералд Форд, настоящият президент, е домакин на 34 евангелски лидери в кабинета си в Белия дом. Най-изявеният от тях, Уоли Крисуел, по-късно е описан от Фауел като „протестантският папа на Америка от това поколение“. Подобно на много пастори-фундаменталисти, които се потапят в политика, Крисуел, пасторът на масивната Първа баптистка църква в Далас, е от бившата сегрегация. След като Върховният съд постанови решението си в делото Браун срещу Образователния борд (с което се премахва расовото разделение на училищата), той дава популярна проповед, в която нарича активистите за расова интеграция „банда неверници, мърта от врата нагоре“, проповядвайки, че „идеята за всеобщото братство е отричане на всичко в Библията.“ През 1960 г. Крисуел привлича погледите в цялата страна, водейки молитва срещу възможността католик да се присъедини към Белия дом. До 1972 г. той се включва в интеграцията, но е толкова ядосан от отношенията на Ричард Никсън към комунистическия Китай, че президентът го кани в Белия дом да си поговорят.

Сега, през 1976 г., той се завръща – приема го президентът, чиято съпруга, Бети, наскоро е разкрита, че подкрепя легализирането на абортите и че е на страната на дъщеря си, която има предбрачна афера. Но след като Форд му обяснява, че религията има „огромно субективно въздействие“ върху вземането на решения в Белия дом и казва, че той и Бети четат Библията всяка нощ, Крисуел се впечатлява и решава да покани президента да се моли в църквата му.

Крисуел наругава Картър за това, че в друго интервю казва, че смята да започне да облага с данък църковните бизнеси като радиостанции, телевизионни програми, колежи и издателски къщи. Крисуел казва, че четенето на това интервю донася „ужас в най-дълбоките части на душата ми. Да облагаме някое от тези неща означава да облагаме църквата, което води до възможност за унищожаването ни. Чувам Джералд Форд, нашият президент, да казва смело, че ще прекъсне всяко подобно движение в Америка. Нека Господ да му даде сила!“

Сле този религиозният камшик Джими Картър едвам печели в Тексас с три точки и в електоралния вот с 57 гласа. Твърди се, че основна причина Форд да не успява да победи Картър в щати като Тексас и Мисисипи е, че героят на консерваторите и бивш губернатор на Калифорния Роналд Рейгън не желае да агитира за него. Четири години по-късно обаче, когато Рейгън е номинираният, болшинството от евангелистите смятат Джими Картър за нещо като антихриста.