Как американската военна индустрия отрови света с пестициди

Употребата на сълзотворен газ в много случаи може да реши изхода на всеки масов протест, където силите ескалират. Разбира се, осъждането на употребата му често напомня за Първата Световна война, където всяка една страна се възползва от най-различните форми на науката, с чиято помощ се осакатяват милиони. Интересен факт е, че със засилващите се познания в химията, редица компании се опитват да променят своето амплоа и от производството на отровни газове и химическо оръжие, започват да създават редица пестициди. Междувременно списание Fortune пуска интересно изследване, с което оценява човешкия живот.

В случай, че се чудите, всеки куршум и шрапнел в тялото на врага, са нови 25 000 долара в джоба на оръжейния производител. Същата година излиза още една интересна книга със заглаивето „Търговци на смърт“, където изследователите установяват, че след първата световна война се раждат 21 000 нови милионера в САЩ. Сред тези хора присъства и скандалната фамилия Дю Понт, която по-късно ще започне да финансира американския отбор по борба. Тяхното обяснение за сериозните печалби идва с обяснението, че комунистите се стремят да осъдят химическите компании в опит да отслабят армията. Същата фамилия успява да спечели 228 милиона долара по време на първия глобален конфликт.

И няма как да се изненадваме от този факт. САЩ събира всички най-добри химици за разработката на нов химически арсенал. Ето защо и някои хора смятат, че оръжията на войната не се променят, докато не остареят морално. Почитателите на новия вид оръжие често заявяват, че именно нуждата от наука дори в този вид конфликти ще трябва да се използва за достигането на мира, в противен случай е престъпление да се прахосва таланта на аудиторията. Малко след края на войната, голяма част от химиците заявяват, че след като тяхното оръжие може да убива толкова добре хора, спокойно може да се интегрира и в следващата посока – за убиването на насекоми и вредители.

Ето защо след войната започват да се тестват същите газове върху животни и насекоми. Една от причините за тези действия идва с факта, че химическият контигент на САЩ трябва да се разпусне. Очакват се и орязвания в бюджета, а и американският конгрес смята, че с новите военни правила, химическите нужди ще бъдат вече морално остарели. След като войната няма да помогне, всеки променя фасадата на бизнеса си и започва да предлага отровата си на населението. От Химическа военна служба, господата се прекръстват на Химическа мирна служба.

Мнозина вярват, че колкото по-бързо се вкарат пестицидите в битката, толкова по-лесно ще се елиминират вредители като, катерици, гарвани, сойки, плъхове и скакалци. Химическата военна техника изведнъж насочва вниманието си другаде и този път ще се бори за запазването на човека, гарантирайки по-сериозни посеви и храна навсички. Друг е въпросът, че освен отрова за скакалци, същият контигент продължава да разработва оръжията си. През 1920 г. се разрешава употребата на химикали, включително и във военно време от американската армия. От една страна има и положителен ефект, някои интересни предложения се опитват да предотвратят корозията по лодките, други разработки предоставят качествени маски на миньорите, а различни социални служби получават нова специална отрова за плъхове.

Следващата стъпка е да се избиват земните черви и скакалците. А някои още по-смели решения са свързани с лечението на настинки и бронхит с вдишването на газове като хлорин. Някои вестници са изненадани от тази новост и често задават един и същи въпрос: защо газовете, които оставиха полета от мъртви на фронта, днес се използват за лечението на бронхит и други леки заболявания? 23-ма сенатора подписват закон, с който позволяват на химическите компании да тровят населението. Проблемът обаче е, че мнозина още помнят грозните картини от фронта и трудно се доверяват на новите научни решения.

Голяма част от търговците остават доста внимателни с това, което продават. Потребителите също подхождат с недоверие към тези решения и мнозина предпочитат да живеят с плъховете, отколкото да рискуват да натроватя семейството си. Интересен факт е, че компания на име Rocky Mountain Arsenal е произвеждала популярния иприт, вече произвеждала популярен и безопасен пестицид с името ДДТ – дихлоро-дифенил-трихлороетан. Според описанието, този нов химикал може да парализира нервната система на насекомите, докато топлокръвните животни го натрупват в тялото си и по-точно в мастната тъкан. На практика е повече от перфектно решение за избиването на всички вредители, но не и преди да започнат да идват някои основни странични ефекти за човека. Нещо повече, той е безцветен, няма вкус, разтваря се бързо и не оставя никакви миризми.

Неговото производство започва с бързи темпове и повече от 83 компании през 1939 г. са се специализирали в бързото производство. През 1954 г. вече са повече от 275. Нещо повече, търговците го предлагат с най-различни пръскачки, пушещи генератори и други за обработка на площите. Разнообразните употреби на химикалите започват да се разпространяват навсякъде, включително и при полицията. Проблемът за ДДТ обаче идва другаде. По време на Втората Световна война се пръска като дезинфектат, който да спре разпространението от тиф, след това се използва в САЩ за контрол и борба с маларията. Можем да забележим и често снимки на камиони, които минават и разпространяват химикала почти навсякъде. За известен период от време, насекомите и най-вече комарите, започват да намаляват, а ухапванията се забавят.

 

След това се забелязва по-сериозна толерантност. В някои региони се забелязва повишаването на заразяването. Макар и до някаква степен да говорим за химикал, който може да унищожи вредители, покрай тях често падат и пчелите, които не могат да избягат от отровата. В последствие се оказва, че редица други същества страдат, особено ако се излагат постоянно на тази отрова. През 1967 г. група учени започват да забелязват първите промени в природата. Проверените яйца на ястреби и кондори показват засилено количество на химикала и значително по-тънки черупки на яйцата. Това обаче не пречи на САЩ да произвежда химикала и едва през 1971 г. да се забележи първият по-сериозен сблъсък.

Години по-късно ще се забележи, че постоянното натрупване, въпреки определянето на пестицида като слабо отровен, може да доведе до проблеми в репродуктивната система и увреждане на ембриона. Според някои изследвания, майките с по-високо съдържание на ДДТ в тялото си, са способни да родят дете, което на по-късен етап да развие аутизъм. Едва през 2015 г. ще има решение, което ще заяви, че ДДТ е канцерогенен за човека. Провеждане на изследване през 2005 г. показва, че при контролна среда, същият може да бъде причина за рак на панкреаса и рак на черния дроб. През 1994 г. се обработват сериозни площи от африкански домове с ДДТ.

В резултат на това се забелязва, че майките имат повишени нива на пестицида в млякото си, а това по-късно се отразява и върху някои аномалии върху новородените. В последствие и след причиняването на доста вреди, можем да забележим и началото на една отрова, която се предлага и продава като нещо напълно безопасно и готово да реши много проблеми. За жалост химическите компании се стремят да вземат субсидията, да продължат работата си и да бълват още повече милионери, при това в САЩ, където никой не се е постарал да направи по-сериозни тестове, а още по-трагичното е, че дори насекомите успяват да се справят с тази напаст.