shareit

Как Алберто Фухимори победи комунистите на собствената им игра

| от |

Ето една интересна тенденция се наблюдава във всяка една страна, която най-накрая успее да изгони своя диктатор и това, очаквано, е икономическият ръст. Такава е ситуацията със свалянето на Пиночет , нещо подобно се случва и в Южна Корея, когато Парк Чунг-Хее също предава своя пост. Докато някои допускат новата идеология да промие мозъци, страни като Перу показват, че могат да елиминират потенциалната зараза много по-рано.

gettyimages-857362232-594x594

Алберто Фухимори дълго време пази една впечатляваща победа – тази срещу „Бляскaв път“, която се води повече от 10 години. Въпросната фракция представлява основният комунистически режим, чиято единствена цел е да внесе хаос и чрез него да наложи контрол. Нещо повече, партизаните не желаели мирно да вземат властта, а се възползвали от силата, както и оръжието, което се преодоставяло за целта. 80-те години на миналия век се оказват особено тежки за жителите на Перу.

Някои историци продължават да твърдят, че победата е по-скоро сериозен късмет, отколкото организирана и адекватна война. Правилата на Бляскавия път нарушават всяка една конвенция и чрез насилие успяват да наложат волята си. Изборът на селяни и работници е един и същ – присъединяват се или умират. Това било нареждането на духовния лидер от „Сендеро Луминосо“. Абимаел Гузман някога може да се похвали с диплома по философия, активна лява политика, силно влияние от Маркс и налагащия се китайски комунистически режим. Той лично не бил особено доволен от управлението и вярвал, че страната може да се подобри с приемането на социалистическа система.

 

gettyimages-515428544-594x594

Ето защо по примера на Мао се стартира един сериозен въоръжен конфликт, който ще продължи да бъде активен през следващото десетилетие. Целта на партизаните е да напат най-различни търговски обекти, селяни, политици и постоянно да разделят практически стабилната картина. Доктрината Гузман може да се похвали с много сериозен микс от настроения и идеи. До някаква степен приемат комунизма, но го облагородяват с други личностни идеи, чийто ефект така и не става ясен или възможен. И докато партизаните работят, Абимаел Гузман се крие и започва да създава своята мистична аура. Той ще е нещо като месията на равенството и братството, позволявайки само шепа хора да го познават и да се докоснат до него. За целта и неговите подчинени започват да разпространяват идеята за скромния месия и мъченика, който плаче за всяка жертва в битката срещу империализма.

До някаква степен Гузман може да се похвали с реномето на Осама Бин Ладен – той стана известен след 11 септември. Покрай изтъкнатите добродетели, лидерът разкрива и една тъмна страна на насилие, саботажи, партизански войни, терор и други качества, които най-вероятно трябва да влязат в секцията тероризъм. Колкото по-разклатена е една държава, толкова по-високи са шансовете да се издигне грешният човек и точно това е целта на този съмнителен лидер. Само две години преди появата на Алберто Фухимори, Перу вече е успял да намери правилната посока и да започне активно да противдейства. През 1992 г. лидерът на партизаните е заловен и показан на публиката в клетка. С премахването му, всеки един терорист на Бляскъв път изчезва, а победата се постига по много интересен начин.

За начало става ясно, че най-добрият начин за противодействие на силата е сила. В края на 80-те години започват да работят така наречените цивилни защитни комитети по селата. Фухимори дава зелена светлина за ваденето на най-различни затворници, които в замяна на службата могат да съкратят значително присъдите си. Въоръжават се достатъчно добре и се пускат в конфликтните точки. Армията също влиза в употреба и много добре знае как точно да започне да действа. Следващата стъпка е връщането на земята чрез въвеждането на нова земеделска реформа. След като огромна част от жителите получават обработваема земя, свободно могат да се изхранват и дори да заделят ресурси, при това с фиктивни данъци, идеологията на партизаните става абсолютно ненужна.

gettyimages-526766516-594x594

Няма нужда някой да говори за равенство и братство, да се уронва престижа на правителството, да се говори за кражба, особено след като всеки може свободно да изкара своята прехрана. Твърдението, че всичко се прави в интерес на селяните е още една лъжа, която няма как да издържи под ударите на новата реформа. През 1990 г. около 24 000 дка се разпределят на 350 семейства в провинция Отузко. Практиката продължава и в други региони. Нещо повече, освен земя, селяните вече имат и въоръжена защита. Фухимори продължава своята битка и влиза в пряк конфликт с корупцията. Започва активно премахване на вредните елементи. По този начин няма изтичане на информация, няма нови цели и видните политически убийства все по-рядко попълват новините.

gettyimages-526769892-594x594

Интересна идея е и начинът, по който правителството започва да предлага амнистия и защита на хората, които имат информация за Бляскавия път и неговите членове. Голяма част от партизаните са селяни, при това без особен мисловен капацитет. и Поради малобройното население в селските региони, както и наличието на по-сплотени малки общества, всеки обитател най-вероятно знае кои съседи са посегнали към оръжието. Фухимори предлага амнистия и защита на всеки, който сподели кои са членовете на групировката. Въоръжените отряди, подкрепяни от армията, съвсем спокойно могат да се справят със защитата на информаторите, особено след като говорим за редовна армия и специално обучени бойци срещу вчерашни земеделци, чийто по-голям опит е работата с мотика.

gettyimages-526766502-594x594

Нещо още по-страшно е фактът, че голяма част от бойците имат семейства и осъзнават, че мистичният гуру, който никой не е виждал, практически не може да защити никого. Колкото и красиви да са идеите, защитата на най-близките изпреварва всяка друга приказка за лека нощ, която се спускала от Гузман, понякога на аудио касети. В последствие остава и още една единствена стъпка за решаване на главният проблем – разузнаването. Лека полека и с помощта на специалните сили, подготвени изцяло и единствено от командоси, президентът бързо дава зелена карта за действие. Разузнаването работи усилено и имайки предвид, че говорим за края на 80-те и началото на 90-те години, можем да си представяме само бавна и методична работа, която за жалост не може да се похвали с наличието на дронове или друга по-впечатляваща техника.

През 1992 г. най-накрая изтича достатъчно точна информация за издирването на водача на партизаните. Гузман се криел в апартамента на приятелката си, докато неговата орда сеела разруха. Проверката на отпадъците показала любимата марка цигари, различни лекарства и още много други доказателства, че жилището не се използва само от един човек. Когато и последният пирон е забит, организацията изчезва точно толкова бързо, колкото се е появила. 3-дневното дело се води под протекцията на армията, преди това самият президент поема контрол над правораздаващата система, за да може да предпази всеки един член на съдебния съвет от ответен удар.

gettyimages-526769826-594x594

Гузман е осъден на доживотен затвор и е изпратен във военноморската база в Сан Лоренцо. За да добием представа колко слаба душа е управлявала сериозна фракция от глупави хора, не трябва да забравяме, че Гузман договаря по-добри условия с разкриването на данни на всички останали офицери в организацията му. Излиза няколко пъти в национален ефир и обявява, че е сключил мир с Перуанското правителство. Историята на терориста продължава през следващите години. През 2004 г. се явява в съда, след като обжалва присъдата. Медиите са поставени в шумоизолирана стая и могат да чуят само посланието на бившия лидер: „Слава на комунистическата партия на Перу! Слава на Марксизма-Ленинизма-Маоизма! Слава на перуанските хора!“.

gettyimages-540613166-594x594

След това микрофоните се изключват и никой не може да чуе какво се случва. Една година по-късно делото се възобновява, но този път няма медии. През 2006 г. Гузман е осъден отново на доживотно присъда за тероризъм и убийство. През 2014 г. е осъден още един път за атентата в Тарата, където загиват 25 души. На 11 септември 2018 г. получава и втора доживотна присъда. Най-вероятно си мислите, че Фухимори се превръща в герой, особено след като успява да победи партизаните на собствената им игра, но грешите.

Лека полека започват да се присаждат нови и нови обвинения, включително нарушаването на човешки права и корупция. Фухимори продължава да е интересна и противоречива фигура в историята на Перу. Някои се възхищават на неговата жестокост и строгите мерки, които налага, други го отричат и дори наричат диктатор. За едни е спасител, а за други тиранин. На финалът трябва да знаем, че истината винаги остава някъде по средата, особено след като фактите могат да се изкривяват и използват за удобството на всеки, който пише историята.

Трагичен е и друг факт – необходим е само един човек, който сляпо да вярва в една идея, за да мотивира много други да посегнат към оръжието и да се борят за една илюзия, макар и същата изобщо да не съществува. Трагедията на Перу, както и на много други страни е фактът, че мнозина не се възстановяват от щетите, а най-важното е, че всички са убедени в своята правота.

 
 
Коментарите са изключени