shareit

Къде се раждат първите антиваксъри и колко точно успех имаха

| от |

Анти-ваксинацията е тема, която става все по-актуална в последните няколко години. Логично е да открием най-различни легенди относно магическите способности на ваксините, поставянето на чип, който не само променя ДНК-то и душата на пациента и още много други. Конспирациите са не просто забавни, но и понякога безумни. Всичко започна с поставянето на монети, а след това и с подробно следене на телефоните, но докато науката стои и не вярва какво се случва, конспираторите не просто успяват да счупят здравия разум, но и да нанесат щети, които най-вероятно ще обрекат поне няколко поколения напред.

Антиваксъри успяха да отнемат Нобеловата награда на д-р Морис Р. Хилеман, чийто продукт най-вероятно можеше да победи морбилите и рубеолата, но през 1998 г. д-р Андрю Уейкфийлд ще заяви, че именно тази ваксина създава аутизъм при децата. След близо 10 години, разследването ще покаже нещо друго, ваксината се бори само и единствено с това заболяване, а благодарение на глупостта на Уейкфийлд, Хилеман никога няма да може да получи признание, макар и същото лекарство да е приложено върху собствените му деца. За създаването на перфектната супа ще са необходими поне 3 дена, но за унищожаването ѝ трябват само 3 капки урина.

Това е факт и с него ще се даде една особена светлина на антиваксърите и тяхната религия, че не само чипове влизат, но и отрова за стерилитет, контрол и още много други красиви идеи, целящи единствено и само да сломят реномето на дадена медицинска институция, както и на самия създател. Това не е първият случай и най-вероятно няма да бъде последен в историята на медицината. Конспираторите са навсякъде, но покрай забавните и разнообразни версии винаги се появява и една голяма доза страх, а резултатите в края на всяка една кампания се измерват в човешки жертви. И все пак, кога изобщо се появяват първите антиваксъри? Тази мистериозна религия ще ни върне назад във времето със създаването на ваксина срещу шарката.

Първите опити за битка с нея, са доста пагубни и жестоки, но Едуард Дженър открива решение, а покрай него осъзнава и как точно изглежда конкуренцията в медицината. Откритието на Едуард е представено на света към края на XVIII век и носи сериозни приходи, но на сцената има и други  методи, които могат да се предложат почти успешно. Едуард няма никакво медицинско минало или квалификация за създаването на ваксина. Той е човек, който се учи в процеса и забелязва някои аномалии, способни да предложат правилния отговор. По това време никой не е подозирал, че една болест има способността да победи друга.

Той разбира, че повечето млекарки във фермите се разболяват от кравешка шарка и я прекарват изключително леко, като нито една след това не се разболява от дребната шарка. Първата му „жертва“ е синът на градинаря, който дори не подозира какви експерименти ще се правят върху него. С помощта на лимф от жена, която вече е изкарала кравешката шарка, той ще „ваксинира“ момчето и след два месеца нарочно ще го изложи на дребна шарка. Момчето никога не се разболява, както и редица от другите участници в тайния експеримент. Веднага след този успех, неговата първа задача е да представи на света откритието си и даде отговор на една болест, играеща ролята на бич по това време. Кой е основният конкурент?

Лекарите вече са започнали да използват метода на Мари Мантогу, който е донесен от Турция и прилаган върху пациенти със сериозен успех. Въпросният метод изисква поставянето на слаба доза от самото лекарство, за да се стимулира имунната система и да позволи на хората да се ваксинират. В повечето случаи турският метод наистина е рискован, но и често дава високи резултати. Дженър имал съвсем друга идея, следвайки логиката, вместо да използва човешкия щам на заболяването, той предпочел да заложи на заболяване от животно, което обаче работи безпроблемно. Тук идват и главоболията. Пациенти наистина срещат някои странични ефекти по време на третирането, за мнозина е потвърдено, че просто са имали изключително лоша хигиена и това е напълно достатъчно, за да се постави началото на първата антиваксърска кампания в света.

Авторите са в САЩ, ако се чудите. Конкуренцията обаче пристига от острова и лице на съпротивата при този метод на ваксиниране ще бъде д-р Роули от Оксфорд, който не само показва момче с тежки подутини и рани, но и споделя, че някои от белезите и раните са с формата на крава. Появява се карикатура на претъпкана клиника, в която лекар дере малко момче и ваксинира останалите пациенти, за да може да се предаде имунитет. По същото време на стената зад лекаря стои цитат, който се смята за богохулство и ни връща във времето, когато евреите решават да почитат грешното животно. В дясно от лекаря има вече ваксинирана пациентка, която повръща малки крави.

Други пациенти имат тумори с формата на крава. Може би това е най-доброто решение при правенето на една добра пропаганда, а и няма как да отречем, че в миналото антиваксърите са били много по-оригинални, отколкото сме днес сега. Можем да си представим и какъв успех щеше да има кампанията, ако евентуално същите карикатури можеха да се предават много по-бързо, отколкото във вестниците. Любопитен факт е, че макар и подигравките да приключват, около 1853 г. започва един нов дебат относно решението на правителството и желанието да се ваксинират новородените. Тази идея вече ще доведе до масови протести, паради и дори агресия от страна на родителите. На първо място има твърде много хора, които не са особено съгласни да оставят белег на новородено детe.

Лекарите използват лимфи и стерилизират всичко, няма никакви странични ефекти и през цялото време се събира информация, просто никой не посочва броя на страничните ефекти, ако изобщо е имало такива. За редица родители, заразяването на детето с чуждо тяло, е не само елемент, който влиза в противоречие с религията, но и се смята за опасно. Да не забравяме, че тук се появява и още една малко расистка кампания – мнозина имали съмнения, че тяхното дете ще получи тъкан от ирландец или чернокож. И понеже се използва лимф от друг човек, някои лекари предложили да го почистват, но това пък ще навреди изцяло на ефективността на първата ваксина.

От тук тръгва и следващата атака, бедните са виновни за болестите и разпространението на такива, защото не се поддържат чисти, сякаш е тяхно желание. Впрочем и до днес бедните са виновни за мръсния въздух, защото се отопляват на твърдо гориво и евентуално карат стари автомобили – никога не са богатите. В един момент и Великобритания се включва в наддаването с още един важен въпрос към лордовете – трябва ли да има задължително ваксиниране на свободно родените британци?

През 1898 г. ще се въведе нов закон за задължителна ваксинация. Появява се и нова карикатура, този път дело на самото правителство, в което се пита докога ще продължи заразяването с дребна шарка от средната класа. Гаранцията, че така нацията може да се спаси и да продължи да съществува, бързо слагат край на съмненията. Поне така изглежда на преден план, но духът е пуснат от бутилката. Появяват се слогани и за борба, гласящи:

„Англо-саксонската раса – някога една от най-добрите сред хората – ще се стопи в болести и преждевременна смърт“

Слоганите не са се променили особено.

За капак на всичко, ваксинацията скоро става и задължителна, което води до следващата катастрофа. Има само една вратичка, в която родителите трябва да докажат, че ваксинацията по-скоро ще навреди на детето им, отколкото да подобри състоянието му. Броят на молби е изключително голям, но това бързо отваря нови работни позиции – хора, които ще ги отхвърлят малко по-нежно. Бедните най-често са виждали този опит като още една форма за налагане на правителството. По това време и самите майки започват да се чудят дали не е редно да получават сертификати, когато родят, че подобна манипулация не трябва да се извършва върху тях. През 1908 г. правителството най-накрая решава, че всяка една майка е достатъчно разумна, за да прецени дали е редно да ваксинира детето си или не. Точно тогава и много от новородените остават неваксинирани.

Това е огромна крачка назад спрямо общественото здраве, но същевременно ще открием, че е и малка крачка напред към правата на жените. След Първата Световна война, с появата на испанския грип ще открием, че вече има едно стабилно движение, което върви в тази посока и продължава да се развива с пълна сила и до днес.

 
 
Коментарите са изключени за Къде се раждат първите антиваксъри и колко точно успех имаха

Повече информация Виж всички