shareit

Къде е Бъм Фарто? Легендарният дилър на Кий Уест изчезва безследно и днес е градска легенда

| от |

Сериалът „Miami Vice“ излиза на екран през 1984 г. и в продължение на 6 години запознава зрителите с криминалния свят на един от магическите градове. Покрай безкрайните плажове ще открием красивите нощни клубове, бурният начин на живот и разбира се – наркотиците. В рамките на 5 сезона няма да да се пропусне и една много близка територия – Куба. Страната, която изостана във времето и до днес събира редица туристи от цял свят, но преди товa е била дестинация за почти целия американски криминален контингент. Някога този остров е трябвало да се превърне в конкурент на Лас Вегас.

Разбира се, Фидел Кастро поема контрола и бързо прекратява всички планове на италианската мафия. Големите казина остават тъжна легенда, а липсата на туристи принуждават жителите да търсят други начини за спасение. Точно по тази причина ще открием, че Куба се превръща в транзитна точка за тонове наркотици, които по-късно заминават за САЩ. Маями обаче остава сравнително далече от Куба, а както се досещаме, маршрутът трябва да е кратък, бърз и да не привлича внимание.

За щастие на хора като Пабло Ескобар и още много други картели, чийто операции се случват предимно в Южна Америка, решението е повече от лесно – Кий Уест. Точката, която е в пъти по-близо до Куба по вода, отколкото до Маями. Историята на този малък остров е повече от впечатляваща. Някога това е бил домът на Ърнест Хемингуей – впрочем неговата къща е и първата на острова, която притежава басейн със сериозни размери. Други също ще последват неговия пример: Тениси Уилямс, Робърт Фрост, Елизабет Бишъп и още много други ще търсят вдъхновението тук.

Легендарните котки на Хемингуей са известни със своите 6 пръста на лапите.

Колкото и странно да е Куба и Кий Уест имат много общи черти – двата острова винаги са искали да бъдат независими от САЩ, но по една или друга причина това не се случва. Някои основни разлики са, че докато Куба продължава да изостава финансово, Кий Уест може да се похвали като един от най-богатите градове в САЩ, при това без особен брутен продукт. Каква е тайната? Ако погледнете картата ще откриете, че това е мястото, където Атлантическият окен и Мексиканският залив се срещат. Необятните сини води правят чудеса с топлите течения на залива, но докато еколози и биолози ще се прехласват по този феномен, местното население има други занимания.

Конкурс за двойници на Ърнест Хемингуей

Благодарение на теченията, които се завихрят близо до бреговете, местните жители са превърнали събираните на разбити кораби в национален спорт. Почти винаги има поне един потънал кораб със стока, а дори не се налага да влизат в бурните води, вълните изхвърлят всичко ценно без усилия. Останалите интересни занимания са производството на сол и риболов.

Във времето, в което корабоплаването се подобрява, плячката на бреговете придобива съвсем различен смисъл. Дори и в момента може да откриете, че изхвърлената на брега стока е най-често кокаин и марихуана, като второто най-вероятно ще изчезне от производство, след като все повече щати легализират не само гледането, но и търговията. Един от най-честите въпроси, които може би ще чуете за малкия остров е: къде е Бъм Фарто?

Неговата история е повече от впечатляваща, особено след като открием, че Джоузеф „Бъм“ Фарто е началникът на пожарната команда. Той е човекът, който носи емблематични розови очила, кара луксозни автомобили, като избира цвят „Лайм“ и винаги рисува златни орнаменти по автомобила си. Регистрационният му номер също е особено привлекателен – El Jefe или „Шефът“. Един ден, докато Джоузеф пътува към Маями в кола под наем, друг автомобил излиза на пътя му, официално облечените джентълмени веднага го вадят от собственото превозно средство и без много усилия го водят в тяхната кола.

След като го товарят в другата кола, пристига и паяк, който вдига лимузината. Всички се чудят какво се случва, дори позвъняват на полицията, но властите там не са запознати с подобен случай, а докато реагират, следите изчезват. Около шест месеца по-късно тайната продължава да се разглежда като градска легенда. Дори изпълнителят Джими Бъфет ще излезе с тениска, задавайки точно този въпрос. Още 2 десетилетия по-късно нито тениската може да бъде открита – тя вече има колекционерска стойност, нито самият Бъм.

В Кий Уест, освен огромно количество игуани ще откриете и специална порода петли.

Колкото по-малко се знае, толкова повече спекулации има. Започва да се говори, че е избягал от града, че се е занимавал с магии, че е направил нелегални залози, но нищо не е било близо до истината. Някои разказват, че е успял да избяга в Латинска Америка, като е взел милиони от търговия с наркотици. Не е сигурно дали не е убит от колумбийци, защото е започнал да блести твърде много и да привлича вниманието. Правилата винаги са били едни и същи – всеки е свободен да осигурява прехрана на масата по своя начин.

Никой не съди, никой не обръща внимание на закона и ако случаи като Бъм се разкрият, трябва да се гледа на другата страна. Наркотиците са именно този метод за оцеляване, а търговията им не се различава от отглеждането на миди и продажбата на скариди. Огромният брой търговци предпочитат да не си врат носа на грешното място, властите не повдигат обвинения и сякаш всички могат да бъдат повече от щастливи. Кий Уест е като една малка Сицилия, в която свидетелите и големите усти се затварят много бързо. Не веднъж са идвали сенатори, инспектори, детективи – никой не е виждал нищо.

Щатският прокурор Фил Шайлър заминава с компания, за да разследва случая и отворената търговия. Не откриват нищо, освен натъркани климатици с миризливо сирене в хотела си – ясно предупреждение, че е време да спрат разследването си. В рамките на 6 месеца успяват да открият около 19 дилъра, но отново няма информация, задържаните отричат да се познават с останалите и запазват мълчание. Джоузеф Фарто също остава в неизвестност.

Пристигайки в Кий Уейст, той е част от семейството на испански имигранти. Родителите му купуват малка къща близо до пожарната и докато израства, младежът се любува на отделеността на пожарникарите и дори мечтае да стане  точно такъв. Започва работа на 22-годишна възраст и само няколко години по-късно става началник. Титлата се връчва  през 1964 г. и само след две години ще е обвинен в неправомерна употреба на средства. Това не е типичният пожарникар, жителите си спомнят, че често можел да бъде забелязан в пожарната кола, носейки лъскави ризи и поне няколко златни ланеца на врата си.

Когато не работи, хората го виждали да паркира колата си близо до бейзболния стадион и да стои на първия неофициален ред, наслаждавайки се на играта. Отборът не се сърди, че не плаща билет, неговото присъствие било като талисман, а в спорта всяка форма на късмет е повече от достатъчна. През 70-те години от бреговете на града ще си тръгне и флотата, а без нея падат ограниченията, но и приходите. Моряците плащали щедро и се славили с голяма глътка, докато не идва преразпределение. Без тях идва и първата голяма криза, а с нея и всички разнообразни методи за търговия.

Големите бали с марихуана се превръщали в улова на деня. Понякога наркотиците идвали директно на брега, друг път някой ги носил на Бъм, но след като така или иначе стоял на пейка пред пожарната, можел да съчетава и двата варианта. Скоро колумбийците донесли нещо по-добро – кокаин. С обогатяването на търговския лист, рекламата също става впечатляваща. Фарто започва да продава по улиците, крещейки „Последните цифри, стикери за задна броня.“, а тениската му гласяла „Когато марихуаната се легализира, аз ще бъда на социални помощи.“, други интересни предложения били „Пушете морската храна на Флорида“.

През 1975 г. Титус Уолтър – един от известните наркомани решава да предаде своите най-добри трафиканти с надеждата, че ще отърве затвора. Агент Лари Долър е представен на Бъм като братовчед на Титус. Долър предлага златен пръстен с диамант за кокаин. Джоузеф решава да потърси за асистенция своя  добър приятел Мани Джеймс – същият е осиновен от началника на полицията, работи като градски прокурор и срещу определен процент пази всички дилъри. Малко преди да стане сделката, Титус е инжектиран с хероин, но в тялото му има и киселина от акумулатор, а след това прострелян и два пъти в главата, докато се намира във ваната в дома си.

След няколко седмици Фарто заявява, че не може да намери толкова кокаин и в замяна ще му даде марихуана, за  да може все пак да задържи интереса – същата ще бъде като жест на добра воля. В началото на септември Фарто доставя една торба с кокаин и получава пръстена, за жалост друг агент фотографира сделката. Същият инспектор се връща обратно в Кий Уест, закупува наркотици от всички дилъри, включително и Джоузеф, а след това ги арестува. Адвокатът успява да избегне обвинението за убийство, но не може да го спаси за продажбата на марихуана и кокаин.

Пуснат под гаранция, Фарто казва на жена си, че ще отиде да се срещне с приятел в Маями. Взима кола под наем и след това заминава, като няколко дена няма никаква информация за него. Съпругата му най-накрая се обажда в полицията, докато компанията за отдаване на коли под наем също подава жалба за кражба. Колата е открита в Малката Хавана, но не и Фарто. На 5 април 1976 г. Бъм трябва да е в съда, но не се явява.

Съдът прибира гаранцията от 25 000 долара и издава заповед за арест. ФБР не успява да го открие, някои приятели заявяват, че най-вероятно е избягал в Испания, други смятат, че е в Коста Рика. Никой не знае къде е и до днес, като все повече хора са категорични, че е станал жертва на колумбийците. Бъм продължава да е икона за Кий Уест, но и до днес няма отговор. Никой не може да отговори на този въпрос.  

 
 
Коментарите са изключени за Къде е Бъм Фарто? Легендарният дилър на Кий Уест изчезва безследно и днес е градска легенда

Повече информация Виж всички