shareit

Жената, която спря правата на жените

| от |

Жените хора ли са или те най-добре се дефинират като съпруги и майки? Това е, което американците все още обсъждат на дебатите за Поправката за равни права (ПРП), която през 70-те години за малко да стане закон. През март 1972 г. ПРП – конституционно изменение, което осигурява равенство на половете пред закона и криминализира дискриминацията на основа на пола – преминава и двете камари на Конгреса и скоро е ратифицирана от 35 от необходимите 38 щата.

Но тогава един доста разумен политик, преоблечен като домакиня, насочва вниманието си към победата на ПРП и заедно с това на идеята, че жените са равни на мъжете. Филис Шлафли разпалва национално движение, като твърди, че жените са коренно различни от мъжете. Вместо да иска равенство с тях, тя казва, че жените всъщност искат правото да си седят вкъщи и да бъдат домакини. Тя и нейните съюзници и съюзнички предефинират, че равенството на жените е фундаментално противоположно на „семейните ценности“ и основават организация за борба с ПРП: наречена STOP ERA (СТОП НА ПРП или СПРЕТЕ ПРП), която означава „Спрете да отнемате нашите привилегии“. Заедно те успяват да спрат ратификацията на поправката.

Alice Paul cph.3a38295

Алис Пол

Поправката за равни права е предложена за първи път през 1923 г. от Алис Пол, американският лидер на суфрагистките, която се радикализира, докато работи с Емелин Панкхърст и Женския социален и политически съюз в Англия. След приемането на 19-тата поправка, която дава право на жените да гласуват през 1920 г., Пол представя ПРП като логичната следваща стъпка в дългия марш за равенство на жените.

По това време държавата разглежда всички жени като майки, независимо дали имат – или някога са искали да имат – деца (решението на Върховния съд на САЩ от 1908 г. в Мюлер срещу Орегон постановява, че жените трябва да се считат за „класа от само себе си“ поради техните репродуктивни способности). До началото на 20-те години на миналия век повече от 1000 закони в различните щати съдържат разпоредби, основани на пола, повечето от които са предназначени да предпазват работничките от опасни условия на работното място. Вместо да се сражава с тях един по един, Пол разсъждава, че би било по-целесъобразно да се приеме обща поправка, която да забрани всички закони, основани на пола. Текстът на ПРП гласи: „Равенството на правата по закона не може да бъде отричано или съкращавано поради пола от Съединените щати или от който и да е щат.“

През следващите 50 години жените и трудови активисти обсъждат ПРП. Ако Поправката се приеме, това ще маркира ли края на защитното законодателство, което от своя страна може да застраши жените? Привържениците на ПРП твърдят, че всички работници трябва да имат право на еднакво заплащане, равни възможности и безопасност на работното място, независимо от техния пол. Тези аргументи в крайна сметка печелят. До началото на 70-те години видни трудови съюзи, включително Американската федерация на труда и Конгреса на индустриалните организации, се присъединяват към групите за правата на жените в подкрепа на ПРП.

Phyllis Schlafly by Gage Skidmore 4

Коя обаче е Филис Шлафлай и какви възгледи поддържа тя?

Филис Шлафли от Илинойс е майка на 6 деца, магистър по политически науки от колежа Радклиф, която по-късно става квалифициран юрист. Тя става и известна на национално ниво през 1964 г., след като издадената от нея самостоятелно книга „Изборът да не си ехо“ продава повече от три милиона копия и помага за осигуряването на номинацията за президент на Републиканската партия консервативния кандидат Бари Голдуотър

С нейната стандартна огърлица от перли и образ на идеалната домакиня, Шлафлай привлича към Републиканската партия хиляди от най-верните си почитателки. Според нея жените всъщност не искат равенство с мъжете. Те искат правото да останат вкъщи и да бъдат домакини.

Това, което Шлафлай твърди, е пълна глупост, казват лидерите на кампанията за ПРП. Жените заслужават правото да бъдат независими: да имат контрол над телата си (решението на Върховния съд от 1973 г. по дело Roe v Wade легализира аборта и засилва съюзниците на Шлафлай  още повече срещу Поправката); да се занимават с каквато работа искат и да не бъдат определяни от семейното им положение.

Докато много фактори – включително лобиране от корпорации, които не искат да плащат на жените равни заплати, и от застрахователната индустрия, чиито бизнес модел се основава на таблици, базирани на пола – се обединяват, за да забавят ратификацията на Поправката, историците посочват главно Филис Шлафлай за неуспеха на ПРП.

 
 
Коментарите са изключени