shareit

Издирването на Гай Касий Парменсис и последните дни на Римската република

| от |

Към 30 г. пр. н. е. амбициозният римски диктатор Октавиан вече е разкарал всички по-значими врагове и държи абсолютната власт над разтърсената римска република. Октавиан, младежът, посочен от убития Юлий Цезар като негов син и наследник в завещанието му, отдавна заздравява властта си, докато издирва заговорниците, които убиват Цезар с ножове в Сената 14 години по-рано.

Моряк на име Клавдий Парменсис, е последният жив участник в заговора. Той живее в Атина, където пише стихове и пиеси, радва се на литературно признание сред атиняните, но и бди за евентуално отмъщение.

Историята за края на Римската република – за големите битки по суша и море и емблематичните мъже, които оформят хода на историята – е добре известна. По-малко известни са обаче „второстепенните“ убийци на Цезар: онези, които играят важни роли в историята, но са пренебрегнати в „Юлий Цезар“ или „Антоний и Клеопатра“ на Шекспир. Нека сега споменем тези мъже и съдбите им.

0092 - Wien - Kunsthistorisches Museum - Gaius Julius Caesar

Името на Клавдий Парменсис е непознато за мнозина, дори да знаят изчерпателно за падането на почти 500-годишната република и началото на имперската фаза. Той е един от тези „по-дребни хора“ в заговора срещу Цезар, който успява да надживее своите 18 колеги убийци – Брут и Касий с 12 години. И все пак той споделя една философия с много от тях – а именно просветената антисуеверна школа на епикурейството, която смята, че боговете, ако изобщо съществуват, са далеч и не се интересуват от човешките дела и че хората трябва да използват логиката си, за да умерят своите страсти, като по този начин избягват болката и постигат вътрешен мир – модна философия сред образованите класи в Рим през този период. Епикурейство служи като мобилизираща философия сред убийците, дори при условие, че спорят дали истинският епикуреец ще стигне дотам, че да убие Цезар, който в края на краищата бил римски консул. Философско измерение на убийството понякога се пренебрегва.

Има много хора, които споделят възгледите на Гай Касий Парменсис, но които същевременно казват, че колкото и лош да е Цезар, гражданската война е по-лоша и най-доброто нещо, което може да се направи, е човек просто да се оттегли в градината си, ако може да си я позволи, и да се концентрира върху личния си мир. Има обаче и други, които казват, че ако някой като Юлий Цезар държи целия свят в ръцете си, никога не биха могли да постигнат лично спокойствие. А трети просто са лично ударени от Цезар, който взима земите им, например.

Авторът на книга „Последният убиец: Ловът на убийците на Юлий Цезар“ Питър Стотхард, бивш дългогодишен редактор на London Times и автор на няколко книги за древния свят, казва, че един от мотивите му да се съсредоточи върху Парменсис, идва от малко вероятен източник – руския олигарх в изгнание Борис Березовски, който споменава Парменсис по време на разговор в Лондон през 1998 г. Известен като „Кръстникът на Кремъл“ и веднъж считан за втория най-богат човек в Русия, Березовски помога за президентския мандат на бившето си протеже Владимир Путин през 2000 г. Скоро след това влиза в раздор с новия президент и се е преместил в Обединеното кралство за своята безопасност, където се твърди, че MI6 осуетява поне един заговор за убийството му. (Березовски също е бил приближен на Александър Литвиненко, друг руски олигарх в изгнание, убит чрез отравяне с полоний през 2006 г.)

„Той беше олигарх – а не човек, известен с отдадеността си на класиката – така че не изглеждаше като някой, който ще говори за древната история.“ Въпреки това Березовски е увлечен от съдбата на Парменсис и иска да поговори със Стотард за това; руснакът разбираемо се идентифицира с тази древна фигура, която успява да избяга от отмъщението на диктатора вече 14 години. През 2013 г., 12 години в изгнание, Березовски е намерен обесен в банята си. „Мнозина смятат, че е бил убит“, казва Стотхард. Съдебният следовател казва, че не е в състояние да даде окончателна присъда за това как е настъпила смъртта.

Въпреки че Стотард внимава да не прави сравнения между римската история и политиците в днешния свят, той не може да не чуе ехото от реториката на Юлий Цезар в някои аспекти на американската политика. За него успешната популистка стратегия на президента Доналд Тръмп на изборите през 2016 г. идва направо от „древната книга с инструкции“.

Що се отнася до Парменсис, той откри, подобно на Березовски, че животът на публично място по време на изгнание крие своите рискове – дори в Атина, която тогава е пълна с мъже като Парменсис, които са от губещата страна в гражданските войни. Към края на заточението си Парменсис е обзет от нощни видения на чудовище, което дебне пред портите му. Повикани от изплашения им господар всяка нощ, робите му го успокояват, че на портата не стои никакво зловещо създание. Докато един ден не се появило.

Квинт Атий Варус, верен на Октавиан, пристига в Атина през лятото на 30 г. пр. н. е. и незабавно маха главата на Парменсис от тялото му. Всички убийци вече са мъртви. А светът, който те неволно създадоха, тепърва започва

 
 
Коментарите са изключени