shareit

Историята на култовия кадър с Човека пред танка на площад Тиенанмън

| от chronicle.bg, по CNN |

В началото Джеф Уайднър се ядосва на човека, който влиза в кадъра.

Фотографът, изпратен в Пекин от „Асошиейтед прес“, е насочил обектива си към редица от танковe, преминаващи по площад Тиенанмън. Изведнъж от нищото идва човек с бяла риза, черни панталони и пазарски чанти в ръцете. Първото, което Уайднър си помисля, е как този човек ще провали  кадъра. Тогава все още не е знаел, че в момента е заснемал един от най-култовите кадри в историята.

Датата е 5 юни 1989 г., ден след като китайските войски започват да разпръскват с насилие продемократични демонстратори, които са се намирали на площада вече повече от месец. Уайднър е в Пекин, за да отразява протестите, по време на които дори е ранен. Ударен е в главата от протестиращ, сутринта на 4 юни. Ден по-късно моли американски студент, отседнал в хотел „Пекин“ да го вмъкне вътре, тъй като сградата е с отличен изглед към площада, който е отцепен.

От балкона на хотела Уайднър вижда как мъжът застава пред танка.

Машината спира, опитва да заобиколи мъжа, но той блокира пътя й. В един момент мъжът се качва върху танка и започва да говори нещо на човека, който го управлява. Мъжът в крайна сметка е издърпан настрани от зрителите наоколо. И до днес не е ясна самоличността му нито какво се е случило тогава. Но той остава олицетворение на бунта.

По онова време китайското правителство отчаяно се опитва да спре изтичането на информация извън страната. Няколко дни преди кулминацията на кризата, Китай прави опити да спре американски медии да отразяват събитията на живо. Кърк Мартсен, студентът, който вмъква Уайднър в хотела, скрива лентата с Човека пред танка (от англ. Tankman) в бельото си и така я изнася от хотела. Картините скоро са изпратени извън Китай.

Няколко други медии снимат Човекът пред танка също, но снимките на Уайднър са най-използваните. Появяват се на първите страници на всички вестници по света, а той получава номинация за „Пулицър“ за фотография. Снимката по-късно ще бъде наречена една от десетте най-важни фотографии на всички времена.

Протестите в Пекин избухват след смъртта на дотогавашния комунистически лидер Ху Яобан на 15 април 1989 г. Ху води Китай към по-отворена политическа система и се превръща в символ на демократичната свобода. След смъртта му скърбящи студенти организират поход на площад Тиенанмън с призиви за по-демократичен строй в страната.

Хиляди граждани се присъединяват към студентите в следващите седмици на протест срещу комунистическия режим в Китай. Според данните, на 19 май общността е наброявала 1,2 млн. души. Протестиращите дори издигат на площада статуя, наречена Богинята на демокрацията. Карнавална атмосфера цари навсякъде. Статуята гледа право в портрета на Мао Дзедун на булевард „Чанган“.

Китайските войски започват да разпръсват протестиращите чрез насилия в първите часове на 4 юни. Никога не излиза публикувана статистика за смъртните случай по време на бунтовете. Неофициалните данни говорят за загинали от порядъка на няколкостотин до няколко хиляди граждани. Смята се и, че около 10 хил. души са арестувани по време и след протестите. Няколко дузини са екзекутирани.

Уайднър прекарва седмица в Пекин след прекратяването на протестите и след това напуска страната. Тръгва си настинал, с контузия в главата и уплашен до смърт.

И до ден днешен снимките му са забранени в Китай.

 
 
Коментарите са изключени