shareit

Историята на Джон Гришам „Време да убиваш“ оживява в Западна Германия

| от |

Ако се върнем за кратко в началото на филмовата кариера на Матю Макконъхи, може би ще си спомним за филма „Време да убиваш“ , създаден по книгата на Джон Гришам. Историята ни отвежда в Мисисипи, където двама души изнасилват 10-годишната дъщеря на афро-американец от бедно градче. В деня на делото, бащата – изигран от Самюел Л. Джаксън – влиза в съда и застрелва и двамата, предавайки се непосредствено след това. Матю Макконъхи изиграва бляскаво ролята на адвокат, който трябва да оправдае убиеца. Историята наистина е запленяваща, но докато Джон Гришам не признава откъде има вдъхновението, спокойно можем да забележим, че хората решават да раздават правосъдие самостоятелно.

Примерът идва на 6 март 1981 г. в съда на Западна Германия. Тогава е насрочено и делото на Мариан Бахмайер срещу педофил, обвинен в убийството на 7-годишната ѝ дъщеря. Преди присъдата да бъде произнесена, дамата вади пистолет и го изпразва в тялото на обвиняемия. Този прецедент шокира всички в залата. Дамата е успяла да премине през охраната и да внесе оръжие, а още по-лошото е, че след това го е използвала. Немските жители започват да следят нейното дело по обвинение за убийство доста внимателно, няма вестник, който да не пише за тази история, а дори днес, много хора си спомнят този случай.

Преди да бъде наречена от немската медия „Майката-отмъстителка“, Бахмайер е работеща самотна майка, която изкарва прехраната си в малко заведение в Любек, Западна Германия. Живее с третото си дете Анна, докато останалите две са дадени за осиновяване. Онези, които са виждали детето в заведението, си спомнят и много добре, че Анна е била усмихната, щастлива и много интелигентна. За краткия ѝ живот, тя нямала врагове. За съжаление е открита мъртва на 5 май 1980 г. Никой не знае какво се е случило, но официалната версия е, че детето се скарало с майка си и решило да избяга от училище.

gettyimages-1213242095-594x594

Докато се прибира в дома си, е пресрещната от съседа Клаус Грабовски – местен месар и човек с криминално досие, посочващо редица педофилски провинения. Разследващите по-късно ще потвърдят, че момичето е стояло с часове в дома му, преди да бъде удушено с копринени чорапи. Не е ясно дали е имало сексуално посегателство или не, това не може да бъде установено. Тялото на Анна се озовава в картонена кутия и след това е изхвърлено в близкия канал. Същата вечер Грабовски е арестуван, неговата годеница звъни в полицията. След разпит месарят признава, че е извършил убийството, но не признава да е правил каквото и да е било с него, а дава някаква много странна версия.

Клаус твърдял, че убил момиченцето, след като тя заявила, че ще го изнудва. Безумието става още по-голямо, когато същият заявява, че малкото момиченце се опитало да го прелъсти. Отново напомняме, че става въпрос за 7-годишно дете. Анна дори поискала пари от Клаус, в противен случай щяла да каже, че е била насилвана от него. До убийството се стигнало, след като момичето се опитало да избяга и да разкаже историята си, дали е истинска или не, това не можем да знаем. Мариан била потресена от безочливите лъжи и една година, когато дошло делото, жената вече била подготвена да изпълни своята майчинска присъда.

Адвокатът на Клаус заявил, че не е способен да извърши такова престъпление, след като е преминал хормонална терапия, а освен това пожелал да бъде доброволно кастриран няколко години по-рано. По това време в Западна Германия се случвало точно това, но истината е, че съседът не е от особено чистите хора. На третия ден от делото, майката вади пистолет Берета и дърпа спусъка 8 пъти. 6 от куршумите са точни и той издъхва на пода в съдебната зала. Веднага след задържането ѝ, майката признава, че е искала да го убие. Охраната чува и някои псувни по адрес на педофила. Скоро делото се насочило към извършителката на убийството. Според думите на обвиняемата, от деня на трагедията, тя е чувала и виждала детето си в залата, сънувала е много пъти, че е убивала Клаус и това довело до нейните действия. За да потвърдят, че жената е закупила пистолета, разследващите искат почерк на нейния ръкопис.

gettyimages-1079083310-594x594

Мариан пише единствено „Направих го за теб, Анна.“ и след това рисува 7 сърца, най-вероятно за всяка една година от живота на момичето. Жената го застрелва, преди да разкаже своята версия за изнудването, съжалява само, че не е могла да го застреля в лицето. Опитът на властите да скрият случилото се е неуспешен. За една седмица всеки журнал пише нейната история, някои я наричат героиня, други смятат, че е прибегнела до жестокост, без да позволи на съда да си свърши работата.

Немското издание Stern пише серия от истории за живота на Бахмайер. Разкрива някои факти около трудното ѝ начало, всички те са били закупени срещу сумата от 158 000 долара, с които тя да покрие своите нужди по делото. Списанието получава и много положителни коментари по темата, за мнозина насилието е напълно оправдано. Мотивите са оправдани, въпросът е какво ще помисли съда по този случай. Въпросът е дали убийството е било предумишлено или не. По-лошото е, че някои хора си спомнят как Мариан е тренирала мерника си в мазето на кръчмата. През 1983 г. майката влиза в затвора за 6 години.

Мнението на Западна Германия по случая е следното: 28 смятат, че присъдата е подходяща за нейните действия, други 27% вярват, че е твърде тежка, докато 25% смятат, че е прекалено лека. През 1985 г. е освободена, след като излежава половината от времето си. Премества се в Нигерия и се омъжва, оставайки там някъде до началото на 90-те години. Следва развод и се премества в Сицилия, където е диагностицирана с рак на панкреаса. Осъзнавайки, че и остава малко време, открива репортера Лукас Мария Бьохмер, с когото да заснемат историята ѝ. Бахмайер умира на 17 септември 1996 г. на 46-годишна възраст. По нейно желание е погребана до дъщеря си Анна.

 
 
Коментарите са изключени