shareit

Истинската история на Слийпи Холоу и конника без глава

| от |

Легендата на Вашингтон Ървинг за Слийпи Холоу е може би една от най-интересните комбинации между истината и лъжата. Комбинира сериозна доза фолклор, както и някои интересни исторически факти, които не може да бъдат ингорирани. Всяка година, когато американците започнат да празнуват своя Хелоуин, точно тази история се прокрадва във всеки американски дом.

Повечето почитатели обичат да споделят премеждията на Икабод Крейн, който работи като учител, а не детектив, както го описват във филма и по стечение на обстоятелствата се среща с конника без глава. Историята на Майн Рид идва малко по-късно. Самият Ървинг е успял да направи изключително добра комбинация между американски фолклор, малко местна история и всичко това е смесил с добра и тъмна фантазия. Ако търсим произхода на конника без глава, тогава трябва да знаем, че той може да се срещне в скандинавския фолклор, както и този на Северна Европа. В Келтските традиции може да се открие легендата за безглав демон, който се носи на черен кон.

В една от всички приказки за крал Артур можем да открием историята на Сър Гавайн и зеленият рицар – същият е бил  обезглавен от Камелот, след като двамата се изправят в специално предизвикателство. Когато зеленият рицар губи главата си, неговият кон тръгва с него, оставяйки главата му някъде назад. Немските поети също не стоят особено далече, Готфрийд Август Бюргер разказва историята на Карл Масаус, който обезглавява призрачни ездачи. И така почти всяка култура може да се похвали с подобен свръхестествен феномен, а и във времето, в което индустрията все още не е успяла да вземе превес над религията, почти всеки човек е бил обречен да повярва на тази илюзия.

Самият Ървинг е имал честта да пътува много в Европа и съответно за всяко пътуване е добавял по една книга с кратки разкази. Неговота окончателна идея е да вземе по нещо от всички и най-накрая да сътвори нещо значиително по-интересно. Самият фолклор, без значение дали говорим за европейски, американски или азиатски, винаги има някаква особена страст относно създаването на безглави същества. Самият Фройд ще заяви, че това е някакъв интересен комплекс на кастрацията. Сега идва време да добавим и легендата.

Irving-Washington-LOC

Снимка: By Copy daguerreotype by Mathew Brady, reverse of original by John Plumbe. – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c10044.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63826

По време на Американската революция можем да открием историята за безглавия хески войн, който идва заедно с много други немски войници, за да помогне за освобождаването на САЩ. Според легендата, по време на битката за белите полета, топ разделя главата от тялото му. Според легендата, тялото е погребано близо до стара холандска църква в селото Слийпи Холоу близо до Таритаун, Ню Йорк. Съответно в деня на убийството, конникът ще се изправи да търси своята глава и всеки, който бъде посетен ще умре.

Трябва да отбележим, че конникът не убива, неговата харизма е напълно достатъчна, за да елиминира противника. Можем ли обаче да вярваме на толкова странната легенда? Според историческите архиви, обезглавен хес наистина е записан като една от жертвите на бойното поле. Майор-генерал Уилям Хелт е написал, че изстрел от американски топ наистина е успял да обезглави един от артилерийците. Друг войник на име Антъни Максуел разказва същата история и дори споделе, че е успял да види смъртта от първо лице.

Всичко това е записано в архивите. На изток всички знаят много добре историята на обезглавения войник. И на около 16 километра от битката за Белите полета, едно малко момче на име Вашингтон Ървинг започва своите първи стъпки към литературата, а родният му град се нарича Таритаун. Истината е, че Ървинг се озовава в града, докато се опита да избяга от жълтата треска. През 1798 г. в Ню Йорк тази напаст успява да се разпространи бързо и броят жертви надминава 5000 души.

John_Quidor_-_The_Headless_Horseman_Pursuing_Ichabod_Crane_-_Google_Art_Project

Снимка: By John Quidor – aQHCpcwsbaMXQA at Google Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22126482

Семейството на бъдещия писател е достатъчно заможно, за да избяга от епидемията и да се опита да потърси защита някъде другаде. Съответно младежът се озовава сред природата, където планините и всички останали красиви локации могат да донесат впечатляващо вдъхновение. Градът е определено може да накара всеки човек да се обърне към творчеството, а когато Ървинг започнал да обединява своите истории и да съчетава всичко прочетено, можел много лесно да даде роля на абсолютно всеки свой приятел и жител на града. Икабод Крейн например е олицетворение на Джеси Мървин. Самият Джеси е учител, определено можем да забележим допирните точки.

Всички останали разказват, че Мървин е бил известен и запален по фолклора, както и голяма част от семействата в града, всеки имал поне една вълнуваща история по темата. Истинският Икабод Крейн носи своето реално име и в архивите на войната е записан като полковник, който служи при губернаторът на Ню Йорк – Даниел Д. Томпкинс. Няма доказателства, че двамата – писателят и войникът се срещат – ала присъствието в книгата може да издава някоя друга тайна. Някои критици смятат, че Вашингтон просто избирал по закачливи имена, които да добави в книгата си и по този начин успял да създаде една много по-специфична форма.

Любимата Катрина в книгата, а по-късно и във филма, най-вероятно е вдъхновена от Елинор Ван Тасел Бръш – друга жителка на малкото градче. И нека не забравяме, че главните герои също се озовават в малкото градче, защото бягат от епидемия, което в никакъв случай не може да се подценява с лека ръка. Семейството на Ървинг фалира някъде през 1812 г. Макар и младежът вече да изкарва пари като уважаван писател, парите наистина не са  достатъчно. Когато се оказва, че трябва да напусне Ню Йорк, той заминава за Бирмингам при сестра си Сара. Именно там ще седне и ще сътвори толкова вълнуващата книга, с която поколения по-късно ще израснат.

The_Headless_Horseman

Снимка: By Texas Legend – http://petticoatsandpistols.com/2016/10/19/el-muerto-headless-horseman-texas/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64038039

Един кратък разговор е достатъчен, за да се събудят всички спомени и писателят да започне своето творчество отново. Ървинг прекарва цяла вечер в писане и на сутринта дава първата част на сестра си и нейния съпруг. Първоначалнта идея е била свързана със създаването на страшни истории, но много скоро последвало по-сериозното обединение. Ървинг използва и псевдоним – Джофри Крейон, с който пуска кратката история за Слийпи Халоу. Интересен факт е, че макар да се крие с псевдоним, критиците бързо усещат трепета на неговото перо и тайната пада моментално. Много скоро всеки дом във Великобритания разполага с копие, а и стилът му на изразяване пленява сърцето на читателите.

Имайки предвид, че вече близо 200 години тази история е една от най-добрите възможни в американския фолклор, можем спокойно да заявим, че не е изненада филмовата адаптация, която в този случай е няколко от – ням филм през 1922 г. до изпълнението на Тим Бъртън от 1999 г. През 2013 г. се раждат и телевизионни серии със същото заглавие. Самата история така или иначе може да се смята като една от най-добрите платформи за създаването на филм на ужасите. Комбинацията между истиина и измислица дава правилният резултат и е излишно да казваме, че Ървинг Вашингтон някога отново е имал финансови проблеми.

Заглавна снимка: By Bureau of Engraving and Printing – U.S. Post Office, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26448510

 
 
Коментарите са изключени