shareit

Има ли извънземни в Зона 51

| от |

През 1955-а година, военновъздушните сили на САЩ започват разработката на нов разузнавателни апарати. В годините на Студената война, всяка информация за противника от другата страна на желязната завеса е по-ценна от злато. Разузнаването във всичките му форми е започнало своя пълен ренесанс.

Поради високото ниво на секретност, ВВС издирват ново летище за провеждането на тестове. Един полет над пустинята в Невада кара Кларънс „Кели“ Джонсън – един от главните инженери на бъдещия разузнавателен самолет Lockheed U-2 – да избере именно пресъхналото езеро Грум Лейк. Равната повърхност се превърнала в естествена самолетна писта, а фактът, че Лас Вегас се намира на 160 километра и е един от малкото големи градове в региона, дава сериозни шансове на инженерите да работят в абсолютна тайна. Самият Джонсън дава и името „Райското ранчо“, мотивирайки работниците да се преместят и да започнат работа върху бъдещата военна база – те самите не са подозирали, че същото по-късно ще се превърне в една от най-търсените интернет конспирации до днес.

Военният персонал бил превозван всяка седмица, за да се пази пълната тайна за локацията, както и за работата там. В течение на няколко години, работниците изграждат самолетна писта, бараки и други специални съоръжения за нуждите на на военното съоръжение.

U-2 Supports Weapons Inspectors In Iraq

Легендарното име „Зона 51″ се ражда с помощта на Атомната Енергийна Комисия на САЩ – макар и разпределителната мрежа в Неведа да е с номер 15, ЦРУ решава, че цифрата 51 никога няма да бъде използвана от комисията и дава зелена светлина на това кодово име през 1960-а година. Именно от тази секретна локация полита и Lockheed U-2. С таван на полета от 21 000 метра, новият разузнавач можел да прави снимки независимо от атмосферните условия. U-2 изпълнява мисии над Китай, Виетнам, Куба и Съветския съюз.

След свалянето на Франсис Гари Пауърс близо до съветска военна база, става ясно, че всяка страна от желязната завеса се опитва да извлече максимална информация за опонента си. Пилотът оцелява и е осъден на седем години затвор, но излежава само две, след като САЩ и СССР решават да разменят пленници. Втори U-2 е свален в Куба и с това става ясно, че американската авиация има нужда от нов вид технология за правене на разузнавателни снимки.

Именно през 60-те години започва да се прокрадва и идеята за безпилотни разузнавателни апарати – дронове. Основна разработка и интерес на ВВС са антирадарни изследвания, аеродинамични структурни тестове и инженерен дизайн. Много по-късно, тази авиобаза ще се превърне в дом на първите „невидими“ за радара бомбардировачи F-117 – два от тях са забелязани в Сърбия и за съжаление остават там. И ако разработването на нова технология е само част от програмите, американските пилоти намират и друго предизвикателство – опознаване на противниковата технология.

International Air Tattoo Takes Place At RAF Fairford

Освен гръмко филмово заглавие, „Top Gun“ e и академията за изследване на чужда военна техника. Съветските изтребители обикновено са доставяни с любезното съдействие на дезертирали пилоти. Именно такава е и историята на иракският боен пилот Мунир Редфа. През 1966-а година, той отказва да изсипе напалм върху села с кюрдско население. Осъзнавайки, че за неподчинението си ще бъде наказан със смърт, той навлиза във въздушното пространство на Израел, където търси политическо убежище. Притежаването на тази техника трябвало да остане в тайна, следователно единствената адресна регистрация за МиГ-21 е езерото Грум Лейк.

След опознаване на конструкцията, пилотите получили шанс да тестват своята техника и умения срещу противника, да търсят неговите слаби места и с тази ценна информация винаги да надделяват в битка. Интересното в този случай е, че изтребителите от двете страни на завесата били балансирани. В симулация на въздушни битки, най-честият резултат бил равенство. Проблемът не бил в качествата на самолетите, а в желанието на авиаторите да рискуват.

Никой не искал да претовари техника за милиони долари, нито да рискува своята позиция. Том Касиди – ветеран от Корейската война и авиатор с изключителен опит – успява да забележи, че МиГ-21 е много по-маневрен в ниски скорости от своя опонент. Единственият съвет е, че пилотите на F-4 ще трябва да запазват своята висока скорост, ако искат да имат шанс срещу страховития си враг. И докато военните не подозират морала на Мунир Редфа, трябвало да заподозрат, липсата на каквато и да е ориентация в лейтенант Валид Адхам и Радфан Рифай.

Largest Fly-In And Air Show In US Showcases Wonder Of Flight

През 1968-а година, двамата приземяват своите МиГ-17 на летище в северен Израел. Според официалните данни, господата се изгубили по време на тренировъчна мисия над Либия, а според неофициалните са били насочвани от арабско-говорящ авиодиспечер. Новата военна плячка получила фалшиви американски номера, както и нова кодировка, за да се отчитат на радара като съвсем друг вид самолети. Финалната им дестиинация, както се очаква, е Зона 51. Там американските инженери и пилоти изграждат ефективна бойна стратегия за противодействие в небето.

По-мощните двигатели на F-4 можели да изпратят пилота на безопасна дистанция за по-малко от 30 секунди. Друга специална препоръка към пилотите била да стоят на разстояние от 800 метра и никога няма да бъдат обстрелвани от руските пилоти, за сметка на това ракетите на F-4 можели спокойно да неутрализират противника. Ценната военна придобивка изисквала пълно затваряне на въздушното пространство над Зона 51. До днес дори любителските дронове ще бъдат свалени, ако решат да разгледат пистата от високо. Наученото от тези опити помогнало за постигането на ефективен резултат срещу съветските изтребители над небето на Виетнам. Военноморските пилоти, преминали през обучаващата програма „Top Gun“, превъзхождали противника с 8:1, докато обикновените кадри на ВВС имали шанс 2:1.

ЦРУ официално разкри историята и произхода на самолета U-2 и там ясно се споменава, че всички тестове са провеждани в именно в Зона 51. Откъде идват конспирациите за извънземни? През 1947-а година, фермер на име Мак Бразел стартира вълнуващата конспирация с откриването на така наречен „метеорологичен балон“. Сигнализирайки на армията, Бразел не може да повярва с каква скорост обектът е прибран от военните. Този инцидент буди сериозно вниманието на различни хроникьори, а през следващите години различни „доброжелатели“ успяват да спечелят малко пари, рисувайки мистичните кръгове в полето, изпращайки странни послания в радио ефира и още много други. Официалните данни, разсекретени днес, разкриват съвсем различна версия.

RoswellDailyRecordJuly8,1947

 

Метеорологичните балони изобщо не са имали за цел да обслужват синоптици, тяхното предназначение било да използват тропопаузата – границата между атмосферата и стратосферата. В тази зона, звуковите вълни могат да пътуват с километри, при това без никакви прекъсвания или смущения. Според учените зад проект „Могул“, изпращането на микрофони в тази част ще позволи на разузнаването да чува всеки ядрен опит по света, при това без да използва разузнавателна техника над определена територия. Мистиката за НЛО над Зона 51 също има своето обяснение. В зората на комерсиалната авиация, когато таванът на полетите е далеч по-скромен – Конкорд полита със свръхзвукова скорост и таван на полета от 18 000 метра едва през 1974-а година – авиаторите започват да твърдят, че са забелязвали НЛО.

Военните знаели какво обикновено виждат комерсиалните авиолинии, но не можели да споделят, а и версията за НЛО помагала доста. Едва след случая с Франсинс Пауърс, мнозина осъзнават, че са виждали следите на много напреднала техника. Благодарение на високото ниво на сигурност и достатъчно градски легенди, местните жители продължават да използват историята за извънземни повече от 50 години, при това с особен успех.

Освен различни магазини за сувенири, търговците се радват на особено внимание, благодарение на поредната добре оркестрирана шега в лицето на „Storm Area 51″. Събитието в социалната мрежа ангажира повече от 3 милиона души, а това накара официален говорител на ВВС да напомни, че в зоната се тестват различни видове оръжие, които биха коствали много повече от глоба и затвор на любопитните почитатели на тази конспирация. Разбира се, извънземни ще са последното, което би могло да се открие точно там, но конспирацията продължава да работи в полза на търговците.

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

| от |

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмa „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава гласност на емоциите, а интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата му музика, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински творец,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Той има още една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Филмовото наследство на Тони Скот

| от | |

На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста „Винсънт Томас“. Режисьорът на редица култови холивудски заглавия оставя автомобила си, бележка и след това прекрачва перилата. Според очевидец, Тони не се поколебал да скочи. Малко по-късно и бреговата охрана на Лос Анджелис ще намери тялото, докато в колата ще открият прощално писмо, адресирано до семейството. Едва през октомври ще има яснота, че в тялото на холивудския гений се крият миртазапин и есзопиклон – двете са известни с причиняването на суицидни мисли. През ноември, братът Ридли Скот ще признае, че Тони се е борил с рак твърде дълго време, а неговото семейство предпочело да запази всичко това в тайна. Филмографията на Тони Скот е изключително богата – от филми като „Топ Гън“ до „Дни на грохот“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Истински романс“ и още много други.

Възпитаникът на Кралския колеж по изкуства е успял да създаде изключителни творби през годините. От всички отличени ленти ще откриете филм, където почеркът на г-н Скот изглежда като визуална история, която никой друг не е посмял да направи.
През 1987-а година излиза филм с името „Мъж под прицел“. Макар и заглавието да е особено обещаващо, режисурата и актьорската игра са под такава критика, че най-вероятно и до днес можете да откриете правилния безплатен стрийм за бърза справка. Потенциален режисьор на лентата трябвало да бъде Тони Скот, но вместо да се занимава с „Мъж под прицел“, Тони решава да се занимава със снимките на „Топ Гън“ – освен това, никой не искал  да повери точно този  филм на младок без никакъв особен опит. Само 20 години по-късно, режисьорът ще получи втори шанс. Узрял допълнително и със сериозен поглед към киното, Скот започва да реди сложен пъзел, който днес също старее достатъчно добре в библиотеките на филмовите критици.

qwqwr

Макар и историята понякога да губи връзката или по днешните критерии да не изглежда чак толкова съвършена, трябва да отбележим едно друго качество – завладява бързо. Тайната зад успеха, въпреки печалбата от 130 милиона долара (за сметка на бюджет от 70 милиона долара) е фактът, че Тони Скот е работил с всички актьори и още по-важното, актьорите определено са обожавали да гледат как се случва магията. Дензъл  Уошингтън, Дакота Фанинг, Кристофър Уолкън и Мики Рурк са участвали с голямо удоволствие  в проектирането на съвършенството, дирижирано от този режисьор.

Критиците казват, че в този филм можете да видите личните демони на г-н Скот да се прокрадват по лентата. Всяка сцена изглежда не толкова съвършена, снимана под странен ъгъл, но съответно не можете да си обясните защо продължавате да гледате този филм. Запазената марка на Тони Скот е точно това – всичко започва леко и спокойно, сякаш кани зрителя да се настани по-удобно за слеващите няколко часа, в които ще мине през въртележката на чувствата си.

В случая с „Мъж под прицел“, някои сцени няма да имат връзка, поне не и на първо четене, но това е магията на киното – всяка една е просто част от по-голямата картина и едва на края ще може да се види завършена. Сякаш се рисува портрет, в началото не прилича на нищо, докато художникът не остави името си в долния десен ъгъл.

qq1

Това е историята на Тони Скот, за разлика от брат си, той никога не се е стремял да направи филмите за награда Оскар.Портфолиото на Тони с наградите е сякаш скромно, не е успял да продуциира лентата, която да накара света да скандира името му, за да получи златната статуетка, а сякаш не това е била целта. Фокусът е в създаването на изкуство, което да забавлява, впечатлява и приковава зрителя. Докато всички останали използват метода на третините, Скот работи със златното сечение на кинематографията. И щом човек като Брайън Хелгеланд започва скрипта, няма какво повече да очакваме. Впрочем, през същата година (1987-а), Брайън влиза във видеотеката (същата, в която някога работил Тарантино) и попитал кой е най-добрият филм. Касиерът го насочил към първата версия на „Мъж под прицел“.

20 години по-късно, човекът ще напише сценария за малко по-различен и много по-добър филм. Историята, колкото и тривиална да звучи за днешното време, ни пренася в обувките не бивш командос, нает за телохранител на малко момиченце. В книгата, от където се извлича съвсем нов филм, главният герой Крийси (Дензъл Уошингтън), трябва да показва своите свидни белези от войните, неприятните срещи с алкохола и тежката депресия. Пресъздаването на емоционално състояние е доста трудно, особено след като авторът на книгата преразказва историята по-скоро в главата на героя, където се случват много съдбоносни решения. Ето защо и началото на филма е бавно, сцените са размазани, понякога твърде безцветни, друг път прекалено осветени, мигове на черно-бяло кино и още много други. Свикнете с идеята, че Тони Скот ще оставя символи във всеки един момент.

Той запълва онези празнини в сценария и прави преход от сцена в сцена, без да форсира действията, усеща се плавно въведение в иначе бързите темпове на филма. Самият Дензъл е поканен да участва, докато чака пред кабинета на доктора. Там се срещат с Тони. Уошингтън признава, че е бил изморен от киното, вече не искал да снима филми, мисли за пенсиониране. Скот взима под наем точно тази апатия, за да създаде герой, който сякаш всички познаваме и виждаме. Алкохолизмът и отчаянието, изиграни тук, печелят Оскар около 8 години по-късно, когато Дензъл ще бъде пропадналият авиатор в един друг филм. Когато питат Тони, защо втората част във филма е толкова натъпкана с насилие, той отговаря „Помислих си какво бих направил, ако моите деца бъдат нападната и сцените се наредиха веднага.“.

И ако те са завладяващи, какво да говорим за музикалното оформление? Понякога чувате тиха, дори шепнеща испанска китара, друг път се прокрадва песен като „Clair de Lune“, преди да се разнесат писъците и екранът да се покрие отново с агресия. Използваме този филм за пример, защото в него можете да видите най-много и възможно най-доброто от Тони Скот. За още по-сериозна спекула, можем да съпоставим края на главния герой с края на режисьора.

wqrwrwq

 

И двамата ще минат по моста, но сякаш никога не слизат от него. Разбира се, ако сега решите да претърсите торентите и да откриете „Мъж под прицел“, препоръчваме да не се привързвате много към идеята – такива повече няма да има. Със загубата на този човек, губим и желанието за експериментиране – режисьорът е на 60 години, когато започва  да работи по този  проект – Холивуд сякаш използва много добре познатия модел и вече експериментите, опитите за нещо ново и дори рисковете, са минимализирани. Дисни прави римейк след римейк, дори не се опитва да създаде нов филм.  Компютърните ефекти са навсякъде, докато за заснемането на този  филм са търсени стари видео камери, които да придадат по-голяма автентичност. 7 години  по-късно, още не можем да открием еквивалент на  филм, направен с подобна класа. Холивуд измести рисковете и преследването на добрият филм за сметка на блокбъстърите,  сякаш  вече не е важно  каква история ще гледаме, стига да е напомпана с бензин, експлозии и няколко дебилни реплики. Тони  Скот беше друга филмова религия и за жалост – изгубена  такава.

 
 
Коментарите са изключени