shareit

Градовете на България: Стара Загора – хилядолетна история на възраждане и опожаряване

| от |

Възникването на полисите е сравнително стар период и можем да забележим, че някои градове могат да се похвалят със завидна история спрямо други. На територията на България можем да открием редица градове с впечатляваща история и културен принос, за която други може да мечтаят. Един поглед към Стара Загора ни показва, че първите наченки на цивилизация започват някъде от ранния неолит или приблизително осем хилядолетия. За толкова време жителите са се сменили многократно, а редица цивилизации са оставили своите следи. В този град всичко говори за история. Често строителите попадат на римски канализации и други интересни артефакти, заровени под земята. Именно така изникват и неолитните жилища, които датират от 6-тото хилядолетие пр. н. е.

До днес са изключително значими за Европа като културно наследство. Имайки предвид епохата, в която се заражда цивилизацията, всеки един археолог е обречен да открие поне един артефакт, с който да изпревари останалите европейски страни. Ето защо не трябва да се изненадваме, когато се открива най-древното злато. Интересен факт е, че тази ценност е открита на дъното на Варненското езеро и в така наречения Варненски халколитен некропол, но част от него се озовава в Стара Загора, което трябва да ни подсказва, че цивилизацията е била динамична и рядко е оставала на едно място. Азмашката могила, също на територията на града, е първата цялостно проучена и сред редица интригуващи артефакти попадаме и на първата статуетка.

???????????

Снимка: By Неизвестен – Scanned old photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57673634

В района на Старозагорските минерални бани се откриват площади, където се извършват най-различни ритуали, а към това попадаме и на храм, чиято възраст минава 7000 години. Градът може да се похвали и с още една интересна подробност. Под града се крият медни руди, които в древността са се смятали за истинско богатство, след щателен анализ, Института по археометалургични изследвания в Лондон споделя, че извлеченият метал е бил първият, до който се докосва европеецът на континента. С наличието на толкова независими източници за издръжка, можем да подизираме, че тук животът никога не е спирал. През 106 г. сл. Хр. градът получава правото да се самоуправлява и се прекръства на Августа Траяна – в чест на император Траян.

Споменават се историческите архиви, а във времето на разцвет, Августа Траяна се сдобива с улици, храмове, пазари, театър, форум, градски стени, канализация, и още много други. Освен културни забавления, гладиаторските битки са напълно достатъчни, за по-кръвожадните почитатели на града. Особена страст се оказват изкуствата и по тази причина в цялата местност могат да се открият стенописи, бронзова и каменна пластика, както и различни символи, които отдават чест на Орфей. Жителите от времето на Римската империя се смятат за заможни и топлият климат ги мотивира да строят по-сериозни имения. Формира се добре позната аристокрация, с чиято помощ градът е в сериозен разцвет. И ако има нещо, с което Августа Траяна може да се похвали, това е огромното желание да се възстановява след всяка по тежка атака.

В историята на града, тази практика е утвърдена през вековете. Така например през III-IV век се наблюдава първата атака на готите. Опитите им да се изправят срещу вечния противник в лицето на Римската империя, не успява да се размине, но градът се възстановява и укрепва. Късната античност показва, че градът е бил отново на пътя на най-различни конфликти. Тук за пореден път се откриват артефакти, които напомнят за контакт с тогавашния император Зеонон. В негова чест се произвежда специален бронзов съд. Същият се изпраща като контролна мярка в различните римски пазари, където се развива активна търговия. Освен търговия и различни културни дейности, жителите на Берое – имената също се сменят – са сред първите, които официално приемат Медиоланския едикт.

Dionysus's_Procession

Снимка: By B1916 – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45960565

Неговата тежест позволява на християните да бъдат равноправни на всички останали религии. Ако говорим за религия, в местността могат да се открият редица храмове, раннохристиянски църкви и още много други. Епископът на Берое – Демофил ще участва във Втори вселенски събор през 342 г. в Сердика (днешна София). В последствие тази чест ще бъде дадена на Константинопол през 381 г. Демофил ще бъде изпратен в Константинопол през 355 г., за да стане патриарх на Византийската империя – най-високият възможен ранг по това време. Междувременно римският папа Либерий е изпратен на заточение в града. В края на VI век за пореден път следва разруха и възстановяване с ново име – Верея. Животът продължава в Средновековието и активната помощ за император Юнистиан II.

Tervel kaisar (705-718)

Снимка: By ChernorizetsHrabar – Собствена творба, original seal is kept in the Dumbarton Oaks Byzantine lead seal collection., CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68496489

Той успява да си върне трона с помощта на българската войска на Тервел. За активната подкрепа през 705 г. двете страни подписват мирен договор. Три години по-късно императорът ще поиска да върне тази люлка на цивилизацията, за да бъде жестоко наказан край Анхиало – антично селище близо до Поморие. Следващият император Теодосий III Адрамит ще отстъпи окончателно Верея и ще даде част от Тракия. Новото примирие идва и с още помощ за Византия. Армията на Тервел ще се разправи с 30-хилядна арабски враг, който обсажда Константинопол. В следващите години мнозина ще искат територията и в последствие ще се прехвърля между България и Византия. През 784 г. е владенее на Византийската империя, прекръства се на Иринопол в името на императрица Ирина.

Costantinopoli,_solido_dell'imperatrice_irene,_797-802

Снимка: By Sailko – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64965625

Именно тя отделя средства за възстановяването, след като го посещава лично. Открит е стенопис от същата година, който потвърждава и доказва тази история. Същият гласи “ Възобновиха тази крепост Господарите на Вселената Константин и Ирина, Премъдри и Всеславни императори. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град.“. Можем да забележим в колко ранен етап днешна Стара Загора получава своята библейска благословия. От 817 г. до 860 г. отново ще носи името Берое. Заслуга има Крум с редица мащабни военни победи. Превръща се в голяма териториална единица – комитат. Религията се оказва от особено значение и до днес се смята, че княз Борис I приема християнството на старозагорския връх Аязмото – известен днес като парк „Митрополит Методий Кусев“.

Изгубени са официалните данни, които да докажат и този факт, редица учени трябва да се възползват от косвени съобщения в архивите, за да потвърдят дали това е истина или не, но до този момент именно Стара Загора се смята за старта на покръстването. За пореден път следва прекръстване на града на Боруй – от прабългарската дума „крепост“. Следва поредното опожаряване от войските на Фридрих I Барбароса и неговите кръстоноснци. С падането под османска власт идват и първите сериозни беди. Градът продължава да е културен и икономически център, но точно такъв османците не са очаквали да намерят. Оказва се, че дори езикът им е достатъчно беден, за да могат да наименоват всичко, което виждат. В последствие доста имената на паметници и предмети ще получат турски синоними.

Rainakn

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=640513

Въпреки чумните епидемии и гладът, Стара Загора продължава инато да съществува, сменяйки име след име. Тук ще отворят врати класно училище, използващо вече методологията на Априловската гимназия. След него идва ред на девическо класно училище, а привлечените имена оставят светла следа в българската история. Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и още много други ще преподават на младите българи. От тези учелища ще излязат имена като Васил Левски и Райна Попгеоргиева. Противно на османските окупатори, жителите сами решили да сменят името на града и от Ески Загра, те се спират на Железник. На 13 април 1871 г. се взима последното и окончателно решение за прекръстване. По този начин Стара Загора се превръща в първия прекръстен град още преди освобождението.

Разбира се, жителите отказвали да приемат османското присъствие. Малко преди Априлското въстание да даде своя световен отзвук, старозагорци са първите, които правят опит за въстание. За съжаление същото е потушено кърваво, но не сломява духа на останалите. Страхът, че днес се вдигат около 1000 души и с подръчни материали могат да се превърнат в толкова сериозна заплаха, започнала да прокарва необходимият страх сред останалите. Длъжни сме да отбележим за протокола, че първият български флаг е направен именно в Стара Загора и изпреварва значително всички останали, включително и дареното Самарско знаме.

KG_BRCC_STARA_ZAGORA_REVOLT_FLAG_1875

Снимка: By B1916 – Регионален Исторически Музей Стара Загора, starozagorskinovini.com,kultura.bg, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=49227514

Едно от последните унищожения ще дойде по време на Руско-турската война. През лятото на 1877 г. силите на ген. Гурко и ген. Столетов влизат в града. Докато градът „тържествува“ своето освобождение, силите на Сюлейман паша продължават своето настъпление. До днес архивите споделят една основна грешка – отказ от по-добро въоръжаване на опълченците. Въпреки сериозните битки на 31 юли, врагът превъзхожда многократно руските сили и българското опълчение. Кръв се лее за всеки сантиметър, но накрая идва време за отстъпление и изтегляне към планината. В следващите дни се извършва клане на близо 15 000 души, които така и не се погребват, а в следващите години костите им ще бъдат открити. Именно тази битка се смята за първото бойно кръщене на Българското опълчение и армия.

 

Klane_na_Stara_Zagora

Снимка: By Unknown autor, begining of 20 century – http://www.protobulgarians.com/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39297381

И докато числото убити расте, останалите деца и жени са поробени и изпратени за продажба в Турция. Една година по-късно след завръщането на руската армия, гледката е покъртителна. Животът е замрял, а още по-лошото е, че симптоми за възраждане няма. Единствената пощадена сграда се оказва джамията, която и до днес продължава да стои в града като спомен за точно това клане. След освобождението градът е част от Източна Румелия, а след обединението за пореден път се завръща в България. Един доста интересен факт е, че въпреки всички нападения, опожарявания и набези, Стара Загора винаги успява да се съхрани и възроди, отново и отново.

Заглавна снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44781779

 
 
Коментарите са изключени