shareit

Големият грабеж на ваксини от 1959 г.

| от |

През лятото на 1959 г. последната голяма епидемия от полиомиелит обхваща Канада. Квебек има най-много случаи като вестниците пишат за над 1000 болни случая и 88 починали.

Въпреки че здравните власти в Монреал предупреждават обществото за сериозността на лятната епидемия, те също молят да се запази спокойствие. Това обаче далеч не е успокояващо за родителите, които, съвсем естествено, се страхуват за децата си.

Полиомиелитът може да причини трайна парализа и е смъртоносен в 5 % от случаите. Затова жителите на Монреал се втурват към ваксинационните клиники, като понякога се налага да чакат с часове под дъжда.

Производството на ваксини в Канада е ограничено само до две лаборатории, като по-голямата част се осигурява от Connaught Labs от Университета в Торонто. Това оказва силен натиск върху доставките на ваксини и Квебек, подобно на останалата част от Северна Америка, и скоро се образува недостиг.

До август Монреал вече чака отчаяно за още ваксини и настава голямо облекчение, когато огромна пратка от вишневочервените флакони пристига от Connaught Labs в края на месеца. Доставката е достатъчна, за да покрие града, а излишъкът е планиран за преразпределение в провинцията.

Но преразпределението така и не се случва. Мъж на име Джийн Пол Робинсън намира обстоятелствата за твърде примамливи. Работата на Робинсън е да разпределя флакони между различните клиники. Той знае че има недостиг и че хората са отчаяни и също така знае къде се съхранява основният запас от ваксината: в Института по микробиология в Университета в Монреал.

В 3:00 часа сутринта на 31 август 1959 г. той и двама негови съучастници нахлуват в университета, въоръжени с револвери. Първо закопчават нощния пазач в клетка с 500 лабораторни маймуни, след това разбиват ключалката на масивния хладилник, разграбват всички кутии с ваксината и крадат колата на пазача, с която бягат. В крайна сметка те прибират 75 000 флакона, оценени на 50 000 долара (еквивалент на почти 500 000 долара днес). Робинсън скрива плячката си в празна жилищна сграда, която наема.

Polio vaccine poster

Престъплението шокира страната. На следващия ден градът обявява, че е изчерпал напълно запасите си от ваксината. Репортери научават за ситуацията и публикуват коментари на отчаяни майки.

Повикана е и полиция от провинцията и е събрана специална група от четирима следователи. Те започват с интервю с нещастния нощен пазач, който не може да идентифицира виновните – които носят дамски чорапи на лицата си – но ги чува да говорят за „транспортиране на ваксините“. Този разговор дава единствената следа: изглежда, че поне един от мъжете е „запознат с медицинските термини“.

Скоро полицията взима и един студент по медицина за разпит. На следващия ден изземат запас от ваксината от рафтовете на аптека Pont-Viau като флаконите показват същия сериен номер като на липсващата доставка. И все пак разпитът както на студента по медицина, така и на фармацевта не довежда полицията до никъде и през следващите няколко дни всички следи изчезват. Още по-лошото е, че изглежда градът е изправен пред ръст на инфекциите, като в болница са приети още 36 пациенти.

Междувременно Робинсън се опитва да измисли какво да прави с ваксината. Съхранението й на студено е трудна задача, а ако прекалено дълго не се съхранява в хладилник, ваксината би била безполезна. Той напълва хладилника в скривалището си (запазвайки един рафт за бира), докато останалите кутии просто са оставени на пода при стайна температура. Въпреки че има късмета да продаде 299 флакона за сумата от 500 долара на фармацевта, да се откаже от останалата част от ваксината е твърде рисковано.

Решавайки, че полицията се интересува повече от възстановяването на флаконите, отколкото от залавянето на виновника, Робинсън се обажда на органите на реда. Представяйки се за загрижен гражданин, той декларира, че е видял голямо количество подозрителни кашони, обозначени с „Connaught Laboratories“, натоварени в кола на улица Сейнт Хюбърт в Ийст Енд.

Така полицията бързо открива липсващите ваксини, но преди да могат да бъдат използвани, те трябва да бъдат тествани старателно. Този процес може да отнеме до два месеца, което означава, че флаконите не могат да се използват въпреки епидемията. А нови пратки с ваксината не са планирани за още няколко седмици.

Обществото посрещна с възмущение резултата от разследването, като Montréal Star стигна дотам, че спекулира, че полицията е сключила сделка с виновните, за да възстанови ваксината. Вестникът казва „в историята на правосъдието в Канада този случай е безпрецедентен“.

Откраднатите ваксини в крайна сметка са одобрени за употреба през октомври.

От своя страна полицията далеч не е приключила с разследването. Скоро разследващите насочват вниманието си към идентифициране на виновника и откриват, че човекът, който звъни в полицията е именно и човекът, който продава аптекаря на Понт-Виау флаконите. Доказателствата продължават да се трупват срещу Робинсън, когато и портиерът в жилищната сграда го идентифицира. След като отрича всички обвинения, Робинсън бяга, но е открит три седмици по-късно, скрит в малък навес в затънтена ферма.

Осъждането на Робинсън обаче се оказва много по-трудна задача и делото в крайна сметка се разпадна. Въпреки че един от неговите съучастници първоначално го идентифицира като организатор на грабежа, когато процесът се състои около две години по-късно, свидетелят се отказва от първоначалните си твърдения (по-късно той ще бъде и обвинен в лъжесвидетелстване).

Самият Робинсън е невъзмутим по време на разпитите в съдебната зала. Той се изобразява като гражданин, който се интересува от доброто на обществеността, който просто се е опитал да вземе откраднатите ваксини от истинския престъпник – тайнствен човек на име Боб. Робинсън твърди, че Боб е настроил всичко, преди да изчезне и да избяга от правосъдието. Съдията в крайна сметка постановява, че въпреки че историята на Робинсън е „странна и малко пресилена“, в крайна сметка „Короната не може да докаже вина му извън разумно съмнение“ и той е оправдан.

 
 
Коментарите са изключени за Големият грабеж на ваксини от 1959 г.

Повече информация Виж всички