shareit

Гигантската измама на Гиганта от Кардиф

| от |

19 век е златен за мошениците. Така че, когато двама мъже намират 10-метров гигант, заровен в Кардиф, Ню Йорк, хиляди хора плащат, за да го видят. Докато вестниците съобщават за откритието, само малък брой дисиденти поставят под въпрос вкаменената гигантска теория.

Това е историята на гигантската измама в Кардиф.

Докато копаят кладенец на 16 октомври 1869 г., двама работници откриват нещо необичайно – масивен каменен крак, погребан на метър под земята. Когато Гидиън Емънс и Хенри Никълс продължават да копаят, те откриват нещо, което изглежда като… гигант. „Декларирам, тук е погребан някакъв стар индианец!“, казва един от тях. Уилям Нюел, собственикът на имота, в който е намерен гигантът, бързо го обявява за голямо откритие. Той поставя палатка около гиганта и започна да таксува посетителите 25 цента, за да видят чудото. В рамките на два дни Нюел вдигна цената до 50 цента. И бизнесът процъфтява.

Откритието скоро е наречено Гиганта от Кардиф и привлича посетители от близо и далеч. „Мъжете напускат работата си“, по-късно съобщава Suracuse Journal, „а жените взимаха бебетата и децата си и всички бързаха към палатката.“ Първият президент на университета Корнел, Андрю Уайт, дори пътува, за да види гиганта. „Пътищата бяха препълнени с файтони и дори омнибуси от града“, припомня си Уайт. „И с дървени каруци от фермите – всички натоварени с пътници.“ Хиляди се стичат, за да видят вкаменения гигант.

Когато посетителите пристигнаха в Кардиф, те са въведени в палатката на Нюел, където се изправят лице в лице с великана. „Лежейки в гроба си“, разказва Уайт, „в приглушената светлина от покрива на палатката, падаща върху нео, и с изкривени крайници, сякаш уловен в борба за живота си, той предизвикваше най-странни чувства. В палатката цареше страхотна сериозност и посетителите почти не говореха над шепот.“

Само през първата седмица след откриването на кардифския гигант около 2500 души идват да го видят.

Но какво точно бе той?

Cardiff Giant

Според един пастор от Сиракуза, кардифският гигант е библейско доказателство: „Не е ли странно, че някой човек, след като вижда тази чудесно запазена фигура, може да отрече доказателствата пред своите сетива“, казва пасторът, „и да откаже да повярва на очевидния факт, че тук имаме едно вкаменено човешко същество, един от гигантите, споменати в Писанието?“

Президентът на университета Корнел заявява, че вярващите в теорията за библейските гиганти действат „въпреки всички научни причини за обратното“.

Междувременно преподавател от Сиракуза излага различна теория: френските йезуити са издълбали статуята векове по-рано. Тази теорията привлича подкрепа от нюйоркския държавен геолог Джеймс Хол, който нарича каменния гигант „най-забележителният обект, който някога е изкопаван на бял свят у нас:“.

Докато дебатът бушува, Уилям Нюел вдига ръце и предлага гиганта да се погребе отново. Съседите му са го спират, като му казват, че кардифският гигант има историческа стойност. Не след дълго Нюъл скочва договор с бизнесмени за 30 000 долара за дял от 3/4 от статуята.

Гигантът от Кардиф обаче е измама – и Нюел, разбира се, знае това от самото начало.

Роднината на Уилям Нюел Джордж Хъл създава статуята през 60-те одини на 19 век след разгорещен спор с методистки проповедник, който настоява за буквално тълкуване на Библията. Дори когато става дума за стих Битие 6:4 – „В ония дни се намираха исполините на земята“ – проповедникът държи, това да не се приема като метафора.

След спора Хъл каза: „Изведнъж ми хрумна да направя каменен гигант и да го представя като вкаменен човек.“

Измамата на Хъл започва в Айова. Той купува огромен блок гипс под прикритието, че от него ще направи паметник на Ейбрахам Линкълн. Хъл превозва блока до Чикаго, където го оформя с немска резачка за камък. След това статуята отива с влак от Чикаго до Ню Йорк, където през ноември 1868 година Хъл и Нюел го заравят.

Близо една година по-късно Нюел наема двама работници да изкопаят кладенец точно там, където лежи погребан гигантът от Кардиф. В рамките на седмици Нюъл и Хъл успяват да спечелят цяло малко състояние.

Гигантската измама от Кардиф не е просто с цел да забогатее бързо. Хъл също иска да докаже нещо относно науката и вярата. Ако хората така се хващат на измами, това доказва тяхната лековерност и подкопава буквалното тълкуване на Библията. Като атеист през 19 век Хъл е част от малцинство и се е чувства като социален измамник. Затова иска измамата да изкара критиците му глупаци.

Скоро обаче новината за измамата се разчува. Philadelphia Inquirer обобщава гиганта, както и вълната от фалшификати, която залива страната: „Доста е срамно, че ставаме жертви и на измама на измамата.“ Но дори и след като измамата е изложена, някои все още искат да видят кардифския гигант. Статуята е изложена на Панамериканската експозиция от 1901 г. и по-късно е продадена на издател от Айова.

През 1947 г. гигантът от Кардиф се завръща в Ню Йорк, където зрителите и до днес могат да го срещнат в Музея на земеделските производители в Купърстаун.

 
 
Коментарите са изключени