shareit

Генерал Бът Нейкет – масовият убиец, който стана евангелист

| от |

Джошуа Милтън Блахий, на снимката по-горе, е проповедник, който живее в Гана и който на 30 септември 2020 г. ще навърши 49 години. Около три десетилетия по-рано обаче той беше много по-различен човек от очевидно смирения религиозен мирянин, който е днес. Всъщност толкова различен, че ако го попитате дали трябва да бъде изправен пред Съда за поравата на човека в Хага по обвинения във военни престъпления, неговият личен отговор ще е „да“.

Когато е на 11 години Блахий е посветен като първосвещеник на племето Сарпо в родината си Либерия. Посвещението, разказва Блахий, включва ужаси, които биха накарали дори най-железния стомах да се обърне. Както разказва в. Daily Mail, Блахий, чисто гол през цялото време,  трябва да убие момиче, което е не много по-младо от него по онова време. Убийството бе част от ритуално жертвоприношение, което продължава няколко дни, като кулминацията му е в това той да изяде сърцето му, както и някои други части от тялото. Изпълнявайки тази задача, той се издигна до позиция на местна известност. В късните си тийнейджърски години пък Блахий става ключова фигура и генерал в Първата освободителна гражданска война.

Там той получи своя прякор: General Butt Naked (от англ. Генерал Чисто Гол).

Блахий вярваше, че да влезе в битка, носейки абсолютно нищо освен пистолет и чифт ботуши, ще го направи непроницаеми за куршумите. Според него непокритата със нищо кожа е не само достатъчна броня, но и идеална във всяко едно отношение за въоръжена битка – затова не само той, а и неговите войници се биеха само с оръжие в ръка. Отрядът му получи прякора Голият батальон, а той съответно става Генерал Чисто Гол.

Но макар този прякор със сигурност да заслужава странността си, най-значителното от живота на Блахий няма как да не са зверствата, които той извършва в името на войната. Както беше отбелязано в цитираната по-горе статия на Daily Mail, армията на Блахий е съставена предимно от деца – група, която той лесно успя да превърне в най-лошия вид убийци. За целта той признава, че прилага брутален предвоенен ритуал.

„И така, преди да въведа войските си в битка, ние първо се напивахме и дрогирахме хубаво, след което правихме жертвоприношение с някой от тийнейджърите, пиехме кръвта му, след това се събличахме само по обувки, слагахме си шарени перуки и си представяхме, че носим въображаеми чанти, които сме откраднали от врага, и така влизахме в битката. Ние колехме наред всеки, който се изправи пред нас, отсичахме главите им и ги използвахме като футболни топки. Бяхме голи, безстрашни, пияни, но в същото време използвахме различни стратегии. Убихме стотици хора – толкова много, че им изгубих бройката.“

В друго интервю той казва:

Случвало ми се е да се гмурна под водата, в която играеха деца. Гмурках се под водата, хващах някое от тях, дърпах го и него под водата и му чупех врата. Понякога причинявах инциденти. Понякога просто ги колех.

Блахий посочва влиянието на Сатаната като основна движеща сила на неговата лудост. Дяволът, твърди Блахий, му се явил и му наредил да продължава да прави подобни жертви и всичко останало, което прави – включително да яде сърцата на децата, които е жертвал – за да спечели и поддържа силата си.

Освен това обаче той твърди, че през 1996 г. Исус също му се явява и му казва, че ако не се покае, ще умре – именно това кара Блахий да се промени. Той казва пред BBC, че „сега проповядва срещу убийствата и принасянето на човешки жертви“ и че не се гордее с миналото си, а по-скоро „се срамува“.

Жертвите му не можеха да коментарат.

Flag of Liberia

Знамето на Либерия (на снимката) прилича много на американското знаме и това не е случайно. Либерия е колонизирана от освободените американски роби, някъде през 1820 г. Те, разбира се, донасят със себе си и американската култура. Друг пример за прилики със САЩ е и споменаването на естественото право в Либерийската декларация за независимост („Ние признаваме при всички хора някои неотменими права; сред тях са животът, свободата и правото да придобиват, притежават, ползват и защитават имущество“). Столицата на държавата пък е кръстена Монровия – на тогавашния президент на Америка Джеймс Монро (петия поред).

 
 
Коментарите са изключени