shareit

Франсис Мериън – истинското вдъхновение зад „Патриотът“ на Мел Гибсън

| от |

Нито една война няма ясно записани правила. Всичко е позволено в името на победата. Така наречените военни експерти се появяват много по-късно, а всички конфликти до този момент крият дълбоката тайна, че когато полетят куршумите, дипломацията е първата, която чака евакуация и съответно е първата, която се завръща обратно.

Съединените Американски щати са единствената нация в света, която може да се похвали с една единствена война, проведена на нейна територия. Редно е да не забравяме, че в типичната „Декларация за независимост“ няма да откриете нито един път думата „демокрация“, а съвсем скоро обърнахме внимание на факта, че същият документ е сериозен зов за помощ и при всички положения можем да бъдем сигурни, че възставащите американци наистина са имали нужда от помощ, когато най-накрая са искали да отхвърлят тежестта на короната.

Макар и мнозина да са се борили значително за избиването и редуцирането на индианските племена, огромна част от американските войници не са били толкова добра армия, колкото се е искало. Когато пристига редовната кралска армия, редица почитатели решават да заложат именно на нея и да продължат да поддържат Великобритания. За жалост на елитната армия, един човек отказал да бъде част от подчинените – Франсис Мериън. Дядото на Франсин – Габриел, някога успял да избяга от колониите на Франция, а в последствие внукът се ражда в Южна Каролина през 1732 г.

На 15-годишна възраст Франсис се качва на кораб на търговската корпорация „Западна Индия“ и точно след седмица плаване се озовава на спасителна лодка, заедно с други членове от екипажа. Така развилите се ситуации го изпращат обратно на семейната плантация, където продължава да работи за изкарването на прехраната си. Войната обаче чука на вратата и много скоро Франсис и неговият брат са рекрутирани от капитан Джон Постел за един от първите военни конфликти в новата земя – Френско-индийската война.

За четири години военна служба, Марион се издига до чин лейтенант-полковник. Когато избухва американската революция, той е един от доброволците. Преди това е воювал с индианците и е запомнил с кръв някои от техните уроци. Когато английската армия пристига в Чарлстон, голяма част от неговите войници попадат в плен. Преди това е изкълчил глезена си и съответно трябвало да напусне бързо сражението. Войната изобщо не се развива по плановете на американците, които се надявали, че бързо ще успеят да се преборят с редовна армия.

И точно тук идват уменията на Франсис. Той събира малък отряд – първоначално от 20 до 70 човека. Осъзнава, че не може да влезе в директен конфликт, поради факта, че вече е куц. Неговите войници обаче нямат нищо против да тормозят така наречените лоялисти. Те се различават от континенталните войници и имат правото да служат без заплащане. Това им право позволява сами да намират необходимите средства, предимно чрез обири, за да се сдобият с оръжие, храна и всичко необходимо за воденето на партизанска война.

В битката за Черно Минго, англичаните започват да изпращат цели гарнизони за избиването на подобни харизматични лидери. Разбрали за новината, голяма част от поддръжниците решават да избягат и да се скрият. Останал с малко хора, Франсис предпочел да проведе своята последна атака в ранната сутрин, използвайки прикритието на мрака. За жалост тропътът на копитата на първия кон издават тайната за наближаваща армия. Англичаните не успяват да разберат броя и в опит да избягат, се скрият в близкото блато.

Новината за отблъснатите англичани успяла да накара мнозина да повярват в победата, реално битката коства около 2-ма убити и 5 ранени в редиците на  Франсис, докато англичаните имат 6 жертви и 8 ранени. Когато започнал ловът за главата на Мериън, повечето американци предпочитали да го крият и да пазят неговата идентичност до последно. Междувременно патриотите не спирали да предават информация за разположението на британската армия – информация, която позволявала качествено плануване на атаките.

Banastre-Tarleton-by-Joshua-Reynolds

Снимка: By Joshua Reynolds – Official gallery link, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=371745

Когато резултатътът закъснял, британците изпратили един от най-добрите си професионални убийци – полковник Банастър Тарлетон. Преследването се превърнало в една от най-калните възможни битки, защото Франсис предпочитал да се крие в блатата, а там следи никога не оставали. След повече от 50 километра в преследване, накрая Банастър заявява, че тази проклета стара лисица не може да бъде заловена и от дявола. Когато подвизите му продължават да се носят из цялата страна и го превръщат в дух, той получава ии следващото си повишение от губернатор Джон Рутлидж, който в този момент е бил пленник на британците.

Франсис имал и задачата да убива всеки афро-американец, който издава тайни, при това без да има нуждата от евентуален процес или разследване. За съжаление боецът никога не успява да спечели Джорджтаун обратно. При опит да върнат обратно тази колония през 1781 г. американците за пореден път удрят на камък, използвайки същата стратегия на директен конфликт. Успехи обаче има при атаката на други фортове през същата година. Франсис успява да прекъсне линията за комуникация на редица постове и след като чака дезинформацията да започне да властва, напада безмилостно и унищожава всичко, което се изправи на пътя му.

Пропагандата е успяла да помогне в битката с противника и следователно се стига до този впечатляващ момент. През Август 1782 Франсис Мериън напуска армията и се връща да работи в плантацията си. Малко по-късно англичаните се отказват от военни действия и напускат страната. Понеже липсват хора, които да работят на плантацията, Франсис успява да изтегли заем, за да закупи нови, жени се за братовчедка си Мери Ещер Видю. Най-вероятно историята би могла да е позната, все пак през 2000 г.

Imacon Color Scanner

Мел Гибсън участва в „Патриотът“, но както виждаме, историята там е значително преувеличена и съответно поставя филма в класацията на 10-те най-объркани исторически филма. Впрочем историците и до днес смятат, че той е бил точно толкова жесток към индианците, колкото и всички останали британци и мнозина предпочитали дори да не празнуват неговите победи. Макар и да продължава да бъде робовладелец след войната, в някои архиви се разказва, че неговият екип е измъчвал всеки, който се изправи на пътя му.

В редиците на този герой се смята, че всеки, който не успее да издържи на суровите условия е убиван. Франсис никога не зачитал белия флаг като край на военните действия, напротив, избивал всички, които някога са тръгнали срещу него. Мнозина смятат, че именно битката с чероките е успяла да го превърне в това, което някога е бил. И до днес около тази личност се крият противоречия. От друга страна има версия, в която се твърди, че американската армия основава морската пехота именно след демонстрацията на партизанската война и всички допълнителни качества около нея.

Заглавна снимка: By Anonymous – James Dabney McCabe (1876) The Centennial Book of American Biography, P. W. Ziegler & Company, Philadelphia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28973142

 
 
Коментарите са изключени