shareit

Елизабет Фрицъл – 24 години в тъмницата

| от |

През 1952 г. Джон Стайнбек ще напише една безсмъртна книга, която никога не напуска съзнанието на читателя. „На изток от рая“ е много различно литературно изживяване и сякаш и до днес виждаме встъпителните няколко изречения:
„На някои семейства се раждат деца, а на други се раждат чудовища.“

Стайнбек не е подозирал, че понякога и родителите могат да бъдат чудовища. Елизабет Фрицъл знае. Подозираме, че до края на живота си никога няма да забрави тази семейна аксиома. На 28 август 1984 г. ще започне издирването на Елизабет. В следващите седмици униформените ще я търсят, докато семейството започва да допуска най-лошото с всяка следваща седмица. И така след известно време пристига писмо, в което детето съобщава на родителите си, че бяга от дома, защото не може да живее повече с тях. Баща ѝ Йозеф ще говори пред полицията, че най-вероятно става въпрос за религиозен култ. И така след известно време се прекратява разследването. Къде изчезва Елизабет? Семейството подозирало, че дъщеря им е отдавна починала.

Подозренията, че детето е останало някъде заровено, били отчасти верни – Йозеф много добре знаел, че неговото дете се намира в специално изработена катакомба под къщата. В деня на изчезването, нейният баща я води в мазето, за да му помогне да постави нова врата. За момичето следват цели 24 години на изгнание. И докато мъченицата се надява на свобода и слънчева светлина, нейният роден баща ще излъже абсолютно всички и ще разказва вълнуващи истории за изчезването ѝ.

И животът продължава. В 9 часа сутринта татко Фрицъл ще слиза в мазето, за да работи върху машините, които проектира и продава. Понякога ще прекарва и вечерите в „работа“. Проектите вървят с пълна сила, следователно всички са щастливи и доволни. През първите две години нямало никакви други престъпления, освен отнемането на свободата. Посещавал я от време на време, но през останалото време се стремял да предоставя храна. С отпразнуването на 11-я рожден ден, Йозеф започва да изнасилва своята дъщеря. Малко по-късно идва и още по-лошата изненада, затворничката забременява. Докато таткото мисли варианти какво да прави, Елизабет прави спонтанен аборт. 2 години след първия аборт се появяват същите симптоми. И през 1988 г. се появява първото дете – Керстин, след още две години се появява и братче – Стефан. Новосъздадената подземна фамилия получава хранителни дажби и вода. Елизабет се опитала да образова децата си и да им позволи поне някаква форма на нормален живот. В следващите 24 години ще става още по-трудно, защото се раждат още 5 деца. Йозеф не бил чак толкова голямо зло – позволил на едно дете да остане да живее с майка си, друго починало малко след раждането, а трима щастливци се качили на горния етаж, където могат да живеят с дядо/татко и баба. Не си мислете, че всичко това е лесна работа – Йозеф криел децата в близките храсти, измислял различни версии, както и оставял бележки, в които майката обяснявала, че не може да се грижи за децата и затова ги оставя така. Бихте попитали какво мислят социални грижи по въпроса? Те така и не се поинтересували чии са децата и позволили на семейството да ги запази.

Междувременно Елизабет продължавала да прекарва времето си в мазето, задоволявайки сексуалните фантазии на баща си. През 2008 г. едно от децата се разболява и след много преговори било позволено на Керстин (вече на 19 години) да отиде до болницата и да получи помощ. Йозеф мислил да използва добрата стара стратегия – намерил детето с бележка от майка си, която обяснява какво се е случило с нея. Тук вече номерът не можел да мине. Полицията разпитвала заподозряната цяла седмица и накрая пуснала снимката в телевизията с молба за повече информация. Изненадващо, никой не дал никаква информация, защото този човек не съществува. След още една седмица подозренията вече били насочени към татко Йозеф.

И докато социалните били щастливи, че има кой да гледа и храни няколко гърла в повече, детективите започнали да се съмняват в странната поява на деца и бележки. Проблемите далеч не били само тези – Елизабет също искала да види детето си. Йозеф решил да покаже характер и изпратил дъщеря си в болницата. Детето му вижда за първи път слънчева светлина на 26 април, 2008 г. Лекарите бързо позвънили в полицията и споделили, че непозната жена се е появила в стаята на анонимната пациентка.

Дългият разпит накарал следователите да преминат през въртележката на ада. Момичето разказало, че всички деца са на баща ѝ, също така споделила за своите преживявания – комбинация от гледането на порно филми, а след това и изнасилвания. Лентата се връщала назад от първото сексуално посегателство до затварянето в подземието. Психопатът бил арестуван още същата вечер. Съпругата Розмари Фрицъл напуска дома, семейството, което живее на първия етаж под наем също не подозирало двойния живот на хазяина. Обикновено странните звуци били оправдани с шумния котел на парното, както и с някои повредени тръби.

Не отнема много време на съдебните заседатели, които да изпратят този човек в затвора. Обвиненията са много и най-различни. Съдията не пропуска възможността да повдигне обвинение и за починалото дете Майкъл. Йозеф се признава за виновен по всички обвинения с изключение на убийството и заплахата за убийство чрез газ. Полицията предложила повече от 11 часа видео материал на показанията на Елизабет, но никой не издържал повече от 2 часа. Впрочем някои от съдебните заседатели напускат залата и са заменени с резерви – съдът предвидливо се е досетил, че някои хора няма да издържат. На 19 март, 2009 г. е произнесена доживотната присъда без право на разглеждане за следващите 15 години. Йозеф приема присъдата и отказва да обжалва. В момента се намира в Гарстен Аби – бивш манастир и настоящ затвор. Популацията от мрачната килия е изведена и за първи път получава легитимна медицинска помощ.

Всяко дете има някакви физически проблеми: Стефан например не може да върви правилно, защото таванът е бил близо 168 сантиметра, докато той бил висок 173 сантиметра. Редовното затъмняване на светлината карало по-голямата част от децата да полудяват и да изпадат в паник атаки, а да не говорим за онзи изненадващ миг, когато слънцето залязвало. Елизабет никога не прощава на майка си за нейната пасивност и я гони от болницата. Днес семейството има изцяло новa самоличност, живее в контролирано село, където полицията има камери зад всеки ъгъл, както и полицаи под прикритие, които не позволяват на папараци и други вредители да нахлуват в личното пространство. През 2013 година бившата катакомба, където са родени всички деца е запълнена с бетон от строителните работници. През 2017 г. става ясно, че Йозеф сменя фамилията си, защото много от затворниците го разпознавали и нападали.

 
 
Коментарите са изключени