shareit

Едни от най-суровите наказателни острови в историята

| от |

Патмос, Гърция

Това мъничко планинско петънце в Егейско море е мястото, където според някои източници св. Йоан е заточен през 95 г. след Христа, след като е бил преследван заради вярата си от римляните, и където пише своето Евангелие и Откровение на Йоан. Десет века по-късно, през 1088 г. монах построява на острова манастир, посветен на светеца. Това утвърждава Патмос като място за поклонничество и център на гръцкото православно обучение, какъвто остава и до днес.

Садо, Япония

Със своите планини, буйни гори и умерен климат, остров Садо вече е популярен курорт. Но в средновековието островът, на 50 километра западно от префектура Ниигата в Японско море, е бил място, където са били прогонвани изпадналите в немилост към владетелите. Повече от 70 души – по-специално аристократи и художници – са изселени там, започвайки с поета Асомиоу Хозуми през 722 г. пр. Хр., който критикува императора. Други изгнаници включваха император Донтоку, който се опитва да извърши преврат срещу шогуната на Камакура през 1220 г. и монаха Ничирен през 1271 г., който проповядва радикална форма на будизъм.

Свети Маргарет, Франция

Недалеч от брега на Кан в Средиземно море, малкият зелен остров Свети Маргарет – дълъг около 4 километра – е бил дом на един от най-загадъчните затворници в историята. Осъденият, чиято самоличност се пази зад черна кадифена маска, беше докаран на острова през 1687 г., по време на управлението на Луи XIV, и затворен в Кралския форт, тогава държавен затвор. По-късно той е преместен в Бастилията, където умира през 1703 г. на около 45-годишна възраст.

Идентичността на затворника и причината за задържането му все още не са известни. Но през вековете те са били обект на много спекулации. Една от по-популярните теории – че той е по-големият брат на Луи XIV – става основа на класиката на Александър Дюма „Желязната маска“.

Робинзон Крузо, Чили

През 1704 г. британецът Александър Селкирк е изоставен на Исла Мас Тиера в Тихия океан, след като се е скарал с капитана на кораба си. Той живее сам на острова на 700 километра от Валпараисо, Чили, повече от 4 години, хранейки се с риба, омари, кози и тюлени, докато през февруари 1709 г. не е спасен от преминаващ кораб. Ууд Роджърс, капитанът, описа Селкирк при спасяването като „човек, облечен в кози кожи, който изглежда по-див от самите кози“. Смята се, че изпитанието на Селкирк е вдъхновение за романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, публикуван през 1719 година.

Дяволски остров, Френска Гвиана

Най-известната наказателна колония в историята, Дяволският остров всъщност е имал няколко затвора – един в континенталната част близо до столицата Кайен и три задгранични, запазени за най-опасните престъпници: остров Роял, остров Сейнт Йосиф и малкият Дяволски остров. Наполеон III създава наказателната колония през 1854 г. и около 80 000 френски престъпници, шпиони и политически затворници ще бъдат изпратени там преди официалното й затваряне през 1938 г. Докато са там, повечето от осъдените полагат тежък труд, било в лагери за дърводобив или върху изграждането на пътища. Наказателната колония беше известна още като „Сухата гилотина“, поради високата смъртност от болести, тежки условия на работа и глад. (Затворници, които не успяват да изпълнят ежедневните си работни квоти в дървените лагери, са лишавани от храна.) Приблизително 50 000 затворници са починали.

Най-известният от няколко известни затворници е капитан Алфред Дрейфус, който неправилно е осъден за държавна измяна и прекара там 4 години и половина в изолация, от 1895 до 1899 г. Друг е Анри Шариер, чийто мемоар от 1968 г., „Papillon“ за бягството му, се превръща в бестселър и филм.

В средата на 60-те години на миналия век Дяволски остров, изоставен и обрасъл, получава нов живот, когато френското правителство избира Френска Гвиана за място на своя космически център. Космическата агенция закупува трите острова и през 80-те години решава да запази много от сградите на затворите като част о културното наследство.

Коиба, Панама

На 25 километра от тихоокеанския бряг на Панама и заобиколен от пълни с акули води, Коиба е най-големият остров на страната. Първо обитаван от индианците Касик, а по-късно от пирати, той е превърнат през 1919 г. в наказателна колония за най-опасните престъпници в Панама. Политически дисиденти бяха изпращани там по време на военните диктатури на Омар Торихос и Мануел Нориега. Правозащитните групи често съобщават за тежките условия на наказателната колония, включително за случаи на изтезания и убийства. Един бивш затворник, панамският журналист Леополдо Арагон, разказва, че затворниците са принудени да вървят по пътека, заобиколени от охраната, която ги удря с бухалки. Наказателната колония е закрита през 2004 г.

Тъй като островът никога не се развива, той може да се похвали с огромни масиви от девствени тропически гори, блата, плажове и животински видове, които не се срещат никъде другаде по света. Коиба също е сред последните места в Панама, където в природата все още има червен ара и Morphnus guianensis. През 2005 г. Националният парк Коиба – който включва острова, 37 по-малки острова и водите около тях – е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

 
 
Коментарите са изключени