Един от най – успешните банкови обирджии на Америка
Карл Гугасиан се ражда на 12 октомври 1947 г. в щатът Пенсилвания. Ранните си години прекарва нормално, но криминалната му история ще започне още на 15-годишна възраст. Един ден, посещавайки магазин за бонбони, Гугасиан решава да открадне парите от касата, но собственикът го спира като стреля по него.
Бързо след инцидентът младият и зелен бандит напълно се възстановява, но за престъплението ще прекара две години от живота си във възпитателно училище за юноши. Освободен е след 2 години, през 1964 г. Гугасиан е категоричен, че престъплението зад гърба му ще е петно за цял живот. За него вече остава един път – да се отдаде на кариера като престъпник.
Въпреки тези си мисли Карл все пак дава шанс на образованието си и прекарва дните си както всеки друг свой съученик. След гимназията е приет в университета във Виланова, където взима бакалавърска степен по електроинженерство. Получава призовка за армията и с отбиването на военната служба, решава да запише магистърска степен в университета в Пенсилвания, като по-късно ще заслужи научната степен доктор. Едно особено хоби е изучаването на бойното изкуство карате, като там взима черен колан.
През свободното си време, Гугасиан планира измислени банкови обири, вдъхновен да извърши перфектният такъв. Прави това въпреки отличното си образование и висок интелект, съзнанието му винаги се връща към първата кражба. Карл вярва, че досието от възпитателното училище ще го преследва завинаги и никога няма да намери нормална работа. Тогава не подозирал, че същото, което не му дава мира всеки ден, е отдавна заличено.
Именно тази тревога го спира да търси работа и да живее нормално, като цялото си свободно време инвестира в планиране. Желанието му е да обере банките в Пенсилвания и цели осем пъти се заканва да извърши перфектното престъпление, но от страхът го спира на прага и всеки път се връща обратно у дома. На деветият си опит най – после се престрашава да опита, но операцията не минава гладко, Карл е принуден да открадне кола, за да избяга.
Грешката го мотивира да бъде перфектен в следващия си обир, като това изисква планирането на всичко до най-малкия детайл. За целта ще посети многократно местната библиотека, за да разгледа карти на града и да разучи в детайл всяка от улиците. Използва топология, за да се запознае добре с околностите си, като прави това с изчисляване на риска за бягство. Така преценява внимателно коя банка е най – подходяща.
Над всичко Гугасиан държи на безопасността. Затова се спира единствено на банки, които напълно отговарят на критериите му. За начало, за да си хареса банка, обирджията гледа дали тя се намира на достатъчно изолирано място и дали около сградата има наличие на гора за скривалище. След това разглежда в детайли какви пътища минават наблизо, за да начертае и бягството си.
Неговото предпочетено време е през ноща точно преди банката да затвори. Активният сезон за обири е от есента до зимата, когато става тъмно по-рано, а предпочитаният ден за нападение е петък. Когато Гугасиан намери перфектният кандидат, който да отговаря на всички критерии ще започне дългата му подготовка преди обира.
Първо ще си направи скривалище дълбоко в гората, където да съхранява откраднатите пари и всички нужни инструменти и карти, които разкриват самоличността му. Там ще остава плячката си докато новините за кражбата не утихнат, тогава ще може безопасно да я вземе. В период от няколко дни до месец няма да доближава до скривалището си за сигурност. Преди обира, отделя няколко дни да наблюдава клиентите и банковите служели и да научни техните навици, за да е сигурен кой-къде ще бъде застанал по време на операцията.
С всички тези предварително взети мерки Карл преминава към действие. В банката влиза няколко минути преди затваряне, за да е сигурен, че количеството хора ще е минимално. Облечен в много широки дрехи и със страшна маска – наподобяваща лицето на Фреди Крюгър от известната филмова поредица ‘’Кошмари на Елм Стрийт” – „професорът“ влиза в банката с пистолет, използва го само за сплашване и нарежда на всички в сградата да се обърнат с гръб към стената.
Необходими са около три минути на Карл да граби всички пари, които може и бързо напуска местопрестъплението. Оттам се насочва към скривалището и оставя парите и дегизировката си. В тъмната нощ с колело се придвижва до най – близкият път, откъдето се качва на предварително паркираната си кола. Така се прибира вкъщи без никой да подозира, че той е извършителят на поредния обир.
Благодарение на перфектната си дегизировка нито един очевидец не успява да го идентифицира, единствено се разгадава цветът на очите му, но това не е достатъчно за пълно описание.
За 30 години Карл Гугасиан обира над 50 банки и задига 2 милиона долара. За цялата си кариера като обирджия не наранява никого, освен в два случая с пистолета си. В първия случайно натиска спусъка и ранява клиент, а във втория стреля по банков служител, който отказва да му съдейства. Нарочно стреля в корема и двете му жертви се възстановяват напълно след инцидента.
Непокътнатите планове на Гугастиан работят абсолютно всеки път, всеки един от неговите обири се превръща в неразрешен случай за полицията. За зла беда, неговият край идва с поредната доза ирония на съдбата. Двама тийнейджъри решават да се лутат в една от горите, в които „професорът“ крие парите си. Натъквайки се на скривалището, двойката от любопитство започва да разглеждат намереното. Там те виждат някои от дегизировките, които вече са използвани, както и затворени контейнери. При отварянето им се натъкват на инструментите за обира. Сред тях намират и няколко карти на града, придружени с брошура за карате.
Младежите носят всичко в полицията. Там става ясно, че това са парите на обирджията, който търсят от толкова време, като стартират отново разследването. По картите успяват да се ориентират за възможното местоположение на един от най-търсените хора в този период. Допълнително разследват и брошурата като се свързват с доджото, посочено на нея и разпитват треньорите там. Така получават и името на евентуалния извършител, който по-късно е заловен пред местната библиотека на 56-годишна възраст. Отпечатъците му съвпадат с тези на брошурата и не е трудно на обвинението да изготви присъда.
Отначало Гугасиан отрича стореното, но след разговор с жертви на грабежите му, разбира колко травматизирани са някои от потърпевшите в неговите обири. Именно това е достатъчно, за да си признае престъпленията и съдейства на полицията, за да намерят останалите пари. На разпит споделя и цялата си методология на извършените обири.
Първоначално Карл е осъден на 115 години затвор, но присъдата му е смалена до 17 години, заради съдействието по време на разследването. Докато е в затвора Гугастиан обучава другите затворници да смятат и участва във тренировъчно видео за полицаи, където показва как де се залови обирджия.
Пуснат е на свобода през 2017 година на 69 години и до днес продължава да преподава в затвора.
Снимки: Wikipedia
