shareit

Един от най-старите известни човешки гробове в историята

| от |

Съвременните хора може и да имат малко общо със предците си от каменната ера, които преди 78 000 години погребват мъртво дете в плитък гроб в кенийска пещера. Но хуманността на тяхната скръб и грижите, които демонстрират за детето, все още могат да се усетят, като се погледнат тези мънички човешки останки. Учените не знаят дали семейството или общността на детето са свързвали погребението с мисли за отвъдното. По някакъв начин обаче действията им гарантират, че детето ще има и друг живот. Невъобразимо далеч в бъдещето, то ще предложи вълнуващ поглед върху това как някои хора от миналото са се справяли със смъртта.

2–3-годишното дете, наречено сега Мтото („дете“ на суахили), е намерено в специално изкопан гроб, който сега е признат за най-старият човешки гроб в Африка. Екипът, който открива и анализира останките, публикува своите констатации в списание Nature.

Широкият криминалистичен и микроскопски анализ на останките и гроба предполага, че детето е погребано скоро след смъртта, вероятно увито плътно в саван, положено в ембрионална поза и дори снабдено с някакъв вид възглавница. Грижите, които хората полагат при погребването на това дете, предполагат, че те придават някакъв по-дълбок смисъл на събитието, освен необходимостта да се изхвърли безжизнено тяло.

„Когато започнем да виждаме поведения, при които има реален интерес към мъртвите, тогава започваме да виждаме и символизъм в мисленето“, казва Мария Мартин-Торес, съавтор на изследването и директор на Националния изследователски център за човешка еволюция (CENIEH) в Бургос, Испания. „Това прави откритието толкова специално. Имаме поведение, което смятаме за толкова типично за хората – и уникално – което установява връзка с мъртвите.“

Panga ya Saidi archaeological site

Пещерата Панга я Саиди, в тропическите възвишения по кенийското крайбрежие, е ключово място за археолозите, които искат да се задълбочат в живота на древните хора. През 2013 г. разкопките там разкриват ръба на малка яма, а пробата от мястото веднага разкрива наличието на неидентифицирани кости. Едва 4 години по-късно учените започват да подозират, че са открили нещо повече от няколко случайни останки. На около 3,5 метра под пода на пещерата те откриват кръгла, плитка яма, плътно запълнена с множество кости. И тази изненада скоро бе последвана от друга – костите са в такъв етап на разлагане, че всякакви опити за докосване или преместване ги превръщаха в прах.

Така екипът изважда цялата яма, защитава я с гипсова обвивка и я премества в Националните музеи на Кения в Найроби, а по-късно и в специализирана лаборатория в CENIEH.

В лабораторията учените надникват вътре и анализират костите и различните почвени слоеве. Внимателното разкопаване на малко от блока показва два зъб, чиято позната форма дава първата следа, че останките може би са от погребение на хоминин. Когато учените задълбават, те срещат още изненади – голяма част от добре запазения череп и лицето на детето, включително някои неразрушени зъби, все още в долната челюст. Тези останки помагат да се установи, че екипът изследва останките на много млад член от нашия собствен вид – Homo sapiens.

Детето лежи на дясната страна, с колене, прибрани към гърдите. Дясната ключица (част от рамото) и първото и второто ребро са завъртени на около 90 градуса, състояние. То може да е било подготвено и плътно обвито с покривало от големи листа или животински кожи – акт, който няма смисъл за тяло, считано просто за безжизнен труп. И накрая, първите три шийни прешлена, все още прикрепени към основата на черепа, са свити и завъртени до степен, която предполага, че детето е има възглавница от биоразградим материал под главата си. Когато по-късно тази възглавница се разлага, изглежда, че главата и прешлените са се наклонили.

Археологът от университета Дърам, Пол Петит, експерт по палеолитни погребални практики, който не участва в изследването, нарича изследването пример за прилагане на съвременните криминалистически разкопки и анализи. Съвкупността от доказателства изглежда показва, че някои се е грижил за детето дори след смъртта му. Но какво са мислили древните хора за мъртвите е интригуващ въпрос, на който може никога да не се отговори.

Общността на Мтото става все по-усъвършенствана. Слоя почвата в пещерата от същата епоха като гроба e пълнa с множество каменни инструменти. Намереният набор от приспособления предполага, че хомо сапиенс може би извършва погребението през епоха, когато видът постепенно се развива и използва по-модерни инструменти.

Интересното е, че детето не е било погребано навън. Погребано е у дома. Пещерата е ключово място, обитавано от хора в продължение на около 78 000 години до преди 500 години, и в нея са намерени и други, много по-млади гробове. И до днес тя остава място за почит към мъртвите за местните хора, каза археологът Емануел К. Ндиема от Националните музеи в Кения.

Тялото е намерено и в част от пещерата, която често е била обитавана от живи хора. Мартин-Торес казва, че това предполага своеобразна връзка между мъртвите и живите, а не практическия акт на просто изхвърляне на труп.

Qafzeh

Череп на ранен човек от пещерата Кафзех

Костите са датирани на 78 000 години. Въпреки че това прави погребението на Мтото най-старото човешко, известно в Африка, то не е най-старото погребение в археологическите записи. Погребенията на хомо сапиенс в пещерата Кафзех, Израел, преди около 100 000 години, включват парчета червена охра, която е използвана за оцветяване на инструменти, и може да е била използвана и в някакъв вид погребален ритуал. Известната иракска пещера Шанидар, в която има гробове на неандерталци, предполага още един начин, по който човешкия вид и неандерталците може да са били по-сходни, отколкото учените някога са вярвали.

Но доказателствата за погребални практики сред хората от палеолита и неандерталците остават малко. Това е особено вярно в Африка, където може да се окаже, че учените просто не са гледали достатъчно, тъй като голяма част от континента все още не е проучен. Климатът също работи срещу съхранението на евентуалните открития и различните хора в различни региони може да са практикували различни видове погребални ритуали, както правят и до днес.

Петит отбелязва, че по-голямата част от хората, живели в плейстоцена – от 2,5 милиона до 11 700 години – в Африка или Евразия са археологически невидими. „Техните останки може да са закътани в растителност, да са под дъното на някоя река, да са заровени на хълмове и високи места… или просто да бъдат изоставени, когато групата се премества“, отбелязва той.

Ако погребението не е стандартна плейстоценска практика, възниква въпросът защо хората понякога са полагали повече усилия за съвременници като Мтото. Петит смята, че подобни смъртни случаи са извън нормата.

 
 
Коментарите са изключени