Джефри Макдоналд, който уби семейството си по примера на Чарлс Менсън
Джефри Макдоналд има всичко. Не само че хирургът от американската армия се жени за любимата си от гимназия, но той има и процъфтяваща кариера, две красиви млади дъщери и син (който обаче никога няма да види бял свят). Въпреки това американската му мечта внезапно се превръща в кошмар през 1970 г., когато семейството му е намерено жестоко намушкано до смърт в дома им. Като единствен оцелял, Макдоналд твърди, че мистериозна русa хипарка заедно с още трима мъже влизат в дома му и изколват цялото семейство. Но неговата история не издържа анализа на полицията и съда и той е обвинен в убийството на семейството си. На следователите изглежда, че Макдоналд организира инцидента и вдъхновен от неотдавнашните убийства на Семейство Менсън, обвинява някакви хипита за престъплението.
Приликите с убийството на Шарън Тейт са поразителни. Не само, че думата „прасе“ е изписана на таблата на спалнята им с кръвта на жена му – но тя и нероденото й бебе са мъртви.
Джефри Макдоналд, който в момента изтърпява три доживотни присъди за убийствата, продължава да държи на невинността си.
Кимбърли Макдоналд, 1970 г.
След 3:00 часа през нощта на 17 февруари 1970 г. диспечерите във Форт Браг получават спешно обаждане от адреса на Макдоналдс 544 Касъл Драйв от самия него. Той казва, че е имало „масово наръгване“ и моли за линейка. Четирима служители на военната полиция (ВП) пристигат в 4:00 часа и намират ужасяваща, кървава сцена. Първият отзовал се, Кенет Мика, открива телата и Макдоналд, който лежи ранен, но все още жив до безжизнения труп на съпругата си. 26-годишната Колет Макдоналд е наръгана близо 40 пъти с шило за лед, а думата „прасе“ е изписана на таблата на семейната спалня със собствената й кръв. Двегодишната Кристен има 33 рани от нож и 15 рани от шило в торса си, докато петгодишната Кимбърли е удряна с тъп предмет до смърт.
Макдоналд има само една прободна рана, която по-късно болничният хирург описва като „чист, малък, остър“ разрез, при който левият му бял дроб е частично засегнат. След като Мика оказва първа помощ на Макдоналд, той идва в съзнание. Наръганият мъж твърди, че дъщеря му Кимбърли намокря неговата страна на спалнята, заради което той отива да спи на дивана. Буди се от звука на писъци и открива трима мъже и руса жена в дома си. В опит да спаси своето семейство, той казва, че отвръща на удара, докато не го намушкват и не го пребиват до безсъзнание.
Макдоналд твърди още, че мистериозната руса жена, която ръководи убийствата, носи шапка с широка периферия и ботуши на висок ток и държи свещ, докато крещи: „LSD-то е супер. Убийте прасетата.”
Мика си спомня, че е видял жена, която отговаря на това описание, докато е на път към местопроизшествието, но казва, че Армейското управление за криминално разследване пропуска това по време на последвалото разследване и не е направен опит да се установи въпросната жена.
Управлението започва петмесечното си разследване през април и в крайна сметка стига до заключението, че раните на Макдоналдс са нанесени от него самия, а историята му е изцяло измислена. Холът не само показва признаци на борба, но и оръжията на убийство са намерени пред задната врата. Хирургическите ръкавици, използвани за надраскване на думата „прасе“ на таблата, са идентични с тези, които Макдоналд има в кухнята си.
Междувременно крещящата блондинка не е открита, но е заподозряна Хелена Стокли, местна наркоманка.
Преди да получи финалната си присъда, Макдоналд кани писателя Джо Макгинис да напише книга за случая. Джо има пълен достъп до делото и изглежда съпричастен. Въпреки това, вместо твърдата защита, която Макдоналд очаква, бестселърът „Fatal Vision“ от 1983 г. го описва като „нарцистичен психопат“. В резултат на това Макдоналд съди Макгинис за измама през 1987 г. и двамата стигат до извънсъдебно споразумение за 325 000 долара.
Години по-късно, през 2012 г., най-известният защитник на Джефри Макдоналд, режисьорът Ерол Морис, е толкова заинтригуван от случая, че пише книга от 500 страници „A Wilderness of Error“. Тя е адаптирана в документална поредица със същото име, режисирана от Марк Смирлинг, като проектът има за цел да разкрие подробно детайлите около доказателства, за които Морис смята, че са или загубени, или управлявани неправилно, или изначално ненадеждни.
Критиците на книгата обаче казват, че макар да създава емоционална картина за един човек, несправедливо съден от медиите, поредицата показва и съмнителни доказателствата като до голяма степен игнорира веществените такива, довели до присъдата на Макдоналд от 1979 г. Също така, голяма част от това, което Морис представя като нови доказателства, вече е включено в процеса, който осъжда Макдоналд.
Но от доказателствата на Морис може би най-убедителното вече е и цитирано във федералната жалба на Макдоналд от 2017. Не само, че на мястото на престъплението са открити три косъма, които не съответстват на ДНК на нито един от членовете на семейството му, но декларация разкрива съмнения, че Джеймс Блекбърн, един от ръководителите на обвинението, заплашва наркоманката Стокли да не казва истината в съда. Въпреки че нито един от космите, намерени на местопрестъплението, не съответства на ДНК на заподозряната блондинка или на някой от приятелите й, Макдоналд казва, че те доказват нещо по-важно за неговата свобода – някой друг е бил там тази нощ.
