Денят, в който Йосиф Сталин умира

| от |

Към края на живота си Йосиф Сталин прекарва почти цялото си свободно време на дачата си в московското предградие Кунцево. Там той редовно кани четирима от по-близки си хора да се присъединят към него за филм и вечеря. „Другарите му по оръжие“ са Георгий Маленков, вероятен наследник на Сталин и вицепремиер; Лаврентий Берия, началник на секретната полиция на Сталин, който също се гласеше за поста; Никита Хрушчов, когото Сталин беше извикал в Москва, за да балансира динамиката между Маленков и Берия; и Николай Булганин, министър на отбраната.

Datcha 1

Вход към дачата

„Той ни звънеше, веднага щом се събуди – и на четиримата – и или ни канеше да гледаме филм, или да обсъждаме дълго въпрос, който би могъл да се разреши за две минути“, разказа по-късно Хрушчов. Този ход е отчасти за да му правят компания, отчасти за да ги следи.

През 1953 г. Сталин е на 73. Той претърпява или инфаркт, или серия от инсулти през 1945 г. и оттогава здравето му не е същото. Параноята му обаче е по-жизнена от всякога.

Когато през 1951 г. той отива за редовния си преглед, лекарят му казва да си почива повече и да работи по-малко – думи, които Сталин не понася добре. Три десетилетия по-рано, за да ускори смъртта на Ленин, преструвайки се на загрижен за здравето му, Сталин настоява Владимир Илич да страни от ежедневните си задължения. Лекарят е арестуван и обвинен, че работи като шпионин за британското разузнаване…

Bundesarchiv Bild 183-B0628-0015-035, Nikita S. Chruschtschow

Никита Хрушчов

На членовете на вътрешния си кръг, той старателно гледаше да напомни, че са заменими. „Той обичаше да ни повтаря, че сме слепи като котета“, казва Хрушчов. „Без мен империалистите ще ви прегазят.“

Но през последните месеци от живота му, хората, които наблюдава Съветския съюз, усещат, че нещо се случва със Сталин. През зимата на 1953 г. той насочи вниманието си към съветските евреи в кампания, предвещаваща нова вълна от чистки и партийни катаклизми, напомнящи за Големия терор от 30-те години на миналия век с потенциала да разклати основите на Съюза и неговото ръководство.

Bundesarchiv Bild 183-29921-0001, Bulganin, Nikolai Alexandrowitsch

Николай Булганин

Ситуацията е такава, че би могла да накара неговите „другари по оръжие“ да рискуват да го отровят в нощта на 28 февруари 1953 г. Късно тази вечер Сталин кани Маленков, Берия, Хрушчов и Булганин както обикновено, да гледа филм. Докато вечерят, Сталин пита дали са извлечени самопризнания на лекарите от Кремъл, много от тях евреи, които, в пореден лов на вещици, са обвинени в убийството на висши съветски служители. Процесът срещу тях трябва да започне до седмици.

На следващия ден, в неделя, Хрушчов казва, че си е останал вкъщи, очаквайки Сталин да се обади да го покани за тази вечер. Но Сталин не му се обажда, нито пък на някой друг от четиримата. Той нито звъни за храна, нито сензорите за движение в стаята му засичат нещо. Работниците, които обслужват дачата по-късно твърдят, че са били твърде уплашени, за да смущават Сталин. Но историците Жорес Медведев и Рой Медведев твърдят, че не би било нормално служителите да се страхуват да влязат в стаята на Сталин или да му звъннат по вътрешния телефон.

Чак към 10:30 през нощта все пак влиза човек да провери Йосиф – според някои, това е Петър Лозгачев, човек от охраната, а според други влиза една от прислужниците. В крайна сметка, който и да влиза в стаята му, намира диктатора по пижама на земята, а подът напоен с урина. На масата има празна чаша и бутилка минерална вода – изглежда Сталин става от леглото, за да си налее вода, но получава удар.

Членовете на персонала на дачата го пренасят на дивана в трапезарията и го покриват с килим. Докато консенсусът сред присъстващите е да се обадят на лекар, служителите от охраната искат да изчакат инструкции от партийното ръководство. В крайна сметка се свързват с Берия, който им заповядва да не казват на никого за състоянието на Сталин.

Georgy Malenkov 1964b

Георгий Маленков

Берия и Маленков пристигнаха първи в дачата. Според показанията, Лозгачев казва, че когато Берия вижда Сталин, му казва: „Лозгачев, защо си в такава паника? Не виждате ли, другарят Сталин спи. Не го безпокойте и не спирайте да ни държите в течение.“

Лаврентий Берия, 1920-е годы

Лаврентий Берия

Дори и никой да не отравя Сталин предната вечер, предполага се, че състоянието му не е третирано скорострелно и смъртта му е ускорена умишлено. Знаците сочат, че в последно време Берия изпада от доброжеланията на Сталин и така той потенциално би спечелил най-много от смъртта на лидера. Но Берия също може и да вярва на това, което казва – за немедицинското му око Сталин може би наистина изглежда да спи. Заради чистката сред докторите пък, никой не иска да се обади на лекар. Вътрешният му кръг до такава степен е свикнал с неговия контрол, че едвам може да функционират самостоятелно.

Умишлено или не, решение се взима чак в около 7 часа сутринта и се обаждат на министъра на здравеопазването, който да избере лекари за първоначален преглед. Когато най-накрая медиците идват, те намират Сталин некомуникативен, дясната му ръка и крак са парализирани, а кръвното му налягане е тревожно високо – 190/110. Те трябва да го прегледат, но ръцете им треперят твърде много.Ситуацията става по-лоша, когато зъболекарят изважда зъбните му протези и случайно ги изпуска на земята. Лекарите слагат пиявици зад ушите му, правят му студен компрес на главата и препоръчват да не се храни.

Два дни след като го преглеждат, Радио Москва съобщава, че Сталин е претърпял инсулт в неделя вечер.

Joseph Stalin with daughter Svetlana, 1935

Сталин и дъщеря му Светлана

В съобщението се казва, че диктаторът е получил подходящо медицинско лечение под внимателното око на партийните лидери, за да се успокои обществената ярост и да се подчертае, че никой от лекарите, лекуващи Сталин, по никакъв начин не е свързан с някаква конспирация.

Днес се знае обаче, че на 5 март Сталин повръща кръв и стомахът му започва да кърви – детайл, изрязан от окончателния доклад, издаден на Централния комитет. Това дълго прикривано обстоятелство може да подсказва заговор. Известно е, че в нощта на 28 февруари Сталин пие „плодов сок“ (разредено грузинско вино). Отровата, може би безвкусния и разреждащ кръвта варфарин, лесно би могъл да се сипе в напитката му и да причини кръвоизлив в стомаха. Но дали това е истината вероятно завинаги ще остане въпрос на спекулации. Смъртта му е регистрирана в 21:50 ч.

 
 
Коментарите са изключени за Денят, в който Йосиф Сталин умира

Повече информация Виж всички