shareit

Damnatio memoriae – когато римляните изтриваха хора от историята

| от |

Damnatio memoriae (осъждане на паметта) е специално наказание, което римляните използват върху хора, които искат да обезчестят по една или друга причина. То включва да се унищожат всички записи, документи и въобще писмени доказателства, че човекът някога е съществувал.

Разбира се, историците не могат да посочат никой, към когото това наказание е приложен успешно, тъй като ако можеха, то то нямаше да е приложено успешно… Те обаче са запознати с редица случаи на хора, които са осъдени на damnatio memoriae , но по някакъв начин успяват да го оцелеят макар и само в известна степен.

Преди да продължим с историята, нека да обсъдим в какво конкретно се изразява самото damnatio memoriae и какво би трябвало да направи човек, за да си заслужи такова наказание. С Damnatio memoriae най-често се третират хора като политици, сенатори и императори, чиито действия не са се отразили добре на Рим, или пък хора, които са извършили държавна измяна или някакво друго много тежко и непростимо престъпление. Но най-вече жестоките или тиранични императори.

Методите, използвани за лишаване на бъдещите поколения от информация за въпросния индивид, включваха задраскване на името му от всички официални документи, изземване на имуществото му, а всичко, което напомня на тях или носи тяхното име, лик или информация (статуи, стенописи, дневници и др.), се унищожаваше. За да му го натрият наистина както трябва, ако човекът, който е трябвало да бъде премахнат от историята, е бил мъртъв по време на изпълнение на наказанието, което впрочем се случвало често, завещанието им ще бъде анулирано и гробът им осквернен и заличен.

Römermuseum Osterburken (DerHexer) 2012-09-30 008

Разбира се, пълното премахване на някои от тези високопоставени хора – като императорите – от историята се оказва изключително трудно и въпреки старателните усилия на римляните, поне за част от хората, които са претърпели Damnatio memoria като наказание, все още имаме информация в историческите книги.

Ето ви, например, един император Максенций, за когото, въпреки че е жертва на damnatio memoriae през 312 г. от ръцете на император Константин, все още знаем много неща. Бащата на Максенций, Максимиан, също е подложен на damnatio memoriae през 310 г. сл. Хр. от император Константин. Константин обаче променя решението си и вместо това Максимиан е обожествен, което по същество го направи бог в очите на римския народ… на което сме сигурни, че той би се радвал повече, ако Константин не го беше принудил да се самоубие през 310 г. сл. Хр.

Друг римски владетел, който е, доста изненадващо, спасен от тази съдба, беше известният луд император Калигула. Когато Калигула е убит през 41 г. сл. Хр., неговият наследник, Клавдий веднага отменя опитите на Сената да премахне паметта на племенника си от историята. Това е особено забележителен случай, тъй като е известно, че решението за заличаване на Калигула от историята е силно повлияно от общественото мнение, което предполага, че мнението на обществото играе роля при вземането на решение кой да наказва с damnatio memoriae.

Geta

Публий Септимий Гета

Може би един от по-мрачните случаи на damnatio memoriae е историята на Публий Септимий Гета, който беше убит в ръцете на майка си по заповед на по-големия си брат, Каракала. След убийството на брат си, Каракала обявява damnatio memoriae върху името му и както е тръгнал, екзекутира и още 20 000 души, които не харесва особено.

Явно заповедта на Каракала е доста остра и изчерпателна, защо до наши дни са оцелели малко изображения на брат му Гета. Имаше обаче едно нещо, от което Каракала не можеше да се отърве толкова лесно – милионите монети, изсечени с лицето на брат му върху тях, които циркулираха свободно в цялата империята. И заради тази популярност на Гета сред хората на Рим, Каракала беше принуден да му организира пищно погребение.

Damnatio memoriae все още се практикува от време на време от различни хора и групи под една или друга форма. Например, Сталин е бил известен с изтриването на хора, които не е харесвал, от снимки и официални документи, като на снимката горе.

Изчезналият мъж е Николай Ежов, в един момент доста властен ръководител на НКВД (Народен комисариат за вътрешни работи). От този си пост той ръководи многобройни изтезания и масови екзекуции по време на така наречената Голяма чистка, но по-късно губи симпатиите на властта и самият той е измъчван, докато не признава, че е предател, след което е убит. Така „Изчезващият комисар“ и всичката информация за него, включително и фотографии, изведнъж се изпаряват (или както виждаме, той е заличен от тях), което само по себе си не е малък подвиг предвид високата позиция, която Ежов заема.

 
 
Коментарите са изключени