shareit

Човекът, който успя да измами „Стани богат“

| от |

Знанието е всичко. Интернет отключи реката от знания и позволи на света да открива нови хоризонти, да опознава света и да се формира като по-завършено и интелигентно същество. Изборът на мнозина беше пренасочен към виртуалното животновъдство и фермерството, но пък други заложиха на информацията и благодарение на нея успяват да постигнат много. Обичате да помните факти, датите не са проблем, любопитството е причината да знаете отговорите на някои от най-абсурдните отговори, тогава трябва да отидете в „Стани богат“ и да спечелите награда. Понякога и съдбата може да помогне, предлагайки само въпросите, на които имате отговори. Макар и предаването да не просъществува достатъчно дълго в родния ефир, определено имаше своите щастливи мигове. Зрителят получаваше един час знания и факти, а играчът възможността да спечели пари.

По една или друга причина, предаването е известно с някоя друга измама. Дори в България се оказа, че единственият победител е успял да измами системата за 100 000 лева. Години по-късно се появиха и филми като „Беднякът – Милионер“ и отново си припомнихме добрата телевизионна игра, подплатена с доста по-сериозно индийско майсторство на лентата.

Проблемът на измамниците е скрит в изпълнението на задачата им. Изкушението взима връх над здравия разум, а след него тича и провалът. Запознайте се с Чарлз Инграм. Баща му е летец от Втората Световна война. Самият той прекарва обучението си в по-скъпи частни училища и много скоро тръгва по пътя на баща си в преследване на армейска титла. В следващите години ще бъде миротворец в страни като Босна. Животът му има достатъчно истории за разказване, но светът ще го запомни само с една: измамникът в „Стани богат“.

INGRAM SWNS45

Снимка: By Threaders at English Wikipedia – Transferred from en.wikipedia to Commons., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3100838

На 9 и 10-и септември 2001-а година Инграм участва в телевизионната игра. Неговата съпруга и брат му са играли по-рано и са печелили сумата от 32 000 паунда. Водещ е Крис Тарант, един от най-добрите водещи на всички време във Великобритания. През 1999-а година, предаването е било на върха на айсберга по рейтинг. Само един епизод се е гледал от приблизително 19 милиона зрителя – 1/3 от британското население за периода. Бъдещият играч нямало да остави нищо на шанса и се стреми да тушира всички възможности за провал. Чарлз всеки ден тренирал палеца на бързата машина, конструирана лично от него за предстоящото изпитание.

Докато дойде неговия ред да седне на стола на богатството, предаването е към края си. Инграм вече е стигнал сумата от 4000 паунда и е използва два от трите си жокера. Хората от екипа са се съмнявали, че до следващата вечер ще го видят като поредния губещ. Историята се променила и от наплашения участник, готов да си ходи, Чарли вече играел много еродирано, разсъждавал върху всеки въпрос и сякаш оставял всички без думи.

Когато имаш логика и разсъждаваш върху един въпрос, най-вероятно останалите ще могат да я следват. В случая на участника, създаването или маскирането на измамата с логика е абсолютно комично. На въпроса „Кой е записал албума през 2000-а година „Born to Do It“?“ Чарли признал, че никога не го е слушал, разходил се по възможните отговори, но на финала казал Крег Дейвид. И това не било единственото предизвикателство по пътя за сериозната сума.

Screenshot_13

С даването на 15-я правилен отговор за 1 милион паунда, сценаристите решили да забавят печалбата. Подозренията за измама започнали да изплуват. Оказало се, че сред публиката присъствал лекторът Текуен Уиткок. Той кашлял всеки път, когато Инграм минавал покрай верния отговор и това било достатъчно добър начин за подсказване. След подписването на чека, хората биха очаквали да видят един щастлив и изключително доволен човек, но Чарли не бил такъв. Никой не знаел каква е уговорката, но след измамата е редно поне да се преструваш на естествен победител. Започва дело, но много по-рано се оказва, че телевизиите и шоумените искат да се докоснат до онзи герой, осмелил се да прецака цялата система. През следващите години това име ще бъде използвано за 2-3 филма. На съдията не му трябва много време, за да произнесе окончателната присъда – глоба от 115 000 паунда за семейство Инграм.

Малко по-късно се налага да се откаже и от армейската си пенсия, за която се е сражавал толкова време. Глобата е намалена след редица обжалвания до 50 000 паунда. През 2006-а година журналистът Джон Ронсън разглежда случая с интерес и започва да си мисли, че Инграм е невинен. Според него, думата „кашлица“ е била използвана няколко пъти в съда, по време на съдебния процес на Чарлз. При всяко споменаване, възрастен мъж от залата се покашля. Журналистът вярва, че по-скоро този феномен е свързан с подсъзнанието на хората, както става с прозяването. Според Джеймс Пласкет, победител с награда от 250 000 паунда, обвиненият Уитток е кашлял подсъзнателно на правилния отговор, сякаш зрителят не можел да казва „Не“ и по тази причина се чува толкова дългата кашлица за милион паунда.

Други зрители от публиката смятали, че наистина имало някаква система на кашляне. И така приключва тази история за 15 верни отговора, 1 милион паунда и много подлата кашлица на един човек.
Историята за Чарлз Инграм не се развива по-добре, за да може да остане дори скромна надежда, че не се занимава с измами. Само 3 години след скандала, той е обвинен в застрахователна измама. Последните данни пък показват, че за четвърти път банкрутира. Има още няколко телевизионни участия, но нито едно не носи такава печалба, както първото.

 
 
Коментарите са изключени

Свиркащият език от Канарските острови

| от |

За някои хора свиркането с уста е много повече от начин да повикаш кучето си. Езикът „силбо гомеро“, който все още се говори на Канарските острови, се свирка вместо да се изговаря по начина, по който вие четете този текст в главата си. Не само че е изключително интересен начин на комуникация, но и има доста голям обхват като позволява на разговарящите да се чуват над 3 километра без никакви помощни средства.

Силбо гомеро се използва от хиляди години на Канарските острови и е бил доста полезен преди мобилните телефони. В миналото с едно просто изсвиркване хората са могли да се разберат от двата края на острова или да се намерят в навалицата.

За нас езикът звучи като песен на птички. 

Demostración de silbo gomero, La Gomera, España, 2012-12-14, DD 01

Демонстрация на силбо гомеро в ресторант на остров Ла Гомера (един от седемте Канарски острови)

За да „говори“, един „силбадор“ (испанската дума за човек, който говори силбо гомеро) просто пъха пръст в устата си, с които ще променя тона на свирнята, докато с другата си ръка насочва посоката на звука. Езикът представлява свиркова форма на местният испански диалект. С помощта на 5 „гласни“ и 4 „съгласни“, силбадорът има на разположение над 4 000 думи. Трябва да се има предвид, че свиркането не е винаги много ясно и човек често трябва да се повтаря, както и да разчита до значителна степен на контекст.

Не се знае много за произхода на езика. Създаден е от местните на острова и след това е адаптиран за испанския след 16 век. Подобни подсвиркващи езици са забелязвани в Гърция, Турция, Китай и Мексико, но никой от тях не е толкова развит и комплексен колкото силбо гомеро.

La_Gomera_1

Пейзаж от остров Ла Гомера

Уви, в последните години езикът се използва все по-малко и по-малко, защото основното му предимство – далекобойността му – се надминава от мобилните телефони. Има, разбира се, опити това интересно и до голяма степен уникално културно наследство да бъде запазено, като се настоява децата да го изучават в училище.

И накрая – ако смятате, че ще ви разкажем за този език без да ви дадем пример, то вие сте в дълбока заблуда:

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени

Втората световна и създателят на Капитан Америка

Джак Кърби е един от умовете и четките за някои от най-големите комиксови герои, сред които Фантастичната четворка, Хълк, Х-мен и Капитан Америка. Малцина знаят, че подобно на най-патриотичния си герой, Кърби също прекарва известно време в борба с нацитата във Втората световна война.

Той е приет в арията през 1943, точно когато кариерата му в комиксите започва да става сериозна. В началото трябва да стане механик, но синът му Нийл твърди, че татко му няма никакви апетити към тънкостите на тази професия и прекарва по-голямата част от обучението си лежейки под един камион и от време на време удряйки го с гаечния ключ, за да звучи все едно прави нещо. 

След основното му обучение, той е пратен в Бирма, днешен Мианмар, където ще бъде обучен да стреля по самолети. В едно от упражненията, Кърби и екипът му трябва да стрелят по парче плат, което се развява на няколкостотин метра зад летящ самолет. И той, и останалите са толкова зле, че колегата им пилот се отказва от страх за живота си.

Не е изненада, когато Кърби е преразпределен – този път в пехотна дивизия в Източна Европа, където служи в 11-ти пехотен полк. Докато е там, полкът е нападнат 36 отделни пъти от немците, като в един от тях голям танк минава директно през защитата им, но за щастие е спрян от неизвестен войник, който стреля в процепа на танкиста, убивайки го и спасявайки Кърби, които е само на няколко метра от веригите на машината.

1_lnuGu4_AKDjvIbdYY7K6Gw

„Captain America“ брой 1, 28 март 1941 [Public domain]

Работата на художника в полка е да бъде разузнавач – това означава да върви напред в непознати територии и да прави карти на местността. „Ако някой иска да те убие, просто те прави разузнавач. Аз бях разузнавач.“ Той си изкарва тази служба един ден, когато лейтенанта му чува името Джак Кърби и го пита дали той е онзи Джак Кърби. „Да, сър. Аз нарисувах Капитан Америка“, казва Джак Кърби, очаквайки, че лейтенанта ще искат да му нарисува портрет или нещо подобно. Вместо това, лейтенантът го назначава разузнавач: „Отиди в тези градове, в които още не сме били, и виж дали има някой. Нарисувай карти и картини на това, което виждаш, и след това се върни и ни кажи ако намериш нещо.“ Освен доста, разбира се, напрегната, задачата му е и доста дашна откъм истории.

„Повечето американци си мислят, че войната се води от внимателно планирани операции, изпълнявани от професионални бойци, които се изправят срещу други професионални бойци, и всичко е стегнато и подредено. Ами нека ви кажа само, че мъжете са си мъже. Псувахме се, обиждахме се на всякакви езици – английски, немски, френски, иврит. Прибрах се с огромен речник. Дори и да не се стреляме, пак се обиждахме и ругахме. Но никой никога не споменаваше майката на никого, освен ако не искаше да го гръмнат.“

Военната кариера на Джак Кърби приключва, когато краката му измръзват в непростимата европейска зима. „И не бяха само безчувствени – бяха си измръзнали. Отне ми година, докато си върнат нормалния цвят.“ След като прекарва въпросната година във възстановяване и едвам-едвам избягвайки ампутация, Кърби е изпратен да си ходи вкъщи.

Джак обаче изпуска кораба, който трябва да го закара, защото се разболява. Затова трябва да пътува до Щатите в по-малко медицинско корабче вместо 3 дни – 9 дни. На всичкото отгоре през цялото време има безобразна морска болест, заради която седи гладен, защото не може да задържи нищо в стомаха си. Но не се оплаква: „Много мъже загубиха крайници, някои и част от лицата си. Видях хора без половин лице; можеше да видиш в главите им. Видях и много хора, които са дълбоко обезпокоени по други начини. Вижте, аз бях окей в сравнение повечето други.“

„Няма нищо, което би нарекъл романтично, във войната. Разбира се, във филмите и по телевизията показват красивата картинка на братството, което създава. Виждал съм войната да сближава хората, но трябва да ви кажа, че цената на това е изключително голяма: не само що се отнася до човешки животи, но и до човешкия дух. Мисля, че войната отнема от стойността ни като хора; характерът на човешката раса намалява с всяка война, която допускаме. Хитлер трябваше да бъде унищожен, нямаше друг избор и се радвам, че дадох своя принос със службата си – но ако имаше друг начин да го свалим, бих предпочел другия начин.“

След като се завръща, Джак продължава с кариерата си в комиксите от там, откъдето я е оставил, като работата му ще преобърне Marvel и всички нови художници следват неговия почерк и философия в бранша.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени