shareit

Чарлз Понци – най-големият измамник в историята на САЩ

| от |

През 1903 г. италианският имигрант Чарлз Понци разполага само с 2 долара в джоба си и много желание да вземе всичко възможно от света. Планът му проработва и само 17 години по-късно разполага с близо 15 милиона, натрупани за по-малко от 8 месеца. Неговата схема предлага 50% връщане на инвестицията за близо 45 дена. Преди да стигне до този момент, Понци започва своя живот в Парма през 1883 г. Никой не знае какво е правил в началото, но е забелязван в университета в Рим, макар и никога да не се дипломира, италианецът има много интересен поглед над ситуацията. За себе си казва, че като млад обичал много да прахосва пари, но единственият проблем е, че в този момент нямал никакви.

И след като ударил дъното, преценил да замине за САЩ и да се възползва от богатството на другите. Още на кораба към новия свят, той бърза да прахоса всичките си пари на комар и така слиза като поредния беден италианец. И макар двата долара да не са толкова много, надеждата за милиони долари била по-силна. Започва да работи като берач на плодове, след това е мияч на чинии, сервитьор и накрая става толкова сериозен схемаджия, че човек няма какво повече да добави.

Всичко започва с работата му в банка в Монреал. Там се отпускали кредити с много висока лихва на имигранти и макар мнозина да се възползват от предложението, банката скоро банкрутира. Именно тук се заражда и мечтата за новата схема, с която цяла Америка ще пропищи. През 1907 г. канадците го залавят да подправя чекове и това деяние го изпраща в затвор в Квебек за следващите три години. Толкова е добър, че на родната си майка казва, че работи в затвора и не е съден, а тя успява да му повярва. Когато излиза, предлага на няколко италианеца да ги прекара през границата, отново е заловен и този път лежи в американски затвор.

През 1919 г. се ражда прекрасната идея да започне да продава акции. Проблемът е, че лично президентът на банката отказва да финансира неговата схема. И през август същата година, Понци получава писмо от свой испански бизнес кореспондент, който предлага купон за покупка, но освен това в писмото е добавен и ваучер за пощенска марка. Поради разликата във валутите, цената на марката е завишена с 10%. И така се прокрадва първата голяма идея. Чарлз искупува купоните на страни със слаби икономики и след това започва да използва закупените марки, както и други стоки с малко по-висока стойност. Количеството марки, които може да използва наистина е впечатляващо и никъде не е написано, че нарушава определен закон. Нещо още по-забавно, тук идва ролята и на големите инвеститори.

Благодарение на специално рекрутирани агенти. Всяка направена сделка с купоните му носи около 10% печалба, а самият агент прибирал 5%. Всичко се предлагало на значително завишена стойност, но това не било проблем нито за Чарлз, нито за агентите. Много скоро прави една друга схема, вместо да чака марките да пристигнат, той взима парите на инвеститорите, плаща процент на предишните и така продължава да търси следващите инвеститори. Стоки дори липсвали. В един момент дори и марките не били необходими.

Ponzi1920

Снимки: By The original uploader was Mgreason at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67236353

Добрата реклама, която минавала от уста на уста, била напълно достатъчна за него. В резултат на това и фактът, че инвеститорите вярвали, че техните пари работят, Понци започнал да върти пари и да ги разпределя от едни хора в други, докато те самите не знаели, че инвестират във въздуха. В началото получава сумата от 870 долара, събрани от 15 човека, а в следващите месеци около 20 000 души инвестират около 10 милиона долара. С тези пари се отварят и два офиса в Ню Джърси и Мейн. Накрая шараните се оказват близо 40 000, а Чарлз вече е милионер за по-малко от половин година.

На 24 юли 1920 г. във в-ка „Bost Post“ излиза обява, която гласи:

„Удвояваме парите в следващите три месеца: 50% лихва в следващите 45 дни от Понци – човек с хиляди инвеститори“

В самата статия за неговия бизнес, Чарлз се представя като заможен и щедър мъж, който няма никакво намерение да пази пари за себе си и предпочита да направи повече хора богати. Разказва и как е похарчил своя първи милион, опитвайки се да направи колкото се може повече добро. В самата статия се говори, че тази инвестиция в доброто е генерирала около 8.5 милиона долара. Само два дена по-късно се нарежда опашка с още повече грешници, които са готови да направят невъзможното, за да вземат бързите пари. Както самият измамник ще напише – надеждата и алчността могат да бъдат прочетени в съзнанието на всеки човек.

Неговите инвеститори показвали истинаката лудост да вземат още и още. А самият Чарлз продължава да се представя като магьосник, който може да превръща всеки клошар в милионер. След като схемата заработва, закупува за себе си 12-стаен апартамент, няколко автомобила и златни бастунчета. Неговата млада съпруга никога не е слагала на врата си нещо по-различно от диаманти. Мнозина са и критиците, но трябва време, преди да се разбере истинската схема. Уилям Милър е човек, който вече успял да открадне около 1 милиолн долара през 1899 г. и все още не можел да разбере как неговият конкурент успява да омайва толкова добре клиентите си.

След като властите правят одит, той продължава да показва, че няма нищо нелегално в неговата схема. Още много хора са били на път да изгорят в своята алчност, докато не се наема грешният човек във фирмата на италианеца. Уилям МакМастър е човекът, който трябва да промотира Securities Exchange Company, но вместо това започва да разкрива измамата. След като разглежда книгите на фирмата, Уилям пише, че единствените пари, с които разполага компанията, са парите на инвеститорите, същите не се въртят абсолютно никъде и не работят, митичните печалби са просто измислица. Вместо да започне да създава красивата магическа история, служителят отива в бостънския в-к и започва да разказва за абсолютно всичко. Същият месец властите влизат в офисите на фирмата.

Вместо прословутите марки, с които трябва да идва печалбата, инспекторите откриват добре познатия списък с фалшиви акции, които се изпращат по пощата. Всеки получава много добре оформен списък, чиято стойност не може да бъде оправдана. В съда го обвиняват по 86 обвинения за пощенски измами. Самият той обаче не съжалява, името му остава в историята, успява да поживее доста добре и да усети лукса от живота. Получава три години присъда, освободен е през 1925 г. за добро поведение и след това влиза за още 9 години, като в този момент е обвинен за продажба на имот във Флорида под фалшиво име.

След това отново е задържан за измами в Тексас и след като властите се изморяват от всички преживявания, просто го депортират обратно в Италия. На 42-годишна възраст, без работа в родината си, италианецът осъзнава, че е останал съвсем сам. Красивата му жена го напуска и през 1948 г. Понци умира в болница в Рио Деженейро, при това само със 75 долара в джоба си. През 2008 г. ще се разкрие същата схема, практикувана от Бърни Мадоф, но неговото изпълнение е за много по-сериозни суми.

Заглавна снимка: By Boston Library (NYT); en.wikipedia.org – Boston Library (NYT); en.wikipedia.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31534797

 

 
 
Коментарите са изключени