shareit

Чарлз Хитчън – неморалният подмаршал, унищожен от личният си живот

| от Ивелина Беркова |

Чарлз Хитчън от бедно малко момче ще се превърне в корумпиран изнудвач, като всичко работи в негова полза – контролира банда престъпници и печели добри пари. Покрай всичко това ще открием, че една негова тайна ще го съсипе завинаги.

Роден е през 1675 година в град Улвърхамптън в много бедно семейство. Знае се, че още от млад почва да чиракува като мебелист. През 1703 година се жени за жена на име Елизабет и се мести в Лондон. Предполага се, че Хитчън има поне едно дете, но няма никаква информация за него. Започва бизнес като дърводелец, но парите, които печели не са достатъчни да изхрани семейството си.

През 1711 година свекъра му умира и Елизабет наследява половината от собствеността на баща си. Чарлз я убеждава да я продаде, защото има идея за нов бизнес. С постъпленията от жена си закупува позицията на подмаршал за 700 паунда и има големи надежди, че това начинание най-после ще го направи богат. Неговата роля е подобна на тази на полицай, но със сигурност не я изпълнява, както трябва.

Докато извършва търговия със законни стоки същевременно се занимава и с криминалният свят в Лондон. Играе ролята на посредник между крадци и техните жертви като стратегията му е да закупи откраднатите вещи, след което се свързва с хората, на които са собственост и ги продава обратно на много по-висока цена. Така успява да създаде успешен бизнес, който му носи допълнително доходи, много над годишното му възнаграждение от 60 паунда като подмаршал. С увеличаването на джебчийството в града Хитчън забогатява още повече. С влиянието си изнудва собствениците на кръчми, магазини, публични домове и притиска къщи на хомосексуалисти да му дават пари за гарантирана защита от кражби.

През 1712 година неморалните дейности на Хитчън започват да се забелязват все повече от висшата класа, която е най-потърпевша от кражбите. Благородниците се обръщат към съда на елдърманите, които не желаят да разследват случаят. Позицията на подмаршал се продава и отстраняването на Хитчън ще означава, че тя ще загуби стойността си.

В последствие никой няма да я купи, знаейки, че може да я загуби внезапно. Също така проблемът е между притежателя и покупателя като хазната получава печалба от транзакцията. Уверен, че е недосегаем от закона Чарлз започва дори да се хвали с групата си от крадци, което ще му изиграе лоша шега. Оплакванията на аристократите не спира и дори се увеличава с всеки изминал ден като се пращат писма на съда, припомняйки им за закон 1706, чието нарушаване води до тежки наказания.

Много от свидетелствата споменават как Хитчън е замесен по един или друг начин в кражбите около Лондон. Може би най-решаващите доказателства дава полицай. В своите показания споменава четири кръчми, които Чарлз изнудва за пари. Добавя и странната връзка между подмаршалът с някои от крадците, които контролира. Припомня си, че е арестувал шест джебчии в една от кръчмите и забелязва, че Хитчън бързо се ядосва, казвайки му, че този район е под негово ръководство.

За да получат свободата си двама от заловените свидетелстват срещу подмаршалът. На 16 декември Чарлз представя своят писмен отговор срещу нападките, но документът е написан неграмотно, поради липсата му на образование. В него се опитва да обясни “връзката” си с някои от крадците, както и причината, по която някои от отнетите вещи попадат в неговите ръце. Въпреки липсата на мотивация от страна на съда да разследват, елдърманите са притиснати от кмета да предприемат мерки. Отнема им един месец да прочетат писмото и още пет, за да отстранят временно Чарлз от поста.

Без предишната си власт няма същата сила, както преди. Губи подчинени, което се оказва негативно за предишният му разцъфтяващ бизнес. По това време разбира за мъж на име Джонатан Уайлд и изпаднал в нужда за верни съучастници му предлага да работи за него. Двамата започват успешно начинание като залавят престъпници и ги предават на властите като получават в замяна награда за труда си. Учи Уайлд на занаята си с маменето и наново събира група от крадци, които да вършат мръсната му работа. Управлява другарите си с желязна ръка като всеки, който не успее да изпълни работата си е предаван на полицаите за пари.

Един ден по време на нощна разходка забелязва група от млади момчета, които бягат и се укриват. Успява да залови едно от тях и го разпитва. Отговорът потвърждава мислите му, че младежите са крадци и получава конкретен адрес. На мястото, посочено от момчето Хитчън намира откраднати вещи, както и банда от 12-годишни момчета.

Децата са изправени пред съда за престъпленията си, но за тяхна радост родителите им са наели добри адвокати. С тяхна помощ успяват да се оневинят като твърдят, че Чарлз ги е накарал да извършат обирите. Измамникът е бесен, че хората дори ще си помислят, че е способен да контролира юношите и съжалява, че няма да успее да получи наградата си от 40 паунда за залавянето им. Въпреки че не е наказан получава предупреждение, че при повторно провинение може най-после да бъде хвърлен зад решетките.

След краят на Войната за испанското наследство през 1714 година в Лондон настъпва бум на престъпленията. Причината е, че много от войниците на фронта се завръщат без никакво препитание и извършват обири, за да могат да се издържат. Хитчън използва случаят да предложи начини за ограничаването на кражбите и с успешната си стратегия е върнат отново на предишният си пост като подмаршал. Отново възобновява работата си като посредник.

Същевременно Уайлд кисне в затвора, заради неплатени заеми. Когато излиза решава да започне свой собствен успешен бизнес, подобен по модел на този на Чарлз, но подобряващ предишните му методи. Така двамата съюзници се превръщат във врагове. Когато вижда, че съперникът му забогатява Хитчън започва да завижда на старият си чирак. Опитва се да разкрие дейностите на Джонатан публично в серия от памфлети. В тях се представя като герой, който се опитва да опази населението от измамници. Никой не взима документите на сериозно, защото са написани ужасно неграмотно.

След време Уайлд отговаря на нападките, като от своя страна разкрива нелегалните сделки на Хитчън. Допълнително с това публикува и лична история от времето си, прекарано с подмаршалът анонимно под друго име. Той разкрива, че Хитчън крие страховита тайна. Казва как се натъква на случка, в която чува крадци да се обръщат към Чарлз като с “мадам”, нещо което много радва мошеника като ясно се вижда как флиртува с тях.

По-късно групата скришно присъства на маскарад и залавя няколко содомисти, облечени като жени. Един от наказаните мъже заплашва Хитчън, че ще разкрие връзката си с него и в последствие е освободен. В началото, когато тази история е разкрита никой не вярва на небивалиците на Уайлд. Все пак Чарлз е женен мъж с дете и не е способен на такова нещо. Години по-късно, обаче неговите тайни изкушения ще бъдат разкрити.

През 18 век хомосексуалността е приемана като престъпление, което се наказва прескъпо. Висшата класа е особено против содомистите и използва съдебната система, за да се отърве от тях. През 1727 година всичко пропада за Хитчън след вечер прекарана с млад мъж на име Ричард Уилиамсън в моли къща. Младежът се чувства некомфортно и споменава на роднини за случилото се. Една вечер успява да хване Чарлз с друг мъж, напът към същата къща.

Подмаршалът е арестуван, обвинен в содомия и сексуално насилие, заради показанията на Ричард. Хитчън е осъден на шест месеца затвор и да седи дълги часове на позорен стълб на улица Уестминстър. Въпреки че е предпазван от охрана, тълпата не може да бъде удържана като почва да го замеря с пръст и камъни. Само след по-малко от час е върнат в затвора, за да опазят живота му. Излежава присъдата си, но само месец след като излиза на свобода умира от раните си, които са се инфектирали от мръсната килия, в която седи.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Чарлз Хитчън – неморалният подмаршал, унищожен от личният си живот

Повече информация Виж всички